„Последният човек“ – „Не позволявайте това да се случи! Това зависи само от вас!“

02.08.2019 Долап.бг

Имаше вече отзив за постановката „Последният човек” в рамките на няколко часа след премиерата на 31 юли 2019 г. на Държавен куклен театър – Стара Загора. Авторът на отзива за мен е герой с тази бърза реакция.

Защото „Последният човек” не е нито бърз, нито лесно смилаем спектакъл. Още когато излязоха първите снимки от репетициите, беше ясно че ще е така. Но ревностните почитатели на тандема Веселка Кунчева/Мариета Голомехова си чакаха ревностно тази премиера. Досието на талантливия тандем след вечерта на 31 юли е попълнено с още една постановка – безпощадна художествена дисекция на човека със средствата на театъра, киното, звука, модерните визуални ефекти.

Лично моето преживяване може да се опише с една дума-стъписване. До степен на невъзможност да си събера мислите и да напиша няколко реда. Хирургическата вярната обща ръка на тандема този път „оперира” в пиесата из най-тъмните дебри на най-фината материя в човека – мозъка. Изследва движенията на невидимата материя между гънките му. Взема биопсия от тази материя, гледа я през най-фина техника и поставя анамнезата:

„Най-ценното в човека са тези няколко грама мозък, които той да използва самостоятелно и без външни внушения!”

Отдавна знаем, че ядрото на Съпротивата срещу обезличаването и еднаквомислието, срещу посредствеността и диктатурата /под каквото и форма да се прикриват/ има явки в Куклен театър-Стара Загора. Затова толкова много хора от близо и далеч се стичат тук на всяка премиера. И всеки път, когато се играе пиеса за възрастни, салонът е пълен.

И този път, с „Последният човек” на сцената бе сътворен пламенен позив от ято неустрашими и свирепи професионалисти във върховна форма:

Режисура и драматургична версия Веселка Кунчева

Сценография и кукли Мариета Голомехова

Музика Христо Намлиев и Милица Гладнишка

Хореография Мария Димитрова

3D Mapping Полина Герасимова

Художник декор Мирчо Мирчев

Фотограф Александър Богдан Томпсън

Актьори Милица Гладнишка (гост), Латина Беровска, Таня Георгиева, Мария Джойкева, Любен Чанев , Калоян Георгиев, Кирил Антонов и Цвети Пеняшки.

Да подредя думите си за спектакъла ми помогна стойностен професионален психолог и голям почитател на продукцията на Старозагорския куклен театър. Ще цитирам:

„Последният човек” е модерна обществена психотерапия. Точно такава, каквато преди години ни я разказа психологът д–р Джефри К.Зайг – да поставиш отделните опорни точки. Спектакълът те изкарва от унеса на ежедневието, разтърсва те. Кара те да се свържеш с болката. Да стоиш и да я гледаш достатъчно дълго, като част от излекуването. Кара те да си задаваш въпроса: Какво мога да направя, за да оцелея? А отговорите „водят” към онази материя в черепната ни кутия, която да съхраним, както и да запазим свещено личното си пространство.” Край на цитата.

„Последният човек” не е лесен спектакъл. Наистина те разтърсва из основи /във възрастовата група зрители, които имат доста житейски опит/.

Не че ги губиш завинаги, те са материя, която се възстановя малко или много, но изведнъж „олекваш” от дребните илюзии за изживения си досега и за сегашния живот. Има някаква тъпа /не физическа/ болка от загубата. Психолозите казват, че има няколко фази в преминаването през болката от загубата.

Първо я отрекох.

После бях гневна на спектакъла, че ме разтърси толкова много. На режисьора и сценографията, на смайващите визуални ефекти, че ми саботираха спокойствието на рутината. Че ме „захвърлиха”в едно пространство, заедно с тези неистово талантливи млади хора – артистите на сцената. /Те имат силата на младостта да свалят ролите и продължат смело напред, аз вече нямам тази сила/. Гневна бях и на Милица Гладнишка, че е толкова добра в ролята си на Големия брат – с тази своя сестринско/майчинска омайна обич в гласа, с която хипнотизира масите на сцената. Гневна бях на тези пророчески текстове от романа „1984” на Джордж Оруел, навързани толкова талантливо и толкова актуални.

След това беше „спазаряването” /относно внезапното осиротяване откъм някои мои илюзии/-че вероятно, ако гледам пиесата втори път, ще си ги върна, ще видя само положителното, ще я преживея като трагикомедия и т.н.

„И когато всички изброени стратегии пропаднат, идва място на истинската скръб, пътя на безкрайната тъга, необходима за изцелението” – така пишат психолозите.

Предупреждавам, че всички душевни състояния, изброени по-горе, е възможно да бъдат преживяни само от хора с по-голям житейски опит.

„Последният човек” е пиеса, абсолютно препоръчителна да се гледа от млади и задължително интелигентни хора. Тези, които ще променят страната ни. Които имат енергия, сърцатост и достатъчно количество и качество от материята в черепната кутия.

За тях спектакълът би бил вдъхновение и страст – за съпротива и за съзидание!

В този смисъл му предвещавам успех.

Той е едно безспорно постижение за Куклен театър-Стара Загора.

Не знам колко по-дълбоко може да се забие скалпела на тандема Кунчева/Голомехова в тъканта, която изследват отдавна. Мисля, че изкусно и ефикасно и този път е извадено образование, което се изследва фино в най-добрата възможна лаборатория.

Диагнозата по Оруел е следната:

„Това е посоката, в която се е запътил светът. В този свят няма да има други чувства, освен страх, злоба, деградация и унижение. Сексуалният инстинкт и оргазмът ще бъдат унищожени. Няма да има вярност, освен към Партията. Но това, което ще остане завинаги, е опиянението от властта. Това, което никога няма да умре ще бъде тръпката от победата, от чувството на тъпкането на трупа на победения враг. Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, смазващ човешко лице, завинаги. Изводът, който можем да си извадим от тази кошмарна ситуация, е много прост – не позволявайте това да се случи! Това зависи само от вас!”

Може да видите във видеото и КАК го казва самият Оруел: