Христо Стоичков:“Златната топка тежи 25 години“

Така отговори легендарният Христо Стоичков на въпрос колко тежи Златната топка, по време на брифинг днес в Стара Загора.

„Преди няколко месеца, когато кметът Живко Тодоров и цялата администрация ме удостоиха със званието Почетен гражданин на Стара Загора, казах, че ще се върна отново. Искам тези изминали 25 години да отбележа по начин, който само аз мога да преживея. 25 години са били време на много труд, на много лишения и пътувания, на много контузии, но показахме на целия свят, че една малка държава може да има достойни спортисти, каза великолепната Осморка.- Аз съм само една малка част от тези достойни български спортисти. Много преди мене сме имали световни, олимпийски, европейски състезатели. Горд съм, че се нареждам до тях, защото футболът е феномен, който всяка събота и неделя събира на мачове 100000 души. Преживял съм това в Испания, в Италия, в Америка. Първите ми години като футболист в България, също го преживях, когато се събираха 50000 души на стадиона. Затова избрахме Стара Загора да бъде един от градовете. Да могат хората да се насладят на този трофей. Той е на цяла България, на моите колеги, на моето семейство, на приятели, защото без тях няма шанс да се спечели Златната топка. През годините знаете с какви футболисти съм се преборил да бъда No1 за този трофей. Днешно време говорим само за двама, защото не можем да се сетим, кой е трети. Първите двама се знаят – или Меси, или Кристияно… По наше време, който и да кажеш от първите 10, се плашиш от тях. Искам днешния ден са стане празник за Стара Загора. Искам всеки човек да получи от мене автограф на тази книга. Всяко дете да си направи снимка със Златната топка. Защото този трофей ми е скъп като децата, а сега най-вече като внучката ми. Както си обичам внучката, така си обичам и топката. Това е трофей, който ще остане за цял живот в историята. Златна топка и Златна обувка за едно момче, което е тръгнало от България.

В книгата сме написали много неща. 99.9% е истина. Благодаря на Владимир Памуков, който де факто написа книгата. С него в продължение на 30 години сме били неразделни. Бил е свидетел на много неща в спортния ми живот – на лагер, пътуване със самолети, влакове, автобуси. Искахме да направим тази книга, за да покажем на това прословуто младо поколение, че не всичко е татуировки, телефони, айпади, фейсбуци и пр. За жалост, днес сме принудени да гледаме повече татуировки, отколкото голове. Победи няма, защото мастилото много им тежи и не могат да бягат. Аз нямам. И от моето поколения няма никой с татуировки, заяви Стоичков.

Искам да се обърна с голяма молба към най-малките, от където се почва, където е зародишът на спорта. Да прочетат, да вникнат какво съм им написал. От къде съм тръгнал, от какво съм се лишавал, и как съм стигнал, Златната топка да бъде пред вас. Сигурен съм, че в скоро време ще излезе футболист от България, за когото да се говори със суперлативи, както беше с Димитър Бербатов, Стилиян, за малко Валерии и…спирам до там.

Преди много години, но няма никога да забравя, на площада в Стара Загора, как минах с бойната униформа и се заклех пред трибагреника да служа на Отечество България. Такава клетва дадох и на отборите, където играх, че ще служа вярно“, каза легендарият Стоичков.

На пресконференцията той беше изненадан от своя ротен командир в поделението, тогава старши лейтенант Атанас Ангелов. Той му подари войнишка униформа от времето, когато е служил в поделение 26140. С хубаво чувство за хумор Камата разказа за ученията и номерата, които са му погаждали шефовете, как е прекарал три дни в ареста заради прегрешения в казармата и др.

Христо Стоичков сподели най-тежките моменти в кариерата му, описани подробно в книгата: „Много са нещата, които са трудни да се преживеят. Защото, когато на едно дете на 12 години кажат че не може да играе, че няма качества …От стадиона, където тренирахме, до нас вървях и плакат. Прибрах се вкъщи и татко, лека му пръст, каква :“Какво става?“ Казах му, че според еди кои си, няма да играя повече футбол защото не мога. Това беше първият камък, в който се препънах. Една година в събота и неделя ходих да играя с батковци. Но съдбата ти е написана, от къде да мине пътят ти. Наско Узунов, тъкмо прохождаше в българското съдийство, беше ме препоръчал в Харманли. Играх един мач и там останах. И продължих да следвам мечтите си , какво трябва да се направи, докато стигна до втория по-голям камък. На 20 години ми заявиха, че завинаги, за цял живот съм отписан от всички отбори в България. Но футболът не свърши. Тези, които ме наказаха, те заминаха, а аз останах. И този камък прескочих. Третият камък, най-големият, стана със скандала със съдията в Испания. Човекът не знае, че ние в България караме направо. Той тръгна да ми пресича пътя и без да искам (нарочно) го настъпих. В крайна сметка, ако не съм направил тези щуротии, нямаше да съм аз…

На въпрос на dolap.bg “Тежи ли Ви славата“?, легендарният футболист отговори така:

„Не! Аз съм си я заслужил. Славата се постига с много труд, но трябва да имаш и много късмет. Имах възможността да работя с най-добрите специалисти в България. Първият ми треньор, който никога няма да забравя и е най-важен за мен в кариерата ми, е Георги Георгиев. Той е изключителен човек и приятел, който ме научи как да бягам, как да движа ръцете, как да вдигам коляното. Преди да стана футболист, бях лекоатлет. Когато започнах големия футбол, аз редовно поддържах връзка с него. Имаше моменти в моята спортна кариера, когато наруших моето бягане, защото съм играл в различни позиции на терена. И аз се допитвах до него. Независимо че съм играл в Националния отбор или в Барцелона. Атанасов пък ми е първия треньор във футбола. Дори и сега, въпреки че отдавна не съм на терена, има някои неща, за които също се допитвам до него, за да се предаде положителния опит на младото поколение. Затова треньорите са важни за спортистите. Освен това, без колегите си, няма как да станеш известен. Ако стоиш по цял ден на язовира или под липата, няма кой да те види. Но когато треньорите ти дадат увереност, когато те насърчат и ти гласуват доверие, или както беше в първите години на ЦСК – изискват изключителен ред и дисциплина, нещата се случват.

Славата не ми тежи! Не съм я крал!Трудил съм се!Пък някога не обичам да ми досаждат, особено когато съм със семейството си, особено както съм с внучката. Има моменти, когато времето си е само за мене. Искам да си го изживее, както искам. На всеки отделям внимание, когато мога. На никого не съм отказал автограф или снимка с деца, но когато съм със семейството си, не искам никой да ми досажда.

Славата е заслуга и на семейството- на съпругата, на децата, на колегите, на феновете. Тя е като топка, която се върти“, каза Камата.

Христо Стоичков заяви, че средствата от продажба на биографичната му книга „Историята“ на 22 юли 2019 г. на площада пред община Стара Загора, ще дари за лечението на 32-годишната Камелия Добрева. Тя е болна от остра Т-лимфобластна левкемия и се нуждае спешно от 328 xиляди eвpo за лечение.

„Помощта не се купува в аптеката. Достатъчни ми бяха 10 секунди разговор с Виктор Драголов и кмета Живко Тодоров“, сподели Стоичков по повод подкрепата за лечението на Камелия.

Авторът на книгата Владимир Памуков разказа, че е написал лесно автобиографията на легендата, защото е бил пряк свидетел на 70% от житейския му път. Доста обемната автобиографична книга „Историята“, вече е издадена в 50-хиляден тираж. Преведена е на испански, английски и полски. При голям успех е преминало представянето на изданието в Чикаго и Лондон. Предстоят премиери и в Барселона, Торонто и Полша.

Тази вечер от 18:00 ч.феновете на Камата ще имат възможност да вземат автограф от него , да си направят снимки, както и да видят отблизо най-престижната индивидуална награда – „Златна топка“, спечелена от него през култовата 1994 година. Допълнително настроение ще донесат на площада и Димитър Туджаров – Шкумбата, и Иво Райчев.

Росица Ранчева