Внук на Веселин Ханчев подава ръка на Стара Загора

„Големият български поет Веселин Ханчев е брат на баба ми Милка, т.е. аз съм му нещо като внук“. Това бяха първите думи на Александър- Богдан Томпсън при срещата ни преди няколко дни. Той е завладяващ млад мъж на около 35 г. От година и половина живее в Пловдив и работи в Пловдивска опера. Занимава се със сценична фотография. Роден е в Есен, Германия, завършва Музикалната академия „Панчо Владигеров“, автор е на няколко концептуални изложби. Късно разбира за родствените си връзки с Веселин Ханчев и от тогава започва да събира информация.

„Родоначалниците ни са Невена Азманова и Симеон Ханчев, разказа за dolap.bg Александър Томпсън. Невена е старозагорка, завършила Девическата гимназия в родния си град. Учи медицина в Лозана, Швейцария, но се дипломира в Нанси, Франция. Там се запознава с д-р Симеон Ханчев и когато се прибират в България се женят. През 1910 г. д-р Невена Азманова – Ханчева и д-р Симеон Ханчев откриват собствена клиника с детско и акушеро-гинекологично отделение. Тя работи като градски лекар. Чувал съм от баба, че е лекувала бедните деца и жени безплатно.

На доктор Ханчеви се раждат три деца: баба ми Милка, Веселин и Здравко, който е лекар в Швейцария. Веселин има две дъщери – Румяна и Елка. Елка от много години живее в Париж. Радва се на добро здраве и поддържа с майка ми ежедневен контакт по скайпа.

Баба ми има две дъщери – майка ми – Ваня Бургуджиева и леля ми Невена, които слава Богу са живи и здрави. През 1966 г. баба ми и майка ми заминават да живеят в Германия. Майка ми се жени там за баща ми Джейм Томпсън. Той е американец и е оперен певец. Сега са пенсионери и половин година живеят там, половин година – в България.

Леля ми Невена, кръстена на именитата си баба, се жени в София за Любомир Бояджиев. Невена е 5 години по-голяма от майка ми. В Стара Загора е живяла до 9-годишна възраст, а майка ми до 4-годишна. През 1947 г. продават къщата и клиниката и се местят в София, където купуват апартаменти. В единия живее Веселин Ханчев, в другия – баба, леля и майка. Леля ми става зъболекарка, майка ми балерина. Майка ми завършва балет в София. До 1965 г. е танцувала като солистка в Пловдивската опера. Аз преди година и половина се преместих в Пловдив, за да работя в Пловдивската опера. Още по-интересно е, че е живяла на същия адрес, на който аз сега живея, без да зная за това. На този адрес купих апартамент.

Дядо ми Богдан, на който съм кръстен, аз съм Александър – Богдан Томпсън, също е бил лекар. Първо е работил в Стара Загора, после – в София. Умира твърде млад, по време на операция, докато е оперирал.

Според това, което Александър е чувал в семейството си, целият род Ханчеви са родени в така наречената Ханчева къща и клиниката на д-р Ханчеви- дъщерята и синовете им, както и техните дъщери. Леля му Невена , която е живяла в Стара Загора до 9-та си година е ходила в днешното VІ ОУ „Св.Никола“. Ваня е била на 4 години, когато през 1947 г. продават двата имота и се преместват в столицата. Купуват два апартамента. В единия се настанява семейството на Веселин Ханчев, в другия – сестра му Милка, с двете си дъщери.

Случайно да са Ви останали някакви вещи като спомен от Веселин Ханчев, питам Александър Томпсън?

В моето мазе има някои неща – предимно скулптури и картини. Всъщност като студент в София съм живял в апартамента на Веселин Ханчев, понеже беше свободен и празен. Преди да замине за Париж, Елка го продаде. Всичко, което беше в жилището го даде на нашето семейство и ние сме го складирали. Но по-голямата част вещите и библиотеката на Веселин Ханчев са дарени преди много години на Литературния музей на Стара Загора.

От целият род с Ханчев корен Вие най-младият, нали?

Е, вече не съм най-младият. Преди два месеца ми се роди дъщеря – Емилия. Синът на Елка Оливие, който ми е втори братовчед, също има дъщеря, така че родословието продължава.

Какво е усещането да имате кръвна връзка с такъв изискан и популярен мъж, какъвто е Веселин Ханчев?

До скоро не съм си давал сметка, но напоследък, когато започнаха да ме разпитват повече хора, започнах да проявявам интерес към родословното дърво. Става ми интересно. След нашия разговор ще започна да дълбая още повече. Тъй като съм израснал в Германия, не съм имал допир до цялата българска литература и култура. Даже, за съжаление, не зная нито едно негово стихотворение наизуст. Разбрах, че в Стара Загора училище носи неговото име, че се провежда Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“. В София също има училище, което носи неговото име.

Разкажете на нашите читатели за себе си, моля.

Роден съм и израснал в Германия. През 1992 г. пристигнах от Есен в България, за да уча оперно пеене. В София съм живял до преди година и половина. След това се преместих в Пловдив. Започнах да уча оперно пеене при проф. Асен Селимски, но завърших джаз пеене при Ангел Заберски и неговия асистент Илиан Парасков. Дипломирах се много по-късно. Прекъснах следването, защото започнах да се занимавам с бизнес, след което реших да се дипломирам. След много неща, които съм правил, се върнах обратно на сцената, но не като певец, а като фотограф. Занимавам се със сценична фотография. Една година бях в Софийска опера. В Русе снимах един спектакъл на режисьорката Нина Найденова, която е старозагорка и директор на Пловдивската опера, където работя.

Какви творчески задачи Ви водят в Стара Загора?

Снимам създаването на спектакъла на Веселка Кунчева „Последният човек“ по романа на Джордж Оруел „1984“, който се работи от Старозагорския куклен театър. Снимам работния репетиционен процес. За мене е интересно как се стига до готовия продукт, а не само това, което публиката вижда по време на представлението за 2-та часа . Т.е. интересно ми е погледът не само на публиката към сцената, а и обратната гледна точка – от сцената към публиката. Снимам направо между артистите.

Как изглежда представлението, видяно през Вашия обектив?

Много е интересно и завладяващо. Има още много работа до 31-ви юли, когато е премиерата, но е удивително представление. Веселка си изпипва много добре нещата. За мене тя е много добър режисьор. Снимал съм и друг неин спектакъл от Пловдив „Мария от Буенос Айрес“ с Люси Дяковска в главната роля.

Разбрах, че имате желание да направите няколко фотосесии в двора на родната къща на Ханчеви?

Да така е, въпреки че за съжаление, нямаме нищо общо с тази къща. Тя е препродавана няколко пъти и има други собственици. Не зная какво е състоянието на етажите в къщата. Интересно ми е да заснема отделните стаи. Да го имаме като спомен. Искам майка ми и леля ми да дойдат, да ме разведат из къщата. И двете имат спомени, биха могли да разкажат интересни случки от дома, от клиниката, за роднините си. Мисля, че това е голям сантимент.

Ако се разреши от собствениците да направя фотосесия, бих искал да бъде така, както дворът е обраснал целия с диви храсти и дървета. После може да се изчисти и да се превърне в арт зона. Сега е много мистично. Няколко пъти съм идвал преди години. Интересно ми е да застана пред дома, в който е родена майка ми. Ако го заснема по някакъв начин, ще остане хубав спомен и за семействата ни, и за собствениците, и за Стара Загора.

.Каквото можем да помогнем, с удоволствие ще направим. Какво се казва кръвта вода не става.

Росица Ранчева