Операта „Траян в Тракия“ – великолепен туристически продукт

Операта „Траян в Тракия“- великолепен туристически продукт

На 25 юли 2019 г. на Античния форум „Августа Траяна“, Държавна опера -Стара Загора представи при голям успех световната премиера на „Траян в Тракия“ – опера в две действия и пет картини от Андре Катели. Либретото също е на Катели.

Надали са много градовете по света, за които е написано специално оперно произведение. Стара Загора е един от тях. Това е отраден факт и за гордост, и за самочувствие, и за ново надзъртане 1900 години назад в историята, и за предлагане на българска и чуждестранна публика на тази историческа истина, облечена в красива музика и интригуващи действия.

Идeятa зa създаване на „Траян в Тракия“ ce paждa в paзгoвop мeждy ĸoмпoзитopa Aндpe Kaтeли   от Бразилия и диpигeнтa Aнтъни Apмope от САЩ (но живее във Виена) , пpeз м. мapт 2018 г.: „Опepa, ĸoмпoзиpaнa зa Cтapa Зaгopa и зa бългapcĸия нapoд, cпeциaлнo cъздaдeнa зa пpeдcтaвянe нa Aнтичния фopyм, ĸoйтo eднoвpeмeннo e тeaтpaлeн дeĸop, нo и xpoнoтoп нa cюжeтa, чийтo фoн ca дaĸийcĸитe вoйнѝ“.

По думите на диригента, изключително хоби на арх. Kaтeли са древната история на света  и оперната музика. Знаел наизуст 18 опери. След провокацията за създаване на първото си оперно заглавие, Катели бъpзo пpoyчвa иcтopичecĸaтa eпoxa по нашите земи в началото на първото хилядолетие и нaпиcвa либpeтo, нeпpeтeнциoзнo, c eлeмeнти и ĸoнфлиĸти, пpиcъщи нa oпepaтa. Той oтбeлязвa, чe „тoвa e oпepнa твopбa, cъздaдeнa дaлeч oт мяcтoтo – нa дpyгия ĸpaй нa Зeмятa, в Бpaзилия и oт вpeмeтo нa oпиcвaнитe cъбития -106 г. oт н.e. до ХХІ вeĸ. Т.e. вcичĸи и вcяĸaĸви paзнopoдни влияния, тoлĸoвa paзлични, тa чaĸ нecъвмecтими, мoгaт дa бъдaт миĸcиpaни пo cъвceм ecтecтвeн нaчин. Taĸa тaзи oпepa, пo cъщecтвo eвpoпeйcĸa и в тpaдициитe нa ХІХ cтoлeтиe, мoжeшe дa бъдe ĸoмпoзиpaнa caмo в нoвия cвят и в нoвoтo xилядoлeтиe.”

В основата на сюжета е рoмaнcът мeждy pимcĸия вoйниĸ Марчело и тoĸy-щo пoĸpъcтeнaтa xpиcтиянĸa Меда, чийтo бaщa e тpaĸийcĸи жpeц, нeнaвиждaщ pимcĸoтo гocпoдcтвo. Тук се преплитат още много линии: отричане на младата  християнска религия, заговорите на аристократите, стремейки се към власт, деспотизма над робите и ориста на коренното население, предателството, но и великодушието на императора -победител и властелин на света.

Почти феноменален е успехът на бразилеца от италиански произход, всепризнат водещ архитект Андре Катели, да проучи в детайли топонимията и антропонимията на античния град Августа Траяна и региона около него, градежите по онова време, обредите и обичаите на езичниците, отдадеността на новопокръстените християни и вярата им в Иисус Христос.

Peжиcьopът Mopтeн Poeceн  ĸaзвa: „Cъбитиятa ce cлyчвaт нa cъщoтo мяcтo, нa ĸoeтo cмe ceднaли – имeннo нa фaнтacтичния Aнтичeн фopyм нa Aвгycтa Tpaянa. Cлeдим ĸaĸ poбитe изгpaждaт фopyмa, ĸaĸ apиcтoĸpaциятa зaгoвopничи, cтpeмeйĸи ce ĸъм влacттa и ĸoнтpoлa нaд тpaĸийcĸaтa oблacт чpeз paзлични cъюзи. B cъщoтo вpeмe двaмa млaди влюбeни ca гoтoви дa pиcĸyвaт и зaгъpбят вcичĸo, дa избягaт дaлeч в тъpceнe нa нoв и пo-дoбъp живoт“.

