В понеделник празнуваме рождението на Св. Йоан Кръстител  и Еньовден

Православната църква чества на 24 юни рождението на  Св. Йоан Кръстител. Според преданията, неговото рождение е подсказано „свише“. Родителите му, Захарий (юдейски свещеник) и Елисавета, вече на преклонна възраст, получават вест, че ще добият син. Ражда се няколко години преди Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ.

Йоан пръв започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан. Той дава свето кръщение  и на Иисус Христос. Пак той предсказва пришествието на Месията. За първото си  деяние е наречен Кръстител, а за второто – Предтеча.

 Както традицията повелява, преди изгрева на слънцето, хората събират билки, с които изплитат празничния пъстър Eньовденски венец. Под него млади и стари ще преминават за здраве през целия ден.

В народния календар Еньовден е един от най-важните летни празници. По значение стои редом с Коледа, Великден и Гергьовден, но от всички тях  има най-силно езическо влияние. Празникът има различни названия – Яневден (Софийско), Иванден (Западна България), Иван Бильобер (Североизточна България). С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Смята се за патронен празник на билкарите и фармацевтите.

Календарно Еньовден е свързан с най-дългия ден в годината и с лятното слънцестоене- един от най-важните астрономически преломи в годината. Ето защо, съвсем естествено, в основата на празника стои култът към Слънцето. Народът вярва, че от този ден то започва да умира, а годината клони към зима. Съществува поверието, че Свети Еньо облича кожуха и отива да доведе зима, или Свети Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зимата.

Вярва се, че сутринта на празника, при изгрев Слънцето “трепти”, “играе”. И който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва де се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина –ще боледува.

Повсеместно е разпространено вярването, че преди да тръгне към зима, Слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. В крайморските райони на страната вярват, че морето „спира да се движи“ и също се къпят в него. За лечение и гадаене се взема „мълчана вода“ ,налята от девствено момиче, при пълно мълчание, от 3, 7 или 9 извора или от воденица левичарка. Битуват  и представите, че през нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива. В самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.

В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Вярва се, че след изгрева те я губят и не трябва да се берат. Затова се събират рано сутринта, преди да се е показало Слънцето. Това се прави при специален обред за “откупване” на тревите от самодивите: Бабите подреждат в кръг цедилките, в които са набрали лечебните и магически растения и играят около тях “сключено мълчано хоро”. От билките, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони приготвят толкова китки, колкото души са в семейството, наричат ги и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват и голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест – няма. Впрочем и за нея има половин билка, която обаче само определени билкари могат да намерят и използват.

Освен билкарките, през тази нощ билки берат и момите. Свита в нощта срещу Еньовден от седем, девет или дванадесет билки, моминската китка има силата да привлича и омайва избранника на момичето. В нощта срещу Еньовден билярки и магьосници приготвят своите церове, като ги варят в нов, пръстен съд, неизползван до сега. Според народната вяра любовни и разделни билки се варят на края на селото, в запустяла къща. Водата трябва да заври постепенно, на бавен огън, запален от сухи стебла на бял оман, който прибавя своята сила към тази на врящите билки.

На този ден не се работи никаква работа. В народните представи той е „хаталия“ (лош) ден и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Освен това, Св. Еньо е един от христианските светци- градушкари.

Има поверие, че в нощта срещу Еньовден небето и земята се отварят и там, където има заровено имане, излиза син пламък. Който го види, трябва да метне дрехата си отгоре или да провре нещо под пламъка. Тогава парите излизат и могат безопасно да бъдат взети.

На Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичая напяване на китки или пръстени. В някои райони за гадания се изпълнява обичая Еньова буля, в който участват момите, а гадаят за всички – моминските китки за женитба, на останалите – за здраве и плодородие. Булята е малко (3-5 годишно) момиченце-изтърсак (последно на майка) или сираче. Обличат го  като булка, слагат му и сватбени накити. Момите грабват булята и я разнасят из селото, като я пазят да не стъпва на земята. Накрая идва ред на напяването. Момите пеят песни, докато Еньовата буля вади от голям котел с мълчана вода натопените от предната вечер китки с пръстенчета, наречени на ергените. По напявката, която се изпълнява в момента, гадаят за бъдещето на собственика на изтеглената китка. На някои места задават въпроси на момиченцето за предстоящата реколта и приемат случайните и отговори за предсказания.

Именници са Йоан, Йоана, Янко, Яни, Яна, Янаки, Яне, Янина, Янка, Янкул, Янчо, Янчул, Енчо, Еньо

Dolap.bg