Изложба „Звукът на света“ Валентин Дончевски посвети на своите почитатели и на Чонката

На 27 май 2019 г. във фоайето на Старозагорската опера, живописецът Валентин Дончевски откри втората си самостоятелна изложба. Показани са 113 картини с толкова на брой разнообразни сюжети, с размери от 30/40 см. до 2/3 м. в няколко стила, някои от които за първи път.

„Звукът на света“ е 20-та самостоятелна изложба на художника. В представения списък са посочени и 58 участия в общи местни, регионални, национални и международни изложби, в над 10 пленера, изографисване на църкви, илюстрации на книги, четири стихосбирки, дискове с авторски песни и пр.

„Тази изложба е за всички хора, които имат отношение към моето изкуство, които са ме зареждали – и морално, и материално, и всякак, за да мога да създавам своите произведения и да вървя по пътя на художника. Това е реверанс към тях, каза при откриването на изложбата големият български художник Валентин Дончевски.- Също така тя е и в памет на моя основен герой в големите ми картини Димитър Чонов -Чонката, един символ на „Берое“ от близкото минало. Нека си спомним за този човек с добро.

Благодаря на всички, които сте тук. Обичам ви!“

„Както винаги и сега, Валентин Дончевски изненадва дори и онези, които мислят че го познават добре. Това е така, защото винаги се срещаме с някое негово произведение, което той е премислил, премерил по един или друг повод е сътворил. Той носи мъдростта в себе си“.- Това каза при представяне на експозицията изкуствоведът проф.д-р Марин Добрев, директор на Художествената галерия на Стара Загора.

„Тази изложба е малко по-различна. Тя е като едно огромно ателие, в което художникът разговаря със себе си. Като че нарочно е наредил ескизи, рисунки, големи платна, някои от които имат интимен характер. Да, за мене това е разговор със себе си, определи професорът.

Между впрочем тя е много хубаво наречена:“Звукът на света“. Дали заглавието е инспирирано от една песен, дали носи в себе си стари и мъдри послания, Валентин знае най-добре. Но това, което още от ученическата скамейка е негова мисия в изкуството са притчите за човека.

В творчеството на Дончевски няма конкретни неща. Те са разсъждение за онова, което представлява битието ни, там където са отправени мечтите ни, или пък спомените от детството, от онези траншеи, които се спускат от върха на Аязмото или към танца.

За мене творчеството на Вальо Дончевски е било винаги като голяма притча за човека. Дали е свързана с оня познат на всички ни човек с петела – Чонката, дали ще бъде конкретно свързана с танца, дали ще е целуването на онези нозе, които у всички ще възбудят конкретни асоциации…Т.е. Творбите му са една хармония в нашето съвремие, библейските притчи, мъдростта човешка, спомените от детството. Дори и включването на тъканите му с килим, с които той работи така успешно от 20 години, е пак по своеобразен начин е свързано с тази алегория за човека.

Той ни посреща с една картина от 2002 г. и още по-директно до нея от 2005г., с която Дончевски за първи път участва в Есенния салон в Париж. Гордост за нас, старозагорци е, че имаме художник, който е асоцииран член на Есенните салони в Париж.

За Дончевски „Звукът на света“ е едно пътуване от 1977 година насам между нашите страсти, помисли, мечти, страдания…Както казва Шагал „когато човек се замисли откъде му идват спомените, много бързо разбира, че те не са подредени в света, а ние ги търсим“. Между всички мъдрости на човечеството и тези, които носи Валентин в своите картини, реално пътуваме чрез неговата светлина. Всъщност неслучайно, повечето от неговите произведения са пряко свързани със светлината и с пролетта. Но в случая, заглавията им насочват към нещо, което почти винаги е само до средата на изречението. От там нататък той слага многоточие. Толкова вълшебно нещо за всеки от нас, което ни дава свободата да пътуваме.

Едно от последните му пристрастия е Дон Кихот. Творбите не са по двамата герои на Сервантес, а онова, което човечеството пази в продължение на векове като мъдрост за онези донкихотовци, без които нашият свят не би могъл да съществува.

Нахвърлих различни неща като една мозайка, като онези стъкълца и фрагменти от килими, които авторът реди върху своите произведения с отворените си очи към онова, което отива извън нашето мислене. Затова че той ни отвежда отвъд прозата, дори и с езика на поп арта, които ни се струват такива, аз му благодаря. Надявам се, всеки от вас обича Вальо Дончевски- заради умението му да казва неща, за които мислим, че знаем добре, а се отказва, че има много отвъд. Докато има отвъд означава, че неговото бъдеще е сигурно, че неговото място в изобразителното изкуство си остава, че ще има много почитатели на изкуството му. Но което е по-важно за един художник, ще има все повече приятели на неговия свят, на звука на неговия свят“, каза в заключение проф. Добрев.

„Две неща винаги са ме впечатлявали: едното е колко много Вальо Дончевски работи постоянно и всяка година ни предлага 4-5 самостоятелни изложби, каза Милен Алагенски, председател на Представителството на художниците от Стара Загора. Второто нещо, което много ценя у него като художник е концептуалността, която се проявява в неговата живопис- визирам колажите, които прави, а в последно време разчита на рисунката“.

„За нас е особена чест, че красивото фоайе на нашия оперен театър е място, където се срещат различни изкуства, сподели домакинът на събитието, директорът на операта Огнян Драганов.- Операта и живописта подават ръката си на сцената. За съжаление операта е временно изкуство, като бързо течаща вода. За щастие, изкуството на художниците съществува в пространството. Затова, още с идването ми в Държавна опера Стара Загора исках да превърна фоайето в място, където да бъдат показвани картини на големи художници, разбира се с комерсиална цел. Трябва да се разбере, че на всички, които се занимаваме с изкуство, са нужни средства, за да можем да се реализираме.

Безкрайно съм щастлив, че толкова много хора присъстват на откриването на изложбата на моя приятел Валентин Дончевски. Той е изключително талантлив художник – артист. Съпричастен съм с това красиво събитие, което откриваме днес и ще остане малко повече от месец.

Ако с българската азбука осмисляме нашата реч, то с тези платна, дело на един голям творец, осмисляме нашето културно наследство и нашето бъдеще. Пожелавам успех на изложбата и на Валентин Дончевски“, каза Огнян Драганов.

Росица Ранчева