За незаменимите хора….и Йонка Георгиева – на 15 юни се навършват 8 години откакто не е сред нас
На 14 юни 2019 г. (петък) от 11:00 часа в Параклиса на Дневен център „Свети свети Козма и Дамян“, отец Йордан Карагеоргиев ще отслужи заупокойна молитва в памет на нашата незабравима Йонка Георгиева.
За незаменимите хора..и Йонка Георгиева
В самия край на пролетта, когато градът се кичи с аромата на цъфнали липи и в зелено се обвият алеите и гората на Аязмото, споменът някак нелепо и горчиво ни връща към оня черен 15-и юни 2011 г., когато една нежна птица отлетя от нас, за да се слее с безкрая…
За Йонка Георгиева – говорител на Областна дирекция полиция – Стара Загора, за колегата и човека ще разказваме всеки път, за да възкресим спомена за красивото момиче, което съпътстваше дните ни, за професионалиста, който гореше в работата си, за колегата, който мобилизираше целия потенциал на професията, за да възпита новото поколение на бъдещето – сигурно, спокойно, безопасно по пътищата на живота.
В този динамичен свят, където скоростите свистят настъпателно по пистите и все повече набират мощност, тук, където нетолерантността и главозамайването на шофьорите вземат все нови и нови жертви, а в душите ни остава разранена следа от болката, разбираме колко много ни е потребна днес и сега Йонка.
Тя, която първа научаваше за инциденти и произшествия, тя, която обобщаваше в деликатен текст съобщенията за смъртта и жестокостта, беше изградила стройна визия за възпитанието на най-малките участници в движението по пътищата. Взривяваше с ентусиазма си възторженото им чувство за полезност и дълг и те ставаха едно огромно ято от смях, игри и забавления – в Детска полицейска академия. Допълваше празнотите от параграфи, алинеи и сурови правила в строгата система на полицията – с проекти за активност и съпричастност на хората и ги включваше в редиците на създаващото се гражданско общество…и доизграждаше човешкото лице на тази институция. Прокара невидима нишка към духовното и влезе в Храма, за да се помоли за подкрепа за себе си и за света…
Йонка носеше хармония и доброта, без да бъде преднамерена…, духовита, креативна, естет във всичко . Тя беше човек с класа!
И колкото повече се отдалечаваме във времето – толкова по-близка и по-потребна ни става тя, с живота си, с отношението си, с идеите си. Има хора, които за кратко остават дълбока следа в теб и в света. Има хора, без които светът е различен …или по-скоро безличен.
….Пак сме на пролетта в края, пак иде лято в слънце,в липов цвят и гората пак е в зелено и пак гръмотевици процепват безкрая и пак дъждът плющи с камшици от вода и изплаква своята болка…
Има незаменими хора и Йончето е една от тях!
От Гинка Михайлова и приятели на Йончето