Живописецът Веселин Куртев пред dolap.bg:”Най-важното на този свят е хората да се обичат истински“

Веселин Куртев е роден на 17 април 1959 г. в град Гурково. През 1978 г. завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1985 г. специалност „Живопис“ във Факултета по изобразително изкуство към Великотърновския университет. От 1985 до 1989 година е член на Дружеството на художниците в Стара Загора, а от 1990 е член на Дружеството на художниците в Пловдив. От 1992 е член на СБХ. От 1989 до 2002 г. Веселин Куртев работи в Националното училище за сценография в Пловдив.

През 2002 г. се премества в САЩ, където през 2006 г. открива Художествената галерия Алфа в град Ню Брънсуик, щат Ню Джърси. Тук той продължава да помага за популяризирането на млади художници, като им помага да получат признание в своята общност и в чужбина. Ежегодно преподава „История на изкуството“ в международна лаборатория по изобразително изкуство при университета в Ню Брънсуик.

Творчеството на Веселин Куртев е представяно в 34 самостоятелни и 15 колективни изложби в България, САЩ, Чехия, Гърция, Холандия, Белгия, Германия и др. Произведенията му са собственост на много галерии и частни колекции в България, Германия, Франция, САЩ, Малта, Гърция, Белгия, Холандия, Швейцария, Турция и др.

В западната зала на Художествена галерия Стара Загора е подредена изложба „Живопис и рисунки“ на Веселин Куртев. Тя ще остане до 20 юни 2019 г.

Гурково, Казанлък, Велико Търново- детство, юношество и младост. Как ги виждате в спомените си днес, на Вашите вече 60 години? Кой Ви показа четката и молива?

Като всяко дете и аз имах влечение към рисуването. Моят дядо също добре рисуваше. Разбрах, че имам братовчед, който е студент във факултета по изобразително изкуство във Велико Търново- Илия Тодоров. Бях малък и баба ме заведе при него. Показах му рисунките и той ме попита какво искам. Искам да стана художник!- отвърнах без колебание. Той ми даде първите напътствия. Работех в къщи, а той ми поставяше задачи. Дойде време за кандидатстване в Художествената гимназия в Казанлък. Приеха ме. Попаднах в чудесна атмосфера. Беше неповторимо училище. И преподаватели, и ученици, всички мислеха за изкуство. Сега, като се обърна назад и погледна хората, които са завършили тази гимназия, почти всички се занимават с изкуство и са отдадени на него.

В гимназията имахме часове по История на изкуството. И преподавател ни беше Марин Добрев, току що завършил Художествената академия, специалност „Изкуствознание“. И сега си го спомням как говореше. Слушахме го с невероятен респект: Застане пред бюрото и говори тихо, спокойно, равномерно. И няма начин да не слушаш. Изключително честен и добър човек, а да не говорим за професионализма му. Малко са такива хора като него. Малко са такива Художествени галерии като старозагорската в България. Няма на такова ниво. И да я ръководи такъв човек като него – ерудиран, блестящ учен и човек…

После продължих отново „Живопис“ в Университета във Велико Търново. Така се случи, че често ни сменяха преподавателите по живопис, което беше много добре, защото по-добре намираш себе си.

След като завърших, работих четири години като учител в Гурково.

Как присъства Стара Загора във Вашето професионално израстване?

Преди всичко благодаря на проф. д-р Марин Добрев и на екипа му от Художествената галерия на Стара Загора, че се сетиха за мене и ме поканиха да открия самостоятелната си изложба. Отзовах се с голяма радост и готовност, защото в Стара Загора направих през 1987 г. първата си самостоятелна изложба. Беше съвсем в началото на моята кариера. Показах фигурална живопис, по-емоционална и по-сантиментална. Сега като гледам нещата какви са, откривам много емоция в тях. Ако ги погледна професионално, нещата са много интересни и силно въздействащи. Изложбата откри Янаки Кавръков, Бог да го прости. Голям художник и изключителна личност. За него думите са малко.

Изложбата беше в Бухчевата къща, когато беше клуб на старозагорските художници. Тогава кипеше много задружен и активен творчески живот. Имаше страхотна атмосфера.

В Стара Загора за първи път станах член на Дружеството на художниците като млад художник, участвах в общите изложби, срещнах се с много интересни хора, с някои от които продължават и до днес приятелствата ни. Настоящата ми изложба е хубав повод да се срещнем отново, да видим докъде сме стигнали.

Въобще Стара Загора ми е на сърце и завинаги.

От 17 години живеете и се реализирате в страната на неограничените възможности. Сигурно е така, за да създадете за няколко години собствена галерия „Дъга“. Как се случи това? Освен Ваши платна кои и какви автори представяне?

Наистина САЩ е с неограничени възможности, но истината е, че има и много хора с възможности. Ако си намериш нишата, наистина има големи възможности. В град Ню Брансуик в Ню Джерси, където живеем със семейството ми, от 20 години не е имало никаква галерия, която да работи на принципа на нашите – да представя художници, да се правят изложби. Направихме нашата галерия. В нея през месец се сменят колективни и самостоятелни изложби предимно на американски автори. От време на време и на някои стойностни български автори. И ето вече 11-12 години успяваме.

Голям ли е градът? С какво е забележителен, освен с Вас?

Ню Брансуик е университетски град. Щатският университет„Радгарс“ чества наскоро 270 години. Има много филиали по цяла Америка. Много студенти, интелигенция…Градът не е много голям, но е много пъстър и млад.

Какво изобразително изкуство се котира в САЩ? Каква е естетиката?

Виждал съм всевъзможни неща. Трудно ми е да определя точно. Големият художествен живот е в Манхатън, Ню Йорк. Там има много големи и много скъпи галерии, на високи цени се продава. Атакувани са от много, много хора тези галерии и се представят коренно различни неща. На някои произведения се чудя- аз ли не разбирам от изкуство или просто не е изкуство, аз ли съм изостанал и съм консервативен. Аз защитавам собствената си естетика. Свят широк, различни хора харесват различни неща. Необятен пазар.

Господин Куртев, макар да живеете на друг континент, продължавате да се представяте активно в европейските галерии. Кога и как пробихте, търсен сте и сте ценен?

Една от първите ми сериозни изяви в Европа беше участието ми през 1994 г. на Евро арт в Женева. Един галерист от Малта, англичанин, в галерия „100“ ни представи пет български художници- Васил Стоев, Станимир Видев, аз и още двама. Имахме плакат, диплянка. Мина страхотно. Имаше интерес към картините ни. На следващата година той отново ме представи самостоятелно. Бях му оставил 20 картини. След това направих изложба в Белгия, в един замък, заедно с белгийска скулпторка. Много интересна изложба се получи. После картините ми останаха при моя арт мениджърка, която продължи да урежда изложба по други галерии.

В България имам много самостоятелни и групови изложби. Най-много в Пловдив – може би над 10…

Определят стила Ви като абстрактен експресионизъм. Но според мене, картините Ви са толкова романтични, идилични, интимни. Това са притчи за човека, за мъжа и жената. Героите Ви сякаш са между небето и земята, все в любовна тръпка, в очакване, в себеоткриване. Какви са сюжетите Ви? Какво Ви вълнува? Какви истории разказвате?

Историите са от натрупан жизнен опит. Натурата на художника е устроена странно. Той мисли и вижда нещата по особен начин. Той трябва да ги пречупи през сърцето си, за да може да изкара силните моменти, за да стане изкуство. Такъв художник се гради с години труд, живот и емоции. Това че правя тези лирични неща е най-истинското, което си заслужава усилията ми.

Лесно и бързо ли рисувате? Сънувате ли си сюжетите и героите в тях?

Не ги сънувам, но като седна, някои неща се получават по-бързо. Живописните ми работи, които показвам в тази изложба, започнаха от поредица много експресивни картини. Не бях рисувал доста време живопис. Търсех нещо ново. Всеки автор знае, че има моменти, в които започваш да боксуваш. И изведнъж, буквално тези картини се изляха. У себе си имах много натрупвания, които буквално се изливаха като вулкан. Така станаха за съвсем кратко време 15- 20 неща. Дори имам клиенти, които още мокри, купиха първите ми неща. Станаха много ефирни, изчистени, усетени с цялото ми същество.

Кога е възможен успехът?

Успехът винаги е възможен. Много от художниците в България се оплакват, че хората не купуват, че няма пазар за изкуство. По принцип трябва да потърсиш най-напред причината в себе си. За да не се търсят, значи картините ти не са на нужното ниво. Не става дума да правиш компромиси със собственото си виждане, с изкуството. Но ако нещата ти са добри, хората наистина ще ги харесат. Това е формулата за успеха. Трябва да откриеш грешката първо в себе си. И задължително да бъдеш искрен и честен със себе си и с изкуството.

Кажете за семейството си?

Живеем в Ню Джърси от 17 години. Съпругата ми е научен работник. Помага ми в галерията. Заминахме за Америка по здравословни причини за сина ни и останахме там.

Боледувате ли от носталгия към България?

В първите години много болезнено. С времето, човек привиква, пък и всяка година се връщам.

Присъства ли в творчеството Ви, според Вас, българският дух и темперамент?

Много вероятно, само че е по-скоро неосъзнато. Мисля, че сюжетите на моите платна не са толкова български, колкото общочовешки.

Ласкаете ли се от мисълта, че Вашите картини са кодирани послания, които стигат до хората? Какво искате да им кажете?

Да, това е каузата ми. Искам да им кажа да се обичат истински. Да не правят компромиси със съвестта си.

Какво разбрахте за изминалите 60 години жизнен път?

Разбрах, че времето много бързо тече и ако не оставиш нещо след себе си, животът ти е минал напразно.

Росица Ранчева