Библиотека „Родина“ преиздаде 205-годишна книга

На 23 май 2019 г. Библиотека „Родина“ Стара Загора представи фототипното издание на най-старата книга от фонда си “Краткое описание на светата лавра „Хилендар“1814г.“.

Уникалният екземпляр е най-старата възрожденска книга, която библиотеката пази, а пълното ѝ име е: „Краткое описание святия и преславния Лаври царския Хиландара Святой горе Атонской сущия”. 205-годишната книга е единствено копие в България. Второто известно копие се съхранява в Мюнхен.

На форума, който се състоя на Античната улица в Регионален исторически музей, присъства и библиотекарката Доля Чикакчиева, която заедно с директора на Библиотеката Слава Драганова са открили, опазили и огласили възрожденската книжица. Тя сподели подробности в изданието, което е първи по време опит за публикуване историята на Хилендарския манастир с чудодейните икони, други вещи и вода, с духовното присъствие на монасите, описание на природата, на манастира отвън и отвътре.

Книжката е подарена през 1907 г. от Христо Райков на Археологическото дружество в Стара Загора и така попада във фонда на Библиотека „Родина“

Книгата е написана и издадена „ради сербов и болгаров“ по искане и настояване на проигумена на манастира Кирил Михайлович, родом „от предели Филипополския“. Изданието подпомага с парични средства негова пречестност господин Мелетий Никшич, преди архимандрит Студенецки, а сега – Фенечки. Книгата съдържа 31 странички. Написана е на църковно-славянски език, но е от светски тип. Тя е превъзходен пътеводител за Хилендарския манастир. Издадена е в Будим (днес Будапеща) в Кралската печатница на Бещанско всеучилище през 1814 г.

Книгата съдържа две части:„Кратко описание на Света гора атонска, на която се намира преславната сръбска обител Хилендар“ и „Описание на манастира Хилендар“.

В първата част проигуменът Кирил Михайлович обяснява че „голямата, висока и преславна планина Атос, на която се намира великолепният сръбски манастир Хилендар, е полуостров, обкръжен от Архипелагското, т.е. начално море. В древни времена, живеещите там елини създадоха на върха на планината капище (храм) и поставиха там мраморен идол, наречен Атос. От него остана наименованието на тази света планина Атос или Атон. Град Солун стои на разстояние дванадесет морски мили на запад от планината, а Цариград – до трита мили на изток и се вижда от планината.

Някога, когато се изселиха от тук елините и когато запустя планината, не след дълго тя мина под славата на Пресвета Богородица, т.е. на нея беше посветена. И в нейно име започнаха да се заселват тук благоговейни монаси“, пише авторът.

По нататък описва подробности по планината и изброява манастирите и скитовете от източната страна поред от морския край до съединяването му с голямата земя и на запад – от сушата чак до края на планината- общо 26.

Изключително любопитно е описанието на манастира Хилендар. Той стои на един час път от Сигменския, от морския бряг – на половин час, а от Карея или Протата – на седем часа и е крайният от манастирите на Света гора. Нарича се Хилендар, защото е „хилядомъглист, по тази причина“. Този манастир, чудотворно покровителстван от благодатта и грижата Божия, никога от никакво зло не е пострадал. „Многократно на него варвари настъпиха, но нищо не успяха. Идващи от планината, отдалече виждаха Манастира в ниското, понеже лежи в долината между хълмовете. Като се приближаваха, неочаквано с гъста мъгла покрити по Божие смотрение, самите себе си невиждащи, те губеха пътя, лутаха се по гората, като се разпиляваха. Говори се, че затова така е наименуван манастирът. Т.е. на гръцки хиля значи 1000, а андра – мъгла“.

Нататък разказва, че мястото е много подходящо за иночески живот. Описва подробно голямата църква, която превъзхожда всички църкви на другите манастири. От северната й страна има новосъздаден параклис, храм на светите апостоли с купол, предверие и иконописание. Недалече при него има два извора, художествено облепени с мрамори.

Сред предимствата на Хилендарския манастир пред другите е и фактът, че ги превъзхожда със своите 22 хрисовули (дипломи, привилегии).

Тази обител вътре има 200 килии и повече от 300 иноци. От тях много ходят по света за милостиня. В манастира се пази чинът и порядъкът повече от всички останали манастири, защото смирение и одеяние просто и със гостоприемство превъзхожда другите.

„Манастирът прочее Хилердарски е четвърти по почест след лаврата „Св.Атанасия“. На първо място е игуменът Лаврийски, на второ -Ватопедският, на трето -Иверският, а на четвърто – Хилендарският. Това е на заседанията в Карея, когато има общ събор или съдебни дела, пише авторът.- Там, в Карея, всеки манастир има свой метох. И в Хилендарския метох винаги пребивават двама братя и изпълняват правилото според завещанието на светителя Сава. От този метох тече вода сладка, здравословна и чиста, която напоява цяла Карея. Жито за препитание на манастирците се получава най-вече от т.нар. Каламария. Т.е. манастирът има отдавна дарена земя, в която винаги пребивават някои от братята и надзирават обработващите земята работници“.

Следват благодарности и благопожелания за ктиторите и благочестивите християни“.

Съставителството, редакцията и предговорът са дело на академик Иван Радев от ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”. Фототипното издание е придружено и с осъвременен текст от Ния Радева.

Библиотека „Родина” издаде най-старата си книга, в чест на празника на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май и предстоящата си 160-годишнина.
Ценното осъвременено издание излиза с финансовата подкрепа на Община Стара Загора и с клеймото на издателство „Ивис” Велико Търново.
„Днес, почти 160 години след основаването ѝ, в библиотека „Родина” българските възрожденски книги наброяват 310 екземпляра на 239 заглавия, съобщи Красимира Василева.- Този фонд е каталогизиран и включен в електронната база данни на библиотеката. Преди 10 години, за своята 150-годишнина, библиотеката издаде общ своден каталог на възрожденските издания в Стара Загора, който включва фондовете на библиотека „Родина“, библиотека „Захарий Княжески“, библиотеките на Старозагорска митрополия и Исторически музей. Заглавията в него са 380, а 154 от тях сe пазят единствено в библиотека „Родина”.
Електронният вариант на каталога е достъпен и чрез страницата в интернет на библиотека „Родина“: www.rodina-bg.org/bvk/ „
Росица Ранчева