За „Христо Стоичков-историята“ – искрено и лично. И от сърце.
,,Христо Стоичков-историята”
На 22.07.2019г. Христо Стоичков представи пред хората на Стара Загора автобиографичната си книга ,,Христо Стоичков-историята”. Беше поздравен от кмета Живко Тодоров, който го нарече ,,приятел на Стара Загора”. Площадът пред Общината беше пълен с деца и с млади хора, голяма част от които навярно никога не са го гледали на живо, на футболния терен.
Не е същото, знам го по себе си. Съвременниците на футболните години на Пеле и Гаринча навярно пазят спомени за тях, каквито аз и хората от моето поколение няма как да имаме. Затова пък ние имаме спомените от щастливите и пълни с гордост за българския футбол години, от играта на един велик българин, на един непримирим човек, на един характер, какъвто се ражда може би веднъж на 100 години – Камата на българския футбол, Ицо Стоичков.
Много е написано и казано за него, и е много, много приятно да го четеш и да си го припомняш отново. Книгата му е безкрайно откровена, какъвто е бил и си остава, и целият му живот. Христо не спестява почти нищо на никого. Просто той си е такъв и друг не може да бъде. Ако беше друг, нямаше да е този Стоичков, когото познаваме.
Книгата ще ви помогне да го откриете в друга светлина. Ще се срещнете с един чувствителен и внимателен човек, който също си е задавал въпроси, въпреки, че никога не му е личало, ще ви заболи заедно с него от предателства и лицемерие, каквито не се срещат рядко по нашите ширини, ще се радвате с него на успехи и уважение, до каквито той не си е представял изобщо, че един ден може да стигне. Всеки, който държи в ръцете си книгата му, притежава скъпоценен дар за историята на един живот, живян с високо вдигната глава и с вярата, че няма невъзможни неща, с достойнството да се наричаш българин и да покажеш на света, с делата си, коя е България и къде се намира на географската карта.
Изчаках търпеливо десетките хора, деца и младежи, дошли на площада пред Общината, да покажат уважението и почитта си към този наш именит ,,приятел”, и последен от всички му подадох ,, Христо Стоичков-историята”, за да се разпише върху нея. За мен не беше важен автографът му, за мен по-важно беше да му подам плика с думите, които се родиха след като прочетох книгата му.
Хората, които ни вълнуват и ни вдъхновяват трябва да знаят, че е така! Те го правят не само за себе си, но и за нас, такива са Големите!
,, Здравей, Ицо!
Радостен съм, че имам привилегията да ти напиша лично няколко думи, които бих искал да чуеш. Знам, че ония , които ни се пишат приятели, са много повече от истинските, от тези, за които бихме усетили сълзи в очите си, ако се разделим с тях завинаги. Това са думи от човек, когото не познаваш, но когото си радвал и си вдъхновявал така, както малко хора са го правили.
…
Искам да ти кажа, че моментът, в който ти подадоха ,,Златната топка” и в който я взе в ръцете си, се е запечатал изключително силно в съзнанието ми и ще го помня сигурно докато съм жив. В този момент ти сякаш не беше на Земята. Не знам къде беше – ти си знаеш. Може би в Рая, може би – прекрачил прага на света на мечтите си… Това, което си изпитвал няма как друг да го усети. Това е нещо много лично… Но нямаш представа колко ти личеше какво изпитваш. Имам чувството, че ти тогава витаеше във въздуха, сякаш се рееше в него, отхвърлил от раменете си тежестта на някакъв огромен товар. Лицето ти излъчваше някакво спокойствие от постигнато, безкрайно дълго, преследвано щастие…
…
Искам да ти пожелая здраве! На теб, на семейството ти и на хората, които обичаш! Рецептата за останалото си я дал с показаното на терена, с живота си и с тази книга.
Знай, че онези, които те уважават и които ти се радват, са в милиони пъти повече от другите! И винаги са безкрайно благодарни, когато могат да те чуят и да те видят!
Предполагам, че Владимир Памуков е подредил някои от думите ти и ги е изчистил граматически. Но в текста и във всяка дума, в книгата си ти. Честен, точен, рязък и прям.
Позволявам си да ти говоря на ,,ти”, защото за хората, които си вдъхновявал, ти си ,,нашият” Ицо. Оня Ицо, който взривяваше стадионите и ни караше да мечтаем. Оня Стоичков, който ни караше да не преставаме да вярваме в себе си, дори когато целият свят беше готов да ни каже, че не ставаме. Може би животът ти е едно от най-силните олицетворения на вярата в себе си и в безграничните възможности на човешката мечта. Сигурен съм, че нито една случка в живота ти не е била случайна. Всяка е идвала, за да ти покаже – на теб и на света, че няма по-голяма сила от мечтите и от любовта.
Искам да ти кажа, че книгата ти е една от най-прекрасните, които съм държал в ръцете си. Прочел съм доста книги. Това, което ме караше да я оставя и да я затворя с благоговение, беше прекалено късният час и липсата на време. Времето, което никога не ни стига, за да бъдем с хората и с нещата, които обичаме. Но беше за добро. Вече знаех, че на шкафчето ме очаква неповторимият свят на Христо Стоичков. Неповторим като онова, което щеше да последва при неговия пореден мач и като усещането от това очакване.
Както винаги на терена, така и сега си си свършил отлично работата. Както само ти можеш, в твоя стил. Убеден съм, че и с тази книга си докоснал и ще докоснеш милиони, както докоснатите от теб пред екрана и по световните стадиони.
С огромно уважение!
Христо Рашев ”