Шефът на Ансамбъл „Загоре“ Христо Иванов пред dolap.bg: ”Загоре“ ще продължава да защитава истинската фолклорна традиция“

По покана на Община Стара Загора, от две години, хореографът Христо Иванов е новият главен художествен ръководител на Общинския фолклорен ансамбъл „Загоре“.
Христо Иванов е роден в Казанлък. Възпитаник на Държавното хореографско училище – София, което завършва в класа на Маргарита Дикова. След конкурс работи като артист-танцьор и солист на Държавния ансамбъл „Филип Кутев“, а в периода 1982-1988 г. е хореограф на състава. Той е един от най-изтъкнатите наши педагози по български народни танци, дългогодишен преподавател в хореографското училище, постановчик и режисьор на музикално-танцови сценични и телевизионни форми.

Господин Иванов, лятото почти отмина и започва активният творчески сезон. Как приключи предходният и какъв ще бъде новият за Общинския фолклорен ансамбъл „Загоре“ Стара Загора?

Миналият сезон беше много усилен, много тежък, но и много качествен за нас. Направихме нова успешна премиера. Според всички, които са ни гледали на прегледа на професионалните ансамбли в Пазарджик и според нас, се представихме достойно. Заедно с „Мистериите на българските гласове“ имахме много хубав концерт в операта. Изненада ме приятно не толкова нашият ансамбъл, колкото публиката. Оказа се, че старозагорската публика много добре възприема хоровото пеене. Трите биса накрая на концерта са показателни за нивото на публиката. Всеизвестен факт е, че тя е много музикална. За това допринасят спектаклите на операта и ежегодният фестивал, чиито зали винаги са пълни.

След това имахме няколко концерти в областта и последва лятната отпуска.

Вече започнахме новия сезон с концерт на Националния фолклорен тракийски фестивал „Богородична стъпка“, който се проведе на 25 и 26 август т.г. на Старозагорските минерални бани. След нас участва и оркестър „Булгара“, който направи много добро впечатление. Концертите се проведоха късно вечерта в събота и не очаквах да има толкова много публика. Но представянето им се възприе много добре. Дори има идея да ги поканим за джаз фестивала, който се провежда ежегодно на Античния форум.

Новият творчески сезон започнахме с една хубава сватба на нашите танцьори Деница и Делян, които в момента си ползват полагаемите дни като младоженци.

На 1 септември сме в с. Загоре, на 6 – в с. Пряпорец. На 7 септември имаме две участия – в сутрешния блок на БТВ с водещ старозагорецът Антон Хекимян и веднага след това – в с. Стрелец. На 8-ми сме в с. Сладък кладенец, на 15-ти в с. Змейово. След това търсим свободна дата в операта за съвместен концерт с Националния ансамбъл „Филип Кутев“.

Това са най-близките ни планове. За м. октомври очакваме програмата на Общината, къде ще ни повикат и изпратят, за да концертираме. Нашата работа е да концертираме. С това си вадим и заплатите. И не е хубаво творчески състав като нашият, да се застоява дълго време на едно място. Хубаво е да си показва програмата, да радва хората и да се развива. Защото концертната дейност е тази, която развива.

С колко концерта приключихте миналия сезон?

Всяка година са между 40 и 50, което е нормално. Обикновено концертите са в събота и в празниците. Това значи 40 съботи хората да липсват от семействата си. Но в крайна сметка, такива са поканите, защото в събота и неделя хората се събират по селата и градовете. Колкото и това да е проблем, се налага да го преодоляваме.

За изминалите две години, през които Вие сте главен художествен ръководител, видимо се промени към по-добро облика на ансамбъл „Загоре“. Как ще обясните това израстване на трупата във всяко отношение?

Смятам, че е въпрос на мотивация. И диригентът на оркестъра Ангел Чакъров и Данчето Вълчанова – на хора, успяват да си мобилизират хората, да ги накарат с удоволствие да свирят и да пеят. От там идва всичко. Мотивацията е основното.

При това заплатите ви са достатъчно ниски?

Така е, но не е само при нас. От друга страна, ако погледнем заплатата на един полицай е 600-700 лв. и по цял ден и вечер е навън – дъжд, сняг, слънце… Заплатите навсякъде са ниски, както са ниски и пенсиите и въобще доходите на хората. Искам да подчертая, че Общината, която е нашият принципал, си върши работата, помага ни, заплатите ни са редовни. Какво повече?!

Колко души е съставът сега? Много млади хора виждам?

45 човека сме. Танците са изкуство на младостта. При музикантите възрастта може да бъде и по-голяма, а и с напредване на възрастта, те се развиват и израстват много повече като музиканти. На сцената танцовото изкуство иска младост, красота, радост.

Ще имате ли нови постановки?

Програмата ни все още е много нова. Тя е само на една година и не е експлоатирана напълно. Трябва да я представяме повече, да има повече публика и по-нататък ще си помислим и за нещо ново.

Не е толкова лесно да се правят нови неща. Трябва да се издири музикален, танцов и песенен материал. Той трябва да се пречупи през гледната точка на творците, които ще създават произведенията. Това изисква време. След това трябва да се възложат задачи, да се намерят музикални и танцови форми.

Лично Вас, кой Ви запали за танците?

Това беше преди много години в моя роден град Казанлък като ученик. Имахме една учителка по гимнастика, която се занимаваше с всичко – гимнастика, волейбол, футбол и танци. От там тръгнаха нещата. След това в Хореографското училище в София, после в Ансамбъл „Филип Кутев“, после Националното училище за танцово изкуство и накрая ансамбъл „Загоре“. Професионално с танцово изкуство се занимавам от 1970 г., когато постъпих в Държавния ансамбъл.

Какви съвети Ви даде голямата Маргарита Дикова?

При нея основното беше да обичаш танца, да си верен на българския стил и труд, труд, труд! Другото идва само.

А големият Ви университет – ансамбъл „Филип Кутев“?

Абсолютно! Моето поколение имахме късмет, че заварихме там основателите на ансамбъла – танцьори, певици, музиканти, истинските носители на фолклора. Това изключително ни обогати. Защото излизайки от училище, бяхме добри технични изпълнители, но стилово още не бяхме узрели да превземем нещата. В ансамбъла стилът дойде на мястото си, учейки се от старите колеги. Смея да кажа, че това беше най-големият университет в моя живот, независимо че след това съм завършил висше хореографско и т.н. Но това, което в Държавния ансамбъл научих, никъде другаде не можех да науча: любовта към стила, към фолклора…

Вероятно това са изискванията Ви и към колегите Ви в „Загоре“?

Опитвам се, старая се и смятам, че ме разбират. Макар, че не съм против това, което се търси като новаторство. Но съм против чалгата в българския танц и музика, в изкуството въобще. Много хора трудно разграничават тези неща и се допускат големи грешки.

Макар, че има автори, които пипат много добре. Ще спомена пак „Булгара“, „Мистериите на българските гласове“, „Филип Кутев“. Нашият диригент на оркестъра Ангел Чакъров също има много хубави попадения. Но трябва да се пипа с кадифени ръкавици, много внимателно. Филип Кутев казваше така: “Правете танци, правете музика, песни, всичко, но като отидем на село, чичото да си го познае!“ Т.е. така трябва да бъде направено, че като изиграеш, изпееш или изсвириш на сцената, хората да кажат: “А, това е като нашето!“ Но разработено вече с вкус, с художествена стойност. Това са неща, които не всеки умее, да си кажем направо. Навремето питах Маргарита Дикова: “Този танц как да направя?“, а тя ми отговаряше: “Няма рецепта как да го направиш. Ако можеш – ще го направиш. Ако не можеш – няма да стане!“ То си е дадено – можеш или не. Затова на пръсти се броят добрите композитори, добрите хореографи, онези, които с кадифена ръкавица пипат фолклора. Без да го развалят, да му дадат повече красота; музиката – хубава хармония; танците – хубави комбинации, хубав рисунък. И да се спазва формата. Това е.

Тези правила ли сте спазвали при постановката на станалите вече класика Ваши обредни танци „Коледари“, „По гроздобер“, „Севда“…?

Това са тематични неща, които сами говорят за себе си и публиката като ги види, ги разбира. Ако не ги разбере, значи не си постигнал нищо. „По гроздобер“ е от Северозападна България, „Пиринска севда“ е от македонския край, „Коледарите“ са от шопско… В Стара Загора направих една „Пеперуда“ – молебен за дъжд, който е също тематичен танц. Композитор е Ангел Чакъров и направи прекрасна музика. Отдавна не сме го играли. Трябва да го припомним, че гледам много се засуши. Да капне малко дъжд. Тези обичаи не са случайни. Хората са ги извадили от живота, за да им помагат. Както и при коледарите. Един от най-красивите обичаи е коледуването. Млади момчета обикалят къщите, радват стопаните, благославят ги, пожелават им хубави неща да им се случат през годината… Позабравихме традициите, но животът си върви напред. Селата се обезлюдиха. Няма млади хора, носители на истински фолклор. Отиваме към новите разработки, към новата музика. Но ансамбъл „Загоре“ ще продължава да защитава истинската фолклорна традицията и ще радва хората с качествена продукция.

Доколко ще възпроизведете 1:1 автентичните танци?

През последните десетина години в България има силно течение за създаване на клубове за фолклорни танци. От една страна те са нещо много хубаво, защото занимават много хора от различни възрасти и професии с българския музикален и танцов фолклор. Но там се допускат и много грешки. В желанието си да станат интересни, хореографите започват да си съчиняват танци, които са извън фолклора. Затова в Ансамбъла си поставихме задача, всяка година да организираме семинари за български танци с колегите художествени ръководители. Обявяваме го като семинар „Без измислени стъпки“, т.е. чисти народни хора, взаимствани от селата. Когато танцуват много хора с различни възможности е хубаво да танцуват чисти хора, за да могат да ги предават на поколенията. За мен това е много важно. Нека, който може, да обработва – да обработва. Но истината е, че за да обработиш нещо, трябва да го знаеш като първоизточник – неговият стил, чистота, вярност и от там нататък, ако можеш обработвай. Ако не можеш – друг да го направи. Не е задължително всеки хореограф да е автор, както и всеки музикант да е композитор. Автори ще бъдат онези, които се докажат, които публиката и народът допусне до себе си, гледа ги, слуша ги и ги харесва. За мен много по-важно е да има колеги, които познават фолклора и го предават истински като едни добри ръководители и добри хореографи. Това е много повече, отколкото да качиш на сцената няколко хора, да ги съсипеш и да се правиш на творец. Много по-важно е 50 човека да танцуват истинския български танц вярно, да слушат истинската българска музика. Рано или късно центробежната сила ще те изхвърли. Публиката няма да те гледа. Защото тя обича истинското.

Първите два семинара, които организирахме бяха за северняшки и добруджански танци. Предстоящият ще бъде за истинските шопски танци.

Господин Иванов, в какво е магията на българския танц, на българската музика?

Тяхната неповторимост. Колко малка е нашата България, а колко много етнографски области има, колко много стилове. Това го няма никъде по света. Германия, която е огромна държава и като територия, и като население, но няма почти никакъв фолклор. Само някъде из планините е останало нещо, но и то загива, защото цивилизацията много рано го е унищожила. Създателката на изкуствата в Европа – Италия вече няма танцов или автентичен музикален фолклор. Имат гениални композитори – Пучини, Верди и пр., но са загубили истинския си фолклор. Търсят го, гледат да го свалят от картини – как танцуват, как са ги рисували старите майстори, но освен една тарантела, друго няма.

Българинът 500 години е бил под турско робство, но е съумял да си съхрани народното творчество. А фолклорът, религията и писмеността са го съхранили като нация до ден днешен. Мъчно ми е, че нещата започват едно по едно да изчезват, но което можем да опазим, ще опазим. И ще го съхраняваме. И ще го предаваме нататък. Защото трябва да си останем българи.

Онези българи, които емигрираха в чужбина, масово създадоха български клубове и ансамбли там, защото коренчето, душичката и огънчето българско ги кара да го правят. И дай Боже, тези които заминаха в чужбина, да се върнат. Но даже и там да останат завинаги, българи ще си останат. Единствено заради три неща: фолклорът, писмеността и религията. Те крепят нацията все още.

Имате ли идея ансамбълът да направи нещо специално за децата?

Имаме идея, ансамбълът заедно с Кукления театър, да направим съвместна продукция, с която да влезем в детските градини и началните училища. Идеята е готова. Трябва да се напише текстът, за да направим спектакъл, в който „да вкараме“ и децата. Да опитат тъпана, гайдата, кавала, да пеят и играят с нас. Тази година трябва да реализираме проекта.

Росица Ранчева