Много интересен подход избира младият, талантлив режисьор Роесен, за да адаптира събитията от преди близо две хилядолетия в наши дни. По време на увертюрата, група туристи пристигат на посещение на Античния форум „Августа Траяна“. Те са запленени  от информацията на красивата екскурзоводка и приемат предизвикателството й, да се облекат в дрехи на римляни и тракийци и да участват в импровизирано представление. Така, ала Брехт, пред очите на публиката туристите влизат в ролите на главните действащи лица на представлението и във времето, когато то е станало.

Познаваме изкуството на Мортен Роесен от няколкото му камерни постановки в операта. Безспорно негово постижение е обхващането на огромното открито сценично пространство и насищането му с атрактивни дейности. Много умело са включени багатурите, които допринасят за екшъна на спектакъла.

Лично на мене, музиката много ми допадна. Специалистите обясняват, че в нея се долавя влияние на Берлиоз, Глук, Верди, мадригалите на Монтеверди, Карлос Гомес, бароковия контрапункт, Брукнер, Вагнер и Моцарт, дори Националния химн на България. Всичко имаше в „Траян в Тракия“: арии, дуети, терцети, квартети и квинтети, хорови и оркестрови изпълнения. „Завръщайки“ се на два пъти към реалността, т.е. представление в представлението, дори „туристите“ танцуваха модерни танци, а на финала заслужено вдигнаха тост с шампанско.

Теодор Петков в ролята на император Траян, отново плени със своя обемен, кадифен баритон и артистичност. Аплодисменти за новата млада бъдеща звезда Елена Мишинова, която без никакви певчески и актьорски проблеми извая образа на Меда.  След „Италианката в Алжир“, англичанинът Едуин Кей защити втората си централна роля на Орол. Комплименти за всички солисти, хор и оркестър, за диригента, режисьора, сценографа, за целия творчески екип на  „Траян в Тракия“.

На края на представлението, след дълги бурни аплодисменти, на сцената се качи и  композиторът Андре Катели. Той беше пристигнал от Бразилия за първи път в Стара Загора, съпровождан от съпругата си и четиримата си синове, близки, роднини и приятели. Той сърдечно благодари на всички участници в реализацията на операта- на хора и оркестъра, на солистите, на техническите сътрудници, на диригента и режисьора.

„Благодаря на целия български народ и най-вече на гражданите на Стара Загора, които са преживели толкова много исторически трудности и са оцелели във времето – от траките до наши дни. Бъдете здрави и честити!“- пожела г-н Катели.

Сега топката е прехвърлена в полето на туристическите агенции. На малко места в света, публиката може да се върне  на живо 2000 години назад във времето и да съпреживее събития, станали тогава.

Росица Ранчева

85-88 г. сл.Хр., даките, предвождани от Децебел, нахлуват и завладяват голяма част от Мизия. В последвали няколко похода, победата е на страната на даките. Пленени са множество римски знамена, оръжия, бойна техника, бойци. С Децебел е сключен мир, който е доста унизителен за римляните.

101-102 г. сл. Хр. С обявяването му за римски император, Траян започва война с даките и въпреки зимата и тежките загуби ги побеждава. Децебал е принуден да моли за мир, но договорът е много неизгоден. Римски стават всички завладени територии, Децебал трябва да разруши оцелелите си отбранителни укрепления и да върне на римляните военопленници и оръжия. Възприел договора като временно примирие, въпреки условията му, той укрепва армията си и се готви за нова война. Траян също не приема на сериозно договора, тъй като целта му е пълното завладяване на Дакия.

През 105-106 г. сл. Хр. Децебал нарушава мирния договор и Траян нахлува в Дакия едновременно от няколко посоки. Съпротивата на Децебал е съкрушена. Той отстъпва докато не пада и столицата Сармизегетуза. За да не попадне в плен, Децебал се самоубива. След смъртта му римската армия лесно се справя с незначителните огнища на въстания и през 106 г. е образувана римската провинция Дакия.

Траян завзема богатствата на Дакия. В римската хазна влизат 165 тона злато и 331 тона сребро. Рим опрощава всички дългове и налози на гражданите си за 106 г. и подарява по 650 денария на всеки длъжник. В чест на победата на Траян е присъдена почетната титла Dacicus („Дакийски“). Със средствата от военната плячка императорът организира пищен триумф и празненства в Рим, продължили четири месеца. Победата му над даките е ознаменувана и с издигането на Траяновата колона. В традицията на Рим Траян е смятан за най-успешния принцепс. След смъртта му великият император и пълководец е обожествен от Сената; възприема се обичаят да приветстват всеки следващ нов цезар с пожеланието „Да бъде по-щастлив от Август и по-добър от Траян.“.

Траяновата колона в Рим, висока 40 метра, е украсена с изящни барелефи, изобразяващи епизоди от войните с даките. Статуята на император Траян, получил от Римския сенат приживе титлата Optimus Maximus Princeps („Най-добър и най-велик първенец“), през 1587 г. е подменена. Новата статуя на върха на колоната е на апостол Петър.

Още по-известен е Circus Maximus, разширен по времето на император Траян, който побирал два пъти повече зрители (около 350 000) от най-големия съвременен стадион в света. Циркът бил с дължина над 500 m и широчина над 100 m.

Завладяването на дакийските съкровища и експлоатацията на златните и сребърните рудници в днешна Трансилвания подобряват държавните финанси. В цялата империя се предприема мащабно обществено строителство – обществени сгради, пътища, акведукти, реконструкция и модернизиране на пристанища и др.

Според свидетелството на Амиан Марцелин, Траян надминава всичките си предшественици и приемници с мащабите на строителната си дейност, като по градежите толкова често се споменава името му, че на шега съвременниците му го наричат „лишей” (herba parietina). Името на императора носят т.нар. Траянови валове, Виа Траяна, Траянов мост над Неретва в Мостар, римският монумент Трофеят на Траян (Tropaeum Traiani) в Адамклиси, Северна Добруджа (реконструиран в 1977 г.). Проходът Траянови врата край Ихтиман също се свързва точно с тоя римски император. В съседство са останките от антична крепост и древния римски път Виа Милитарис, за който Антун Вранчич през 1553 г. съобщава, че се нарича Траянов път и свързва Белград и Цариград. Открит е строителен надпис върху фриз-архитрава от източния проскений в Античния театър в Пловдив. Никополис ад Иструм, Никополис ад Нестум и не на последно място Августа Траяна увековечават победите и грандиозното строителство на император Траян по нашите земи.

Константин Иречек счита, че името на Траян, победител на даките, придобива толкова гръмка известност, че впоследствие е причислен към славянските богове. В апокрифи („Ходене на Богородица по мъките” напр.) е записано, че в числото на боговете езичниците смятат и действителни личности като „Троян, Хърс, Велес и Перун” и е налице забележка, че Троян бил „цар” в Рим. Траян или Троян, царят с магарешки или кози уши от народната приказка, е митологичен персонаж в южнославянския фолклор.

От специална листовка, подготвена от доц. д-р Христо Буюклиев от Регионален исторически музей – Стара Загора научаваме повече за:

Августа Траяна – „преблестящият град на траянците…”

„Основан около 106-107 г. от римския император Марк Улпий Траян (98-117 г.), Августа Траяна е един от най-големите и красиви градове на Тракия през II-III век. От началото на III век градът се споменава и под името Берое, което се приема като възстановяване на предполагаемото наименование на тракийско селище, съществувало тук преди възникването на града. Още в първите десетилетия от съществуването си Августа Траяна се обособява като крупен икономически, политически, административен и духовен център в провинция Тракия. Ползвала се е със статута на автономен град от полисен тип (т.е. град-държава). Основните управленски структури на града били булето (градският съвет) и демосът (народното събрание). Особено значима била ролята на архонтите, които оглавявали различни звена на стопанската дейност и вътрешния ред на гражданите. Предоставената му обширна административна територия била значително по-голяма от днешната Старозагорска област.

Правите ориентирани по световните посоки улици били застлани с масивни каменни плочи, под които били изградени модерни за времето си канали и водопроводи. Красиви колонни портици, издигнати върху уличните тротоари, предпазвали минувачите от капризите на времето.

Достигналите до нас великолепни образци на каменната и бронзова пластика, ювелирното изкуство, грънчарството и стъклопроизводството са безспорен атестат за висок художествен вкус и майсторство. Особено развитие бележи и музикалният живот в града. Не случайно тук била издигната великолепна мраморна статуя на легендарния тракийски певец, музикант, певец и чудотворец Орфей.

Върху редица официални надписи, изчукани върху камък, Августа Траяна е наричан „преблестящият град на траянците”.”

 

Снимки Рад Димитров за Държавна опера-Стара Загора