Оперната прима Елена Баръмова пред dolap.bg:”Творецът трябва непрекъснато да получава нови задачи!

Елена Баръмова завършва оперно пеене в Музикалната академия “Панчо Владигеров” в София, в класа на Констанца Вачкова. 2001/2002 г. специализира в майсторски клас на Гена Димитрова. 2003 г. Курс Белканто с Гена Димитрова. Продължава обучението си в академия за млади оперни певци “Борис Христов” в Рим, при Мирела Паруто.
Носителка е на редица престижни отличия от конкурси, сред които международния конкурс “Julian Gaiare” – Памплона, Испания с продуцент Хосе Карерас, лауреат на конкурса “Христо Бръмбаров”, първа награда за най-добро изпълнение на унгарска и българска песен в Унгарския Културен Институт, София.
През ноември 2006 г. Елена Баръмова печели втора награда и специалната награда на оркестъра на Международния оперен конкурс “Rijeka Belcanto”, Хърватска. Критиката пише за българската певица: “Сопраното Елена Баръмова се представи с Ария на Абигайле от “Набуко” на Верди, като предложи една интензивна и изразителна интерпретация. Надарена с великолепен и мощен глас с драматичен тембър, Баръмова демонстрира голям гласов потенциал и голяма концентрация.”
Елена Баръмова e гастролирала в Италия, Франция, Испания, Португалия, Холандия, Белгия, Швейцария, Австрия, Чехия, Германия, Полша, Естония, Япония, Тайван, Корея, Египет.
Репертоарът на певицата включва главните сопранови партии в оперите: “Турандот”, “Момичето от Златния Запад”, “Мадам Бътерфлай”, “Тоска”, “Селска чест”, “Аида”, “Дон Карлос”, “Бал с маски”, “Трубадур”, “Макбет”, “Ернани”, “Набуко”, “Норма”, “Дон Жуан” и “Така правят всички”. Гост солист е  във Варшавската опера с “Аида” и “Набуко”, Операта в Лодз, Полша с “Макбет” и “Тоска”, Операта в Прага с “Набуко” и “Турандот”, Националната опера на Естония с “Набуко”, Опера Маси, Париж с “Турандот”, Кайро Опера, Египет с “Бал с маски”, “Аида” и “Тоска” , Оперен фестивал “Classic Open Air” в Солотурн, Швейцария с “Аида” и “Дон Жуан”. Гастролира с голям успех като Аида на Оперния Фестивал в Аванш, Швейцария. Дебютира в Италия с Турандот на фестивала “Lirica in Piazza” – Маса Маритима. В Софийска национална опера Елена Баръмова се представя с Турандот, Лейди Макбет и Норма. Заедно с трупата гастролира с Турандот в Тайван и Япония.

На 7 юли 2019 г. Елена Баръмова ще изпълни ролята на Леонора в мега-спектакъла „Трубадур“ на Стадион „Берое“ Стара Загора.

Госпожо Баръмова, в навечерието сме на  мега -оперното събития на годината -„Трубадур“ от Джузепе Верди на Стадион „Берое“ в Стара Загора. Вие имате честта и предизвикателството да изпълните ролята на една от главните героини -Леонора. Кога се докоснахте до този шедьовър на Верди?

Това беше на сцената на частната опера в  Русе през 1998 г., но в ролята на Инес. Много се радвам, че творческият ми път започна от малките роли. Т.е. постепенно съм се изградила като актриса, защото певческият глас с всяка година се развива, стига човек да попадне на правилния педагог. Но актьорските качества се изграждат единствено на сцената.  Малките роли са ми дали доста опитност, тъй като освен своите роли, съм наблюдавала изпълненията и на големите роли.

През 2001 г., отново в Русе, с майестро Георги Димитров започнах да работя върху ролята на Леонора, но я изпях едва две години по-късно поради ред събития. Дебютът ми беше в Русенската опера. Режисьор беше Огнян Драганов. След това съм я пяла на открито на турне в Германия с диригент Найден Тодоров. В Стара Загора през 2015 г. беше поредната постановка на „Трубадур“ с режисьор Георги Динев, който имаше интересни хрумки. Диригент беше Мартин Пантелеев.

Как през годините се промени Вашата Леонора? Какъв образ ще защитите на Стадиона, на 7 юли 2019 г?

Независимо от младата възраст на героинята ми по автор, тя е доста зряла. Тя е смела жена, която въпреки страховете, обстоятелствата и препятствията до последно се бори да спаси своя любим Манрико. Едно е да си жертва на любовта,  безучастно да гледаш как любимият ти страда и не може да му се помогне. Докато Леонора се хвърля смело, самоотвержено се бори, за да го спаси от смъртта и сама умира.

Много ми харесват костюмите на Денис Иванов. Сигурно ще ни бъде много горещо с тях, но си струва жертвата. Надявам се и времето да бъде с нас.

Сега с кого подготвяте партията?

С маестра Стефка Минева. Макар, че тя е мецосопрано и е изпълнявала по световните сцени ролята на младата циганка Азучена, техниката, по която работим,  е валидна за всички. Тя ми припомня забравени неща. Преоткривам техниката, която съм научила от Гена Димитрова, тъй като през годините, признавам си, не съм работила с никого. Госпожа Минева много ми помага за упора, за чистоти, за по-светло пеене за височините, позиционна точност, което в случая е изключително важно, за да издържа цялата много тежка партия.

