Над 200 документа и снимки разказват за големия Панчо Владигеров

На 12 юни 2019 г. в Регионална библиотека „Захарий Княжески” – Стара Загора се откри документална изложба „Владигеров в музикалния калейдоскоп на ХХ век. Посоки, връзки, отражения”, посветена на 120-годишнината от рождението на българския музикален класик Панчо Владигеров.

Върху 19 табла са представени фотографии, ръкописи, програми, афиши, писма и лична кореспонденция от фонда на Къща музей „Панчо Владигеров” – София, който наброява над 7000 архивни единици.

Изложбата представя композитора в различи етапи от неговия творчески път. Тя е подредена на хронологичен принцип. Идеята на авторите на експозицията е от една страна да се представят акценти в кариерата му, от друга да се покажат неговите успехи, не само в България, а и в чужбина и от трета – контактите му със забележителни негови съвременници, с най-големите композитори, изпълнители, диригенти, писатели, режисьори, драматурзи и т.н. Сред неговите добри познати били Алберт Айнщайн, Стефан Цвайг, Марк Райхард, най-ярките имена в европейската и световна музикална култура – композиторите Рихард Щраус, Золтан Кодай, Бела Барток, Дмитрий Шостакович, Джордже Енеску, Арам Хачатурян; диригентите – Бруно Валтер, Исай Дубровен, Херберт фон Караян, Едуард Мьорике, Джордже Джорджеску, Саша Попов, Евгени Светланов; пианистите – Алексис Вайсенберг, Дино Липати, Святослав Рихтер; цигуларите – Макс Розен, Густав Хавеман, Бронислав Хуберман, Давид Ойстрах, Леонид Коган; певци и музикални продуценти, както и други представители на интелектуалния елит на Европа през миналия век. Не на последно място в изложбата е посочена оценката на неговите съвременници, относно творчеството му. Това би трябвало още веднъж да ни напомни за мястото и значението на Владигеров в световната музикална култура. В експозицията са представени много програми, и афиши на концерти, в едни от най- значимите музикални центрове в Берлин, Лайпциг, Мюнхен, Дрезден, Виена, Залцбург, Париж, Утрехт, Копенхаген, Стокхолм, Брюксел, Ню Йорк, Рим, Варшава, Атина…

Любопитен факт е, че дипломната работа на Караян е върху симфония на българина.

Изложбата е посветена преди всичко на значението на личността на Панчо Владигеров не само в България, но и в световната музикална култура. Той е бил всепризнат гражданин на света, но никога не е забравял корените си и българския дух. Напротив. Почти всички негови произведения носят аромата на българската земя и българската мелодика. На своите ученици той е казвал:“Пишете така, че още от първите тактове да се разбира, че сме българи!“ Почти всички негови възпитаници, изпълняват повелята на професора си и са следващото поколение ярки български композитори.

Специално за читателите на dolap.bg Александър Лиалиос, уредник в Къща-музей „Панчо Владигеров“ разказа любопитни подробности за големия композитор. Панчо Владигеров е прекарал детството си в град Шумен, но е роден в Цюрих с брат си близнак Любен. Интересен факт е, че Любен е роден на 12 март 1899 г. Панчо е роден 18 часа по-късно, на 13 март. Майка им Елиза Пастернак е била лекар. Тя е знаела, че очаква близнаци и раждането ще бъде трудно. Затова заминава в Цюрих при баща си Леон Пастернак. Той е бил професор по математика, любител композитор, цигулар и шахматист. С присъщото си чувство за хумор Панчо често е казвал на брат си:“Ако не беше избързал, а се беше родил на 13 март и ти щеше да станеш композитор“.

Семейството се прибира в Шумен, където е родът на бащата Харалан Владигеров, който е юрист. Имал е и неудачна политическа кариера. Когато близнаците са на 8 години, той умира от сърдечен удар.

Името Владигеров идва от названието на песнопойна птичка Владигерче. Това е бил прякорът на прадядо на композитора, който е бил много добър певец. В последствие става фамилно име.

