Лековита е водата, която извира от параклиса „Св.св. Константин и Елена“

Българската православна църква е отредила деня 21 май за почит и прослава на Светите велики царе равноапостоли Константин и Елена. По този повод ще ви разкажа за едно свято и целебно място. То се намира в землището на село Бял извор, община Опан, област Стара Загора. Там ме заведоха Ангел -иподяконът на отец Йордан Карагеоргиев, Александър и Виктор Шевцови , баща и син преди три години пристигнали в България от Украйна.

През дървено мостче се преминава реката и на 200-300 метра се вижда малката бяла постройка – параклисът „Св.св. Константин и Елена“. Вдясно от нея, от една тръба се стича в корито лечебна вода, а от там се влива в реката. На стената има мраморна плоча с текст, който е открит в Летописната книга на църквата „Св.Успение Богородично“ в с. Бял извор. Книгата е започната през 1986 г. :

„До около 1870 г. в Бял извор никой не е мислил за църква, когато по това време се разболява едно 13-годишно момиче, кръгло сираче, на име Желяза Иванова Банкова. Живуща при чичо си Гочо Банков, чиито род още съществува. То било още и сляпо.

Като боледувало дълго време една нощ то сънувало, че се явили при него мъж и жена. Те му казали, че се именуват Св. Цар Константин и майка му Св. Царица Елена. Те му поръчали да отиде на източната страна на селото на малка височина от общинската мера, знайна от детето и там да изкопае едно трапче, от което ще излезе вода. След като се измие, ще оздравее.

Детето казва за съновидението на чичо си Гочо, който взима под внимание това. С болното момиче отиват на сънуваното мястото. Първом то, макар и болно, закопало, а после и чичо му. След като излязла вода, детето се измило и веднага оздравяло.

Това кладенче нарекли Св. Цар Константин и Св. Елена и го изградили с камъни. То станало прочуто. От другите села започнали да идват много хора и мнозина от болните се изцерявали.

На същото това аязмо, по инициатива на Хаджи Иван Митев от селото, който е ходил на поклонение в Йерусалим, през 1910 г. е направен параклис, съществуващ и днес.

Чудеса стават и днес. Така се е образувало това аязмо и то постепенно става място за сбор на селото, който още продължава“.

Първоначално параклисът е бил изграден от кирпич. След това, роднина на Гочо Банков дарява средства, за да се изгради параклисът .

Преди две години млади миряни от селото правят надписа на църквата върху фасадата и кръста. Божието място не е изографисано. В него има подсвещник и икони. Закупена е от Украйна голяма икона на Св.св. Константин и Елена. Вътре в параклиса, дупката от която е бликнала вода и е извършено чудото трябва да се оформи. Нужно е да се изографиса и да се направи удобен за всички, които имат потреба.

Още навремето, когато е издигнат параклисът, водата е изкарана от него чрез тръба, която се влива в едно корито и от там – в наблизо течащата река.

Украинците – Александър, Мария и Виктор Шевцови пристигат в България преди 3 години. Тъй като в Украйна има много подобни целебни извори, решават да облагородят мястото и да изградят купел, в който търсещите здраве, да се потапят в чудодейната вода. Те решават да превърнат мястото за поклонение и за приемане, по Божия промисъл, на правата вяра.

Оказва се, че земята около параклиса „Св.св.Константин и Елена“ край село Бял извор е също много силно място.

Намерението им е да се подреди параклисът. Да се построи купел във формата на кръст с размер 6/3 /1.5 м. Да се изградят две съблекални -за жени и за мъже; Да се построи мост и се направи пътека до параклиса; Да се поставят указателни табели към святото място. Имат желание да подредят мястото и хората да идват на моление. Те вярват, че тяхното богоугодно дело ще бъде подкрепено от много хора не само с финансови средства, но и с материали , а трудът ще е от тях.

Корените на Мария и Виктор са български. Родителите на Мария – Константин и Дария, са бесарабски българи. Прароднините Мария и Николай Камбурови са били от село Горно Александрово, област Сливен. По време на турското робство през 1850-1856 г. те напускат България и се установяват в Донецка област.

„Гордея се, че имам български корени, сподели Виктор. – Чувствам се повече българин, отколкото украинец“. Виктор е завършил първи клас в българското училище в село Бургуджи. Там се спазват всички български традиции. Живеят повече от 1000 човека. Децата говорят само на български, но малко архаичен.

Александър е от Донецк. Виктор е красавец и ерген. Търси си за невеста, която задължително да е българка.

Преди три години семейството пристига от Донецк в България, в град Гурково. Преди близо две години се прехвърлят в Стара Загора. Като вярващи християни, те веднага търсят православна църква, да благодарят на Бога за добрия край на тяхното пристигане и устройване в България, да се изповядат и да вземат причастие.

Оказва се, че теренът около параклиса е частна собственост, което спъва желанието на Шевцови и на приятелите им.

А водата, която денонощно се влива в реката, наистина е много силна и лековита. Доказано лекува главоболие, астми, гастрити и язви, очни болести, бездетие. Дано с Божията помощ и с намесата на Св.св.Константин и Елена се намери по-скоро добро решение.

Росица Ранчева