Преди една година реших, в свободен за мене период, отново да се върна на Леонора,за да поддържам техника. Сега я работя със Светла Денева, а тогава с Деница Иванова.  В тази роля има всички техники за една певица. Ако тя иска да поддържа техниката си, трябва да поддържа Леонора. От най -бравурните моменти, до най-ниските тонове, които са гръдни и трябва да се съчетаят с височините. Т.е. тук се включват трите техники, които трябва да се комбинират и това е много сложно: техника на високите тонове, на брилянтната държана височина, която е техника за колоартурки, на бравурните моменти, които са изпълнени с много стакати, с пъргавина, с кратки и високи ноти, които трябва да бъдат фиксирани и  почти мецосопранови ноти, които трябва да бъдат чути. Това е голямо предизвикателство, защото на всичко отгоре трябва да го изпълня на открито.

Познавате ли партньорите, с които ще се срещнете в този „Трубадур“?

Със Зоран Тодорович, който ще изпълни ролята на моя любим Манрико, пяхме преди две години на фестивала във Велико Търново в „Селска чест“. Прекрасен колега. С него се чувствах комфортно. Много земен човек, много добър певец. Това е много важно да се чувстваш сигурно с партньора си на сцената.

Кирил Манолов, който ще бъде Граф ди Луна е едно слънце. С него сме пели в „Набуко“, в „Аида“. Много хубав баритон, слънчев и предразполагащ човек. Имала съм колеги, макар и рядко, които с поведението и самочувствието си, направо те смачкват и нямаш удоволствието да пееш с равностоен партньор. А това се отразява на целия спектакъл.

С Даниела Дякова, която ще изпълни ролята на младата циганка Азучена сме пели много, особено в „Аида“ у нас и в чужбина. Тя е прекрасна певица и актриса. Много ми е приятно, че с тези колеги ще си партнираме и още с Александър Марулев и Ивайло Джуров, с които сме били не веднъж на сцената. Много е важно като обкръжение край тебе да има положителни хора и това само по себе си те зарежда.

Кога започват репетициите?

От предстоящата седмица започваме с диригента маестро Ивайло Кринчев и Огнян Драганов – музикални и режисьорски. Това е добре, за да можем постепенно да навлизаме в постановката и да се стиковаме с колегите.

Вие сте ученичка на великата Гена Димитрова. На какво Ви научи тя?

Имах огромния шанс и щастие една година да живея в апартамента на Гена Димитрова на „Московска“ в София. На какво ли не ме научи? Основното нещо е на голяма дисциплина. Това е най-важно за всеки творец и за всеки човек, който държи на работата си. Дисциплина във всичко. Тя казваше:“Деца, режисьорът и диригентът са генералите. Вие сте редниците, козирувате и казвате – добре. Защото вие сте продуктът, който трябва да реализира техните идеи. Вие ще приложите вашата емоция и личностна характеристика, но каквото иска режисьор и диригент, трябва да изпълните максимално“. Научи ме на търпение. Тя казваше, че нещата не могат да стават бързо. Една ария, роля, партия, трябва да уляга в годините, да не се бърза. Още през 2003 г. тя осъзна, че времената са други и трябва да се приема всичко, което се предложи на артиста. Нямаме право на избор. Някога можехме да избираме кое е за нашия глас, коя роля ни допада. Преди години имахме достатъчно време да научим дадена роля. След това я репетирахме по два-три месеца. Сега се дава буквално от днес за утре и трябва да се изработи и вокално, и актьорски. Но след като другите могат, с повече упоритост и постоянство, всичко се постига.

Кои роли изработихте с Гена Димитрова?

През 2003 г. бях приета в Старозагорска опера за постановката на „Макбет“ и аз, всеки петък и събота търчах в София, за да работим заедно Лейди Макбет. Тогава наистина имах прекрасната възможност за едно дълго изработване на партия. Това ми беше  най-дългия период. Бях приета на 9 юни и изпълних ролята на 10 декември 2003 г. Това беше за мене прекрасна възможност спокойно да преценя всички препъни камъчета, да направя отделните фрази и актьорски да напълня ролята както трябва. Това е много сложна и негативна роля, което изтощава страшно много човек като емоция. Постановъчният екип беше изключителен: Нина Найденова – режисьор, Боряна Сечанова – пластика, Боби Стойнов , Бог да го прости, сценограф, Цветанка Стойнова – костюми. Тези личности просто ме изваяха като пластелин. Това ми помогна в кариерата ми по-нататък. Не без значение беше и участието ми  през лятото на същата година в „Така правят всички“ на Моцартовите празници в Правец. Моцарт ми подреди гласа.

Кои за Вашите коронни роли? В кои се чувствате най-добре?

В „Набуко“ като Абигаиле, в „Аида“ и „Турандот“. Това да най-изпълняваните от мене роли. Нямам представа на колко спектакли и турнета в чужбина. Последно в Кайро пях Аида. В Аида се съчетават доста нюанси – отмъстителност, любов, саможертва, разкаяние. Харесват ми образите, където има развитие, не са еднопластови. Такава е и Леонора, силна и смела жена.

Какво Ви предстои след „Трубадур“?

Предстои ми това лято отново на открито в Германия „Аида“ и „Набуко“. За следващия сезон, засега ще запазя тайна, от суеверие.

Въпреки, че в репертоара Ви присъстват почти всички централни сопранови партии, има ли роля, която искате да изиграете?

Преди няколко месеца маестро Драганов беше споменал, че за следващия сезон ще бъде поставена „Атила“ от Верди. Това ми се иска да направя. Колеги казват, че това е роля между „Набуко“ и „Макбет“ като техника, като начин на подредба на пасажите. Наистина е предизвикателство да погледна тази партия и да я изпея. Ако това мога да направя, ще бъда много доволна, защото творецът трябва непрекъснато трябва да получава нови задачи. Това го развива и го държи на ниво.

Росица Ранчева