Първите 10 години от живота си близнаците прекарват в Шумен. На 7 -годишна възраст правят първото си музикално изпълнение пред публика в читалище „Добри Войников“. На 10 -годишна възраст се преместват в София. Там Панчо има възможност да учи композиция 2 години при Добри Христов. Много бързо става ясно, че той притежава голям композиционен талант. Остава на майката да намери правилния път за развитие на децата. Когато момчетата са на 12 години, тя се среща с известния тогава френски цигулар и композитор Анри Марто, който оценява таланта на близнаците и препоръчва да заминат в Берлин. Самият Марто осигурява малка стипендия, с която подпомага обучението им. Знайно е обаче, че и двамата получават от Българската управа държавна стипендия.

Професорът е притежавал воларно произношение на „р“. Твърди се, че това се дължи на неговото възпитание. Панчо и Любен се научават да говорят едновременно почти на 4 езика, тъй като в семейството са се говорили и четирите езика – български, немски, руски и френски. Бащата им е бил образован в Швейцария. Майка им е била руска еврейка. Това е оказвало влияние и на композициите му, тъй като някои фрази напомнят на интонацията на един или друг от тези езици.

Студентите на професора споделят, че е притежавал бликащ хумор. Винаги е умеел да се шегува. Бил е директен в общуването си, прям и честен. Знае се, че е бил строг с учениците си в класната стая. Изисквал е всички да работят усърдно и преди всичко да уважават качеството на изкуството, да се стремят винаги да създават високо творчество. Често е казвал, че хартията е търпелива. Т.е. може да се изтрива написаното, да се променя, докато произведението прозвучи така, както трябва.

Знае се, че не всеки е ставал негов ученик, тъй като е имал високи изисквания . Но приети веднъж в класа му, той се е отнасял винаги приятелски към тях. Винаги е можел да се пошегува на място с всеки, за всичко. В Германия е живеел на улица „Робърт Шуман“, което на немски би звучало като „Шуман щрасе“. Той се е шегувал, че живее на „Шумен щрасе“.

Синът на Панчо Владигеров е големият диригент Александър Владигеров. Неговите внуци също са музиканти. На едно от изданията на Джазовия фестивал в Стара Загора, гостуваха близнаците Александър и Константин Владигерови. Другите двама Екатерина и Панчо – младши също са музиканти .

Панчо Владигеров е бил изключително продуктивен. Известно е, че е пишел почти всеки ден по 4-5 часа . До края на дните си, (умира на 79 -годишна възраст) се е славил с немско трудолюбие. Забележителен е обемът на неговото творчество: 17 произведения за симфоничен оркестър, 10 концерта за пиано и оркестър, за цигурка и оркестър, за камерен оркестър, над 100 пиеси за пиано, 11 цикли, 38 авторски транскрипции за инструментални и хорови пиеси, солови и хорови песни с пиано, музика към пиеси, операта „Цар Калоян“, балета „Легенда за езерото“ и др.

На Панчо Владигеров принадлежат едни от най-емблематичните произведения в българската класическа музика. Едва 19-годишен получава за два свои цикъла „Менделсонова награда“ в Берлинската академия за изкуствата. След това пише някои от най-силните си произведения, създадени на народностна основа. На първо място това е знаменитата „Рапсодия Вардар“. Следват „Българска сюита“, „Седем български симфонични танца“ и т.н.

През последните месеци от живота си получава медицинска диагноза, според която, за да му се помогне, трябва да му се извърши операция, която ще парализира ръцете му и най-вероятно ще увреди музикалния му слух. Владигеров отказва такава интервенция и скоро след това умира. Т.е. той решава да си отиде от този свят като музикант с всички възможности да композира до последния си дъх.

120-годишнината от рождението на „патриарха на българската музика“ е достойно почетен, както в столицата, така и в редица големи градове на страната, включително и в Стара Загора. Проведени са многобройни концерти, посветени на композитора. Възстановен е откраднатият бюст-паметник на Владигеров в Борисовата градина. Издадени са няколко диска с негови произведения в изпълнение на различни български музиканти. Тук може да се добави конкурса за пианисти и цигулари „Панчо Владигеров“ в Шумен, предстоящият конкурс на негово име за композиция, който ще се състои в края на тази година и други проекти. Представената изложба е част от програмата за ознаменуване на годишнината.

Изложбата ще остане до 26 юни 2019 г.

Росица Ранчева