Мима Маринова Иванова спечели поетичния конкурс „Николай Лилиев“

Мима Маринова Иванова от Стара Загора е победител в шестото издание на Националния конкурс за поезия „Николай Лилиев“ за стихотворението „Родина“. Тя получи Почетна грамота и сума от 500 лв.

Мима Маринова е преподавател и преводач на английски, френски и руски език на свободна практика. Възпитаничка е на ГПЧЕ „Ромен Ролан“ с френски и английски език. Висше образование, специалност „Руска филология“ завършва в Пловдивския университет, а след това във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“ – „Начална училищна педагогика“ с английски език.

Публикува поезията си във Фейсбук и Интернет.

РОДИНА

Нека други потъват в подвижните пясъци

на далечно небе, по-дълбоко и щедро, навярно.

Нека чужди звезди ги опиват със блясъка

на лъжовни надежди и приказно-златни съблазни.

Аз оставам. В тази моя земя на очакване,

с нестинарската алена жар, дето мами нозете,

със войводи, които самодиви оплакват

и с онези запели отвъд паметта колелета.

Тук оставам. Под божурено-бели съзвездия,

дето всички пътеки за босите стъпки са мои.

Всяко стръкче тревица е вплетено в моите вени

и крайпътният камък с гласа на сърцето говори.

Знам, че само тук дишам наистина жадно

и прегръща ме вятърът летен, попил маранята.

От иконата стара в порутена църквица хладна

гледа кротко Исус и протяга ръка в тишината.

Нямам друго, единствено тази утеха –

да съм истински жива с дълбоко зарития корен,

който себе си сбъдва със тихата сила, поета

от самото сърце на земята и ръката на Бога.

Втора награда – Почетна грамота и сума от 300 лв. получи Здравка Петрова Христова от Русе за стихотворението „Емигранти“.

Трета награда- Почетна грамота и сума от 200 лв. се присъди на Асан Исметов Хаджипехливанов от Плевен за стихотворението „Ластар от кавак“.

Поощрителна награда – Почетна грамота и сума от 150 лв. получи Магдалена Петрова Телиева от Пловдив за стихотворението „Буйството на вишневия цвят“.

Поощрителна награда за млада поетична надежда – Почетна грамота и сума от 120 лв. получи Николета Владимирова Стефанова, на 18 г. от София, за стихотворението „Кърваво кладенче“.

Поощрителна награда за млада поетична надежда от Стара Загора – Почетна грамота, Алманах „1000 причини да се гордеем, че сме българи“ и сума от 50 лв. получи Силвия Николаева Колева, на 23 години, за стихотворението „Итака“. Тя е студентка в Пловдивския университет.

Церемонията по отчитане на конкурса и награждаване на отличените стана на 17 юни 2019 г. в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ Стара Загора.

136 автори са изпратили свои стихотворения. 9 от тях са от Стара Загора. 50 участници са до 30 годишна възраст. От чужбина са изпратени стихове от Белгия, САЩ, Холандия и Гърция, Русия и Шотландия. Стихотворенията са журирани от поетите Таньо Клисуров, Стойчо Маджарски и Йордан Атанасов.

Оценката на журито на Шестия национален конкурс за поезия „Николай Лилиев“ изрази председателят му Таньо Клисуров:

ЖИВОТЪТ Е ВЪЛНУВАЩ И ИНТЕРЕСЕН, ПРЕВЪРНЕТЕ ГО В ПОЕЗИЯ

Конкурс от латински означава сблъсък. В този смисъл е ясно, че участниците в един конкурс сблъскват своите творби, конкурират се, надпреварват се. Нашето мнение е, че подобни сблъсъци съществуват и между журитата в нароилите се многобройни конкурси. И в това няма нищо лошо. Тези сблъсъци са естетически. Те изразяват художествените разбирания на оценяващите. А тези разбирания естествено понякога са различни. И все пак: необходимо е да се достигне, колкото се може, по-висок праг на обективност, журитата да проявяват широта на критериите си, да не ги подчиняват единствено на собствените си принципи.

Струва ни се, че в поетичния конкурс „Николай Лилиев“ ние, журиращите, постъпваме точно така. Сравняваме нашия подход с работата на журитата от други подобни литературни надпревари. Нерядко там се подхожда едностранчиво. Властва т.н. постмодерен вкус. Към стиховете да речем с класическа форма се проявява пренебрежение, подценяване, толерират се странни, причудливи, често неразбираеми словесни упражнения, като се определят с епитета „новаторски“.

Обобщавам с думите: не е важна единствено формата, образността в стихотворението, екстравагантното поднасяне на текста, а внушението, убедителната идея, художествената сплав между формата и съдържанието – все азбучни истини, които на теория приемаме, но на практика често пъти забравяме.

И още нещо, сред постъпилите за конкурса стихотворения има творби нелоши като художественост, но с дължина по деветдесет-сто стиха.

Авторът е изпратил три стихотворения, всяко от които е по обем колкото кратка поема. Не само изяждат времето на журито такива творби, но и разводняват иначе добрата си идея, снижават постепенно чувството на грабващото, хубаво начало.

Как подходихме ние при определянето на наградените творби в нашия конкурс? Ако кажем, че ни беше трудно, няма да бъдем искрени. Преобладаваха стихотворения равни, познати, за да не ги определим като банални. Четеш ги и или не можеш да проникнеш в смисъла, или той е толкова познат, сякаш е ехо от вече стотици пъти прочетени текстове. Нямаме нищо против явлението, че днес всеки втори се опитва да пише поезия. По-добре е хората да се опитват да пишат стихове, това особено се отнася за младите, отколкото да кривват по лоши пътища. Но, погледнато от друга страна, лошото писане, публикуването на посредствени излияния замърсява духовната среда, размива критериите, разваля вкусовете, създава самочувствие без покритие, отнема от творческото пространство на наистина талантливите.

И все пак, в нашият конкурс, слава Богу, се срещнахме и с талантливи стихотворения, с автори, които се отнасят към писането с респект и с ясна представа, че това е сериозно, и дори съдбовно занимание. Темите на наградените творби са или авторски открития или погледнати от нов, неочакван ъгъл. Магдалена Телиева от Пловдив е подходила към една на пръв поглед интимна тема за сватбената рокля оригинално, наситила е творбата си с жизнена философия и събуждаща съпричастие емоция. Николета Стефанова от София се е докоснала до историята, до знакови имена в нея с пречистващия образ на кървавото кладенче. Асан Исметов от Плевен показва, че притежава остра наблюдателност и владее народната лексика, която му разкрива нови възможности като поет. Здравка Христова от Русе напипва една болна за българите тема – за емигрантите и изтръгва пречистваща болка от читателите. А Мима Маринова от Стара Загора пристъпя към познатата от векове тема за Родината, но я разработва живописно, емоционално в грабващо ни с откровената си изповедност стихотворение, творба изпълнена с лирически драматизъм.

Без да си въобразяваме, че говорим като от последна инстанция, обръщаме се, особено към по-младите поети: отворете прозорците на вашите стихотворения – нека нахлуе в тях живия живот. В момента, пък както е било сигурно винаги, той е толкова вълнуващ, бликащ от теми и проблеми, очакващи перото ви. Както Пушкин е писал: „Аз отново съм пълен с живот, такъв е моят организъм“. Истинският поет може да превърне дори прозаичното в поезия. Благодаря.

„Вие сте от малкото хора, които поддържате тази толкова сложна и извисена култура и аз ви благодаря, че заедно споделяме този поетичен празник“, каза в приветствието си Диана Атанасова, началник на отдел „Култура“ в Община Стара Загора. Тя специално благодари на организаторите на конкурса Фондация „Космос – Димитър Брацов“; Народно читалище „Николай Лилиев“ – Стара Загора; вестник „Литературен глас“; списание „Птици в нощта“; Издателски консорциум „Кота“ – Стара Загора; Регионална библиотека „Захарий Княжески“, които със съдействието на Общината провеждат този форум, който прехвърля националните граници.

Поздрав към участниците и наградените в конкурса и публиката отправи и областният управител Красимир Червилов:“Винаги ми е било приятно да бъда сред вас, поетите на Стара Загора. Градът, който е дал толкова много за културата и поезията на България. Благодаря на вас, на хората които представляват днес поетична Стара Загора, на хора като семейство Брацови, на Община Стара Загора, която винаги подкрепя тези начинания, на неуморните читалищни дейци. Вие сте специални хора за мене. Хора, които ни карате да мечтаем, да мислим по друг начин и в други светове. Хубаво е, че ви има. И най-малкото, което можем да направим, е да ви подкрепяме“, каза Красимир Червилов.

Росица Ранчева