„Трубадур“ – нов връх в творческата биография на Старозагорската опера

Вечерта на 7 юли 2019 г. хиляди старозагорци и гости на зеления град се отправиха към стадион „Берое“, за да присъстват на уникално за страната (и не само) събитие – опера на стадиона. Много са причините за подчертания интерес. Най-напред стадионът е място, където по принцип човек отпуска душата си, не се съобразява максимално с етикета и строгите изисквания в концертните и оперните зали и салони. Макар и сюжетът на заглавието да разказва за събития, станали преди столетия назад, темите, заложени в него са вечни – любов и омраза, ревност, сила, власт и отмъщения, липсващо вече рицарство и пр. Особено примамлив е звездният солистичен състав: Елена Баръмова, Даниела Дякова, Александър Марулев, Емилия Джурова и Ивайло Йовчев със специалното участие на гостуващите Кирил Манолов – в ролята на Граф ди Луна и Зоран Тодорович – Манрико. Старозагорската опера доказа през последните години, че хорът, оркестърът и балетът й нямат конкуренция. Към постоянната трупа се прибавиха бойци от Прабългарската школа за оцеляване „Бага-Тур“, които все по-често присъстват в атрактивните постановки на театъра. Съвсем ново, но затова пък много успешно, беше решението на директора на операта и режисьор на постановката Огнян Драганов, да привлече към „заверата“ деца и младежи от ромския квартал „Лозенец“. Със съдействието на Сдружение „Свят без граници“ новите артисти, на които песните и танците са в кръвта им, се вписаха прекрасно в няколко от картините с нужния колорит и поведение.

Колко е важно единомислието и единодействието на постановъчния екип, показа възхитителния спектакъл на „Трубадур“. Вулкан от идеи, от нестихващ ентусиазъм и висока естетика е режисьорското решение на Огнян Драганов. Не е лесно да „преведеш“ на езика на 21 век една романтична приказка от 16 век, да обединиш и да подчиниш над 250 души на огромната сцена под звездите, на всеки артист да поставиш конкретна задача, за да се изведе заложената идея, че в крайна сметка всичко е съдба. Колкото и да бягаш от нея, тя те преследва и се изпълнява това, „което ти е драснато“. По подобие на световните сцени, освен основен декор, върху който се прожектират платна, свързани със съответната картина, сценографията на Тодор Демеров беше съвършено изчистена, без нито една опорна точка. Много внушително е решението с кръстовете в последната картина за неизбежната физическа и духовна смърт. И така, празната сцена беше оставена в ръцете на актьорите, които се справиха изключително.

Не само безкрайно талантлив, но и изключително ерудиран е авторът на костюмите Денис Иванов. Уникално красиви и въздействащи, те съчетават късна готика и боргундска мода. Особено дамските тоалети са произведения на най-високо изкуство. Всички костюми са не само дрехи, а допълват и обогатяват образите на героите.

На пулта застана главният диригент на операта проф. Ивайло Кринчев – голям музикант, който изведе блестящо едно от най-тежките оперни заглавия.

Не на последно, а може би на първо място, трябва да се подчертае музиката на Верди – красива, страстна, завладяваща, оставяща те без дъх. Тя е ту романтичната изповед на Леонора за любовния плам, който бушува в гърдите й към трубадура- младият мъж, който в песни и стихове излива душата си към дамата на сърцето си. Другата страна на класическия любовен триъгълник е Граф ди Луна, също влюбен в Леонора и ненавиждащ съперника си. Още в терцета в първо действие , именно музиката разкрива характерите, темпераментите и действията им.

Изключителни актьорски и певчески възможности от първия такт до края на спектакъла показаха главните действащи лица. Романтичната Леонора на Елена Баръмова се превърна в любеща жена, която при вестта, че любимият й Трубадур е загинал, решава да стане монахиня и да се моли Богу, за мир на душата му. Кратко е семейното им щастие. Манрико трябва да спаси майка си. За нещастие той е заловен от графа и го очаква смърт. Тогава Леонора започва да се бори за живота на любимия си, залагайки своя живот. Особено драматичен образ Баръмова изгради – певчески и актьорски, молейки графа за пощада и в предсмъртната си агония при сбогуването с Манрико.

Огромен красив баритон и голям артист Кирил Манолов извая интересен образ на Граф ди Луна – пренебрегнатият влюбен мъж с власт и сила, но безсилен пред любимата жена. Братът, който през годините търси изгубения си по-малък брат, без да знае, че той всъщност е съперника му. Разбира жестоката истина, когато вече е произнесъл смъртната му присъда. Голямо удоволствие е да гледаш и слушаш този прекрасен великан.

Тенорът Зоран Тодорович, когото меломаните на Стара Загора познават от миналата година , от участието му в „Палячи“ – опера в цирка, беше завладяващ Трубадур- възторжен напорист рицар, сантиментален певец на любовни песни, с които възхвалява любимата си Леонора, смел защитник на любовта си, предан син, който до последния си дъх не узнава истината за своя живот. С пленителна външност и темперамент, с изящното си партньорство, г-н Тодорович заслужи аплодисментите на публиката.

Накъде бях чела, за първото заглавие на операта не е било „Трубадур“, а „Азучена“. Има голям резон в това, защото цялата трагедия се дължи на младата красива циганка Азучена. Тя е дъщеря на изгорената на класа магьосница. Тя трябва да изпълни предсмъртната заръка на майка си, да отмъсти за смъртта й. Обезумяла от жажда за отмъщение, тя вместо малкия син на графа, на кладата хвърля собственото си дете. Разбрала за грешката, прави следваща – отвлича графския син и в продължения на 15 години го отглежда като своя рожба. Но в същото време го принуждава да се закълне, че ще убие Граф ди Луна.

Даниела Дякова се превъплъти всецяло в ролята на Азучена. Изключителна актриса и певица. Мощен глас, украсен с всички нюанси, великолепен актьорлък, завладяващо присъствие. Да прибавим към това тоалета и грима, дело на Денис Иванов и можете да получите приблизителна представа за незабравимия внушителен образ на тази жена.

Винаги в отлична форма, доайенът на трупата Александър Марулев, създаде пълнокръвен образ на Ферандо, началник на стражата. Все по-добър става Ивайло Йовчев. И този път, макар и в по-малка роля на Вестоносеца, той направи запомнящ се образ. Същите добри думи могат да се кажат и за Инес на Емилия Джурова.

Представете си огромни, 50-метрови многоцветни платна и ще добиете бегла представа живата картина на циганския табор, или събитията около манастира със стражарите, войните на Трубадура, монахините и конете (на живо), с които пристигат Леонора и Манрико, или лагера на бойците, където (багатурите) най-добрите показват умения по бой с мечове, щикове, тояги и пр. Това са малка част от „хитринките“ на Огнян Драганов, които обогатяват постановката и предизвикват възхита.

Голямо браво на хора и оркестъра, на целия технически персонал – осветители, озвучители, сценични работници, на всички допринесли за реализиране на паметната постановка.

След „Аида“, „Кармен“ и „Набуко“ на откритата сцена на стадион „Берое“, „Трубадур“ е нов връх в творческата биография на Държавна опера Стара Загора, която от 1 юли т.г. навлезе в 94-тия си сезон.

Накрая, две безобидни усмивки, копнати от великия ФБ:“ Представлението на „Трубадур“ от Верди, на трибуните на стадион „Берое“; „ На жребеца Небесен на „Бага-Тур“ ще се качи изпълнителката на арията на Леонора, сопраното Елена Баръмова, която е ученичка на великата Гена Димитрова“.

Росица Ранчева