С „Гето“ балетът на Старозагорска опера изкачи Еверест

На 21 май 2019 г., навръх деня на Св.св.Константин и Елена, балетът на Държавна опера Стара Загора представи поредната си премиера – танцовият спектакъл „Гето“ на хореографа Марио Пиаца. При влизането на публиката в салона, тихо звучи музика на Горан Брегович, на неговия универсален оркестър за сватби и погребения.

На абсолютно затъмнена сцена жена, облечена изцяло в бели одежди, като в храм, като на връх на висока планина, започна песен -химн- моление към Всевишния. Хубаво би било, да има и титри с превод, защото явно точно тук е завръзката на спектакъла. Макар на непознатия иврит, солистката Офелия Христова искрено и завладяващо разказа нечия история и отправи своята молитва. Към средата на представлението тя изпълни и втори химн, този път със съпровод на цигулката на Румен Какамъков.

Като илюстрация на прекрасната музика се появява Душата (на човек) в изпълнение на прекрасната Ромина Славова. Тя е метафора на всички надежди, на всички страдания, тъга и болка, които волю или неволю присъстват в живота. За някои от тях човек е безпомощен, особено, ако е сам, за други – има светъл лъч и победа над мрака. Великолепна, чувствителна и неподражаема балерина е Ромина, надарена свише с дарба и мъдрост.

„Гето“ има много отпратки и много послания. В спектакъла гето не е място по принуда някаква низвергната малцинствена общност да живее там, а селище,територия, където се случва всичко в живия живот. Започва сватба с обредите, с веселбите, с радостта и обичта на влюбените младоженци.

Но пълно щастие няма. Мъжете тръгват да си търсят късмета по света, а жените остават сами. Пластичните фигурни композиции напомнят Стената на плача, камарите с труповете в газовите камери, страданията от самотата и липсата на общност. Хореографът визира преди всичко евреите, гоненията и страданията им по света от столетия. Но сърцераздирателни са и сцените с преселението на хората, с разделите, навярно завинаги. Това могат да са и днешните имигранти, и днешните тръгващи за никъде млади мъже и жени, за насъщния или бягство от смъртта…

Условната трета част възстановява прекъсната сватба. Основен двигател на действието е Главният равин. Той дава рамо на завърналия се от чужбина младоженец, той събира всички, без разлика на народност, религия, пол и възраст. Животът е прекрасен и трябва да се изживее с радост, с веселие и обич. Животът продължава – примамлив и красив.

За съжаление това е възможно най-безцветният ми разказ за „Гето“. „Гето“ е многоцветен, темпераментен, развихрен, жизнеутвърждаващ разказ за вярата, надеждата и любовта, „написан“ блестящо от Марио Пиаца и „прочетен“ по възможно най-добрия начин от балета на операта, под „диктовката“ Людовик Парти, дългогодишен асистент на Пиаца.

На толкова много неща трябва да се каже БРАВО!

Най-напред браво и поклон на легендарния вече Марио Пиаца, който за радост присъства на премиерата.

Браво на прекрасната сценография на Тодор Демеров. Всъщност липсва традиционната представа за сцена, натъпкана с декори. Той я е освободил изцяло, като на рунд хоризонта има представена абстрактна вселена. Това премахва всички граници и условности за гето. Максимално е включено художественото осветление, което подсилва въздействието на различните сцени от представлението.

Браво на костюмите на Мария Христова – нежни, ефирни, пъстроцветни, допълващи изяществото на женския персонаж. Особено интересен е костюмът на Душата – хем изящен, хем шеметен като полет на духа. А евреите -все едно, че току що са пристигнали от Йерусалим…

Прима балерината Анелия Димитрова и в тази постановка е великолепна. Нейната Сара премина през всички емоции – от безкрайна радост и нежна любовна игра с любимия съпруг, през всички изпитания, тъга, болка и мъка, споходили общността, в която живее. Чудесно й партнира Паскуале Казелли в ролята на Давид. Той пресъздаде блестящо и нежността към младата си съпруга, и отчелничеството, срещата със смъртта, лутането по света, преживените премеждия.

Удивителният Томоки Ишиго, който е безспорен любимец на старозагорската публика и този път я очарова с ролята на Главен равин. Много състояния на героя си, той защити с блестящо майсторство. Тимоки изгради кулминацията и наелектризира и изпълнители и публика.

Изключително, завладяващо, темпераментно е представянето на „четирите приятелки“ – Мартина Префето, Кодзуе Донака, Микела Канин, Нанако Имаи и „четиримата приятели“ – Каито Такахаши, Фредерико Пинто, Фиорди Лоха и Франческо Бориело, както и на равините Калин Любенов, Карлос Сантос, Фрагискос Скликас, Уйлям Грифин и Давид Лопез.

Изключителни балерини и актриси са и жените от корде балета Кармен Дерминташ, Юлияна Коева, Натали Братанова, Сторм Норис, Марта Перез, Марина Сороче, Мариела Коларо, Джулия Моргандо, Елизабет Ризнер, Тцао Ю-Чен, Александра Остатек, Анемике Брус, Хзе Фу Чен, Патрисия Соарес, Рико Хирано, Богдана Сергеева.

Може би този интернационален балетен състав, събран от изключителния директор на трупата Силвия Томова, най-добре усеща колко е важно хората да се разбират, да си помагат, да живеят в мир и разбирателство, да творят добрини, да изграждат помежду си мостове, а не граници. С това свое верую те успяха да завладея публиката.

За общото въздействие на балетния спектакъл изключително много допринесе музикалната среда. В нея са преплетени непознатата за нас еврейска музика Клезмер, циганските напеви, както и фолклорната музика на народите от Балканите.

Когато прозвуча и последният акорд, залата буквално избухна от възторг, от възгласи, от нестихващи аплодисменти, от екстаз. След пет минути аплаузи, Главният равин даде знак и последната част на „Гето“ беше повторена. Отново скандиране – бис, отново нестихващи аплаузи. И отново Главният равин даде знак и трети път се изпълни финалът.

Удивителен балет! Удивително постижение!

С „Гето“ балетът на Старозагорската опера изкачи Еверест!

Росица Ранчева