Маестро Димитър Димитров – диригентът, който живееше за Музиката

На 11 юли 2019 г. се навършват 90 г. от рождението на маестро Димитър Димитров, големият човек, който посвети всеотдайно 40 години от живота си на Старозагорската опера като диригент, главен диригент, главен художествени ръководител и директор. Под негово ръководство театърът израстна професионално, репертоарът му доби нов облик. На цяла плеада прекрасни певци, Димитров даде възможност да се развият и заемат престижни места в оперното изкуство.

Димитър Димитров е роден на 11 юли 1929 г. в Кюстендил. Но от 9-годишен живее в Стара Загора при вуйчо си Георги Стоянов, който е дългогодишен концерт майстор в операта. 19-годишен вече свири на цигулка в оркестъра на операта. След това постъпва в Музикалната академия в класа по хорово диригентство на Димитър Русков и оркестрово- при Васил Стефанов.

При завършване на академията през 1959 г. е назначен за диригент в Старозагорската опера, където преминава изцяло творческия му път. Дебютът му е през м. април същата година, с операта „Бал с маски“ от Джузепе Верди. После следват десетки заглавия, премиери, абсолютни премиери на български оперни и балетни представления, симфонични концерти, рецитали. Любим негов композитор е Пучини. Дирижирал и поставял е пет версии на „Бохеми“, четири – на „Тоска“, „Манон Леско“, „Турандот“ , „Мадам Бътерфлай“ и пр.

По негова инициатива през 1967 г. започва ежегодното провеждане на Декемврийски музикални дни. Две години след откриване на новата сграда на операта – през 1973 г. Декемврийските дни прерастват във Фестивала на оперното и на балетното изкуство – най-голямото национално музикално събитие и до ден днешен. През годините на фестивалната сцена гостуват Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Николай Гюзелев, Веселина Кацарова, Стефка Минева, Христина Ангелакова и много други. Макар и по-рядко във фестивала участват и чуждестранни оперни трупи: Пражката национална опера, операта от гр. Парма, оперни театри от Словакия, Полша, Румъния, също и Московският класически балет, балетът на Ленинградския театър „Киров“, Националният балет на Куба, Кралският балет на Дания и др. Веднъж на пет години (1974, 1979, 1984 и 1989) в неговите рамки е и Националния преглед на оперните театри, на който се отличават най-добрите автори, трупи, постановъчни екипи и изпълнители.

„С изкуството и със цялостното си присъствие Димитър Димитров остави знак, своеобразна емблема, по която могат да се разчетат такива нелеко разрешими загадки, като например тази как се гради в една национална култура подобаващ за времето си развиващ се театър за оперни, оперетни и балетни спектакли, пише в книгата си „Оперният театър на Димитър Димитров“ музиковедът Розалия Бикс.- Почти четири десетилетия от съзнателния му живот са вградени в отговора на тази загадка. В същото време стореното от него е своеобразна емблема, която съдържа в себе си процеси и проблеми на кажи речи всички наши театри – в отделни мигове и на столичния – за периода от към края на 50-те до средата на 90-те години на 20 в. Едва ли ще срещнете днес човек с памет, който да отрече, че поне три от тези десетилетия са белязани с оживление и подем – от началото на 60-те до края на 80-те. Случващото се тогава, поне в началото, ни изглеждаше щастлива, благодатна революция, толкова умело дотогава са били скъсявани и удължавани юздите на мъгляво изгражданите в съзнанието ни понятия за свобода на мисленето и търсенето. Димитър Димитров правеше всичко възможно и невъзможно този процес да бъде реален, не формален и да бъде защитен по най-добрия професионален и административен начин. Неговият театър се оказа единственият, уви, наистина единственият, който не се превърна в терен за постоянно сменящи се амбиции и цели на хора и ведомства. От първия до последния ден на своята кариера – защото кариеризъм е най-далечното понятие за Димитър Димитров, той съхрани предаността си към своя театър и към града, без да се поддаде на огорченията от неразбиране и завист или на съблазън за шумотевици и светска слава…

Три са различните бразди, които Димитър Димитров остави след себе си в териториите на българското изкуство за музикална сцена: Първата. Димитър Димитров създаваше творци. Той издирваше, формираше и насърчаваше музиканти и ансамбли в оперния ни театър.
Втората. Димитър Димитров не се поддаде на пагубната тенденция в театрите ни от съвсем недалечното минало да прави един театър за показ и друг – за делници. Самата поява на Димитър Димитров на пулта създаваше усещането за сигурност, че халтура няма да има, ще се прави добър спектакъл. Трета. Той умееше да създава и да поддържа традиции. Веднъж обмислил начинанието той държеше да се спазват отликите му при всяко негово повтаряне – от художествената стойност на явленията до сигнала, флага и фестивалния огън“, пише Розалия Бикс.

Маестрото беше вътрешния човек в операта, истинския чувствителен човек, нейното сърце и душа. Неговият живот бе музиката като преживяване, като живот в живота, богатство, за което не ще се намери човек да му го отнеме. До съвършенство владееше сценичната философия, философия през чувството, своеобразен архив на човешката емоционалност и себепознаване.

„Стореното от Димитър Димитров е епоха в развитието на националният ни музикален театър. С изкуството и с цялото си присъствие остави знак, своеобразна емблема, по която днес могат да се разчетат загадки, които градят музикалната ни националната култура“, е оценката за този изключителен човек и музикант.

През 1996 г. Димитър Димитров получава званието „Почетен гражданин на Стара Загора“.

Умира внезапно на 5 февруари 1999 г.

Кръглата 90-годишнина от рождението на Маестрото е повод не само да си спомним за него, но да се вгледаме и продължим делото му, чието значение ще расте още повече напред през годините.

Росица Ранчева