„Thank you for the music“, Фондацията и оркестър на Старозагорска опера!

Билетите за снощния концерт на „Фондацията“ и оркестъра на Държавна опера-Стара Загора с диригент Владимир Бошнаков, бяха изкупени още в края на миналата седмица.  Нищо не можа да спре хората, които искаха да чуят своите любимци и те напълниха и пространството с камъните отстрани, с билети за правостоящи.

Концертът бе превъзходен, емоция, професионализъм, общуване с публиката! Хората се радваха и пяха, а не само бурно аплодираха. Бяха много сърдечни и към музикантите от оркестъра на операта, и към чаровния диригент Владимир Бошнаков. Той /диригентът/ постигна перфектен синхрон между 4-мата попизпълнители, виртуозния барабанист Венко Поромански и 50 – те класически музиканти по елегантен начин. И като отмерено с хронометър.

Концертът „Фондацията в Операта” е продукт на най-високо музикантско ниво. И това хората виждат, чувстват и оценяват, водени от емоцията да си спомнят вечните песни от младостта. Публиката беше предимно от улегнали на възраст хора, но имаше и много млади, някои от които с децата си.

Да, може емоцията да е водеща. Но хората оценяват и добрия продукт. Окуражават с овациите си „модела” на една група, в която отделните музиканти са били част от различни състави. И сега са заедно. Всички знаят песните на всеки. Пеят ги в многоглас. Всеки от 4-мата владее по минимум 2 инструмента. Иван Лечев бе изключително ефектен с тази електронна цигулка. Барабанистът Венко Поромански е и преподавател по ударни инструменти в Нов български университет. „Фондацията“ е пример на добър екип в България, а всеизвестно е, че масово сме диви индивидуалисти.

Всеки един от четиримата сам по себе си е невероятен музикант. Кирил Маричков е запазил характерния си топъл глас, което си е чудесно на неговите 75-години и то при изпълнение на живо. Рожденикът вчера Иван Лечев дори пя. Дони, както обикновено, бе и гласовит и общуващ с публиката. Славчо Николов от БТР пя и свири с жар, а също и интелигентно представя изпълненията и колегите си на сцената.

А публиката?! О, всички музиканти искат да се върнат с концерт отново в Стара Загора! Публиката пя, свети с телефони, танцува на моравата встрани. Хората от равнината отпускат страсти и задръжки на концерти и стават пламенни /дори!/. Това е също доста интересен местен феномен, който носи заряд и ентусиазъм за всички артисти.

Като казах екип, че се сетих колко малко е нужно, за да се създаде. Всички до един на сцената бяха едно, радваха се на едно – на Музиката! Петимата музиканти вдъхновиха и колегите си от оркестъра със своята споеност и страст. Със своята музика! Класическите музиканти в двата момента на почивка също се радваха, пееха и тактуваха на сцената, правиха си селфи с телефони…

Хитове като „20 век”, „Край реката редят се тополите”, „Вкусът на времето” на група „Щурците”, „Пак ще се прегърнем” на ФСБ, „Червило” на Дони и Момчил, на БТР, дори „Бяла тишина” на Георги Минчев – прозвучаха изпети от 4-мата музиканти, които сменяха инструменти, редуваха се в куплетите…

От моста над Античната улица също на гроздове „висяха” хора, които слушаха и гледаха отдалеч концерта.

За първи път Фондацията свири с оркестъра на Държавна опера-Стара Загора на 24 май миналата година, а с този съвместен концерт зарадва и публиката на Видин, Варна…Днес са в Летния театър в Бургас.

Тепърва музиколози ще анализират магията на музиката от 70-те и 80-те години на миналия век. Защо толкова лесно се помни? Защо мелодиите са толкова магнетични? Защо докосват толкова сърцата? Нещо в тембъра на гласа на изпълнителите? Дълбоките текстове на родните поети с красотата на българската реч?

Да, тези песни са наистина песни за душата, както казва народът. Не за тялото, което да се гърчи в гюбеци на чалгата.

Тези песни прегръщат душата. Те са романтични. Носят свеж бриз. Замечтават…Ето например как – една песен на ФБС „Зимна къща” по стихотворението на Калин Донков.

Ако в чая въздъхнат горчиви треви

и потръпне червената риза на клена,

иде време за горест, иде мраз несъмнено,

а сърцето на лятото още кърви.

По кръга на студените мокри скали

гъвкав размисъл слиза жадуван, очакван.

И ръцете му нежни свършват с нокти на дракон,

а сърцето на лятото още гори.

С изяснени във мъчна усмивка черти

всеки стъкмя огнище, потърсва кибрита.

Синьо светва слана, скрежът влиза в горите,

а сърцето на лятото още тупти.

На мъглите през мрачното млечно море

завърни се от някъде, излъжи ме навеки.

И ябълка матова донеси от далеко

и сърцето на лятото няма да спре.

https://www.youtube.com/watch?v=clbdBNxj7Rs

 

Песента не беше изпълнена в концерта, тя е доста камерна, ако може да се изрази човек така.

Подбраните песни от изпълнителите бяха…масово наелектризиращи.

И бисовете бяха заслужени и подарени от душа и сърце.

Този чудесен концерт бе първи от трите прояви на Операта на Античния форум – различни жанрове, но гарантирано от артистите – Качество.

Ще се срещнем отново пак там….на 25 и 27 юли!

Послепис…А част от заглавието е на английски, защото така се казва песен на другите ми любимци от детството и младостта – АББА.

Уляна Кьосева

Снимки Рад Димитров за Държавна опера-Стара Загора

Ро