Днес почитаме св. Пантелеймон и светите Седмочисленици

На 27 юли Православната църква прославя свети великомъченик Пантелеймон и светите Седмочисленици.

Св. Пантелеймон бил от град Никомидия (дн. Измит на азиатския бряг на Мраморно море, Турция). Според житието му той бил отначало езичник и носел името Панталеон (от гръцки – Лъв във всичко). Когато се покръстил, приел името Пантелеймон (от гръцки – Всемилостив).

Бил ученик на знаменития тогава лекар Евфросин и станал после придворен лекар на император Максимиан, който обаче заповядал да го съсекат, защото отказал да се поклони на езическите богове. Част от мощите на светеца се пазят в светогорския руски манастир „Св. Панталеймон“.

Още в Първата българска държава почитта към св. Пантелеймон е била голяма.

Това показват двата манастира, носещи неговото име в Преслав и в Охрид, където били създадени също медицински школи и лечебници.

Храмът в мъглижкото село Ягода има за небесен покровител св. Пантелеймон. По този повод Старозагорският митрополит Киприан днес отслужи света божествена литургия. Пак по този повод, днес в курортното селище се провежда първи Празник на минералната вода.

Денят се приема за подходящ за пътуване, откъдето е и името му Пантелей Пътник. Имен ден празнуват Добрин, Пантелей, Добри, Добрина.

На 27 юли се чества и успението на свети Климент Охридски, архиепископ Охридски.

По древна традиция на този ден Църквата е отредила да се чества паметта на седемте славянски просветители: св. св. Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. За всеки един от тях в църковния календар има отделен ден, но в този ден те се празнуват заедно под хубавото име Седмочисленици. Църквата традиционно не включва към тях Константин Преславски, защото не е канонизиран, въпреки че е считан за пряк ученик на Методий.

Настоятел на византийския манастир „Полихрон“, на планината Малък Олимп (край днешна Бурса) е Методий Моравски. Там с негова помощ и участие брат му Кирил създава глаголицата – първата славянска азбука. Групата от последователи на Кирил започва да се образува през 856 г. още в манастира. Повечето от просветителите са южни славяни и знаят родния си славянски език.

През 863 г. по покана на княз Ростислав – владетелят на Великоморавия , се установяват в неговата столица Велеград , където превеждат на славянски език евангелия, псалтири и други църковни книги.

Още приживе обаче просветното дело на братята Кирил и Методий, макар и широко прието от славянското население, не е приемано еднозначно от светски и църковни власти, засягайки интересите на свещенослужителите, извършвали богослужение на гръцки и други езици.

След смъртта на Кирил (869) и на Методий (885) останалите ученици от групата начело с Климент, Наум и Ангеларий бягат от гоненията и достигат до България , където срещат спасение и подкрепа.

През 886 г. българският владетел Борис I посреща книжовниците, дава насърчение и държавна подкрепа на тяхното свещено дело. Създадени са две главни просветни средища с школи за обучение и скриптории за превеждане от гръцки на старобългарски на християнската книжнина и за нейното разпространение, а също така и за подготовка на свещенослужители за младата българска християнска църква.

Наум оглавява школата в Плиска, която е преместена в Преслав (893) и става известна като Преславска книжовна школа. Климент е изпратен (886) да основе школа в югозападните български земи с център Охрид (известна като Охридска книжовна школа, като дори местните административни и военни власти са поставени в негово подчинение. Житието му разказва, че за 7 години лично е обучил над 3500 свещеници и учители. Към него се присъединява Наум през 893 г.

Така се създават нужните условия и в кратко време гръцкият език в богослужението и администрацията е заменен с народностния български език, разбираем практически от всички българи в онези времена.

След приемането на християнството от Киевска Рус, сътворената от тях църковна книжнина налага старобългарския език като официален държавен и църковнослужебен език от Адриатика до Далечния изток.

Dolap.bg