Елена Андреева пред dolap.bg: Унищожението на култури е посегателство, за което няма прошка

Тя видя Слънцето в Хаоса на Земята. Призна, че сърцето й е медена камбана, равновесие намери след взривяване на душата, а в застигащия порой покори страстта и с плам намери себе си в поезията, нумерологията и холистичната терапия. Критици определят поезията й като философска, родена от преживяното и осмисленото през житейския й път. Стиховете й се възприемат като Светлина, като слово, което превръща човешкия Хаос в предизвикателен Космос.  Скоро Елена Андреева ще ги представи и в Стара Загора.

Елена Андреева е родена в София. Завършила е Руска гимназия, а след това ВИИ „Карл Маркс“ (семестриално). 17 години живее извън България. От 1969-а до 1988 г., заедно със съпруга си, е на работа в посолството на България в Китай, после в Нигерия, и два мандата в САЩ. В тях е била извънщатен сътрудник. През 1984 г. започва работа в Министерството на външните работи. През 1992-1994 г. живее в Минск, Беларус, и работи в българското посолство като завеждащ финансова служба. Тогава седем нейни стихотворения, преведени и публикувани в „Литература и мастатцва“, срещат одобрението на беларуските любители на мереното слово.

Лирическият й език е непрекъснато обновяващ се, преназоваващ света и човека. Елена Андреева е автор на осем стихосбирки: „Сърцето ми е медена камбана (1994 ), „Страст” (1998 ), ”Равновесие” (1998) , ”Взривена душа” (1998 ), ”Когато те застигне порой” (2008). През април 2019 г. излиза детската й стихосбирка „Душко-Добродушко“, а след нея – „В Хаоса на Земята – видях слънцето“ и „Плам”. Член е на СНБП. Майка на две дъщери и внук – Тодор Беленски, който е журналист в сайта „Актуално“.

Откъде дойде идеята за заглавието на стихосбирката Ви „В Хаоса на Земята – видях Слънцето“?

Тази книга крещи за това заглавие! След 2011 г. се постави началото на война между Светлината и Мрака, между материалното и духовното. Унищожението на култури е посегателство, за което няма как да има прошка. Но идват нови Вселенски планове за хората на планетата Земя!

Към каква читателска аудитория насочвате книгите си?

Към хората, които вярват в посятото добро. А то трябва да покълне и да даде своите плодове на човечеството. Такива хора все още има и не са малко. Армията на Доброто съществува. Тук – на Земята, ние ги наричаме Новите Апостоли, които ще проповядват добро, без да имат изгода. Те съществуват и са между нас. Моята аудитория са младите, или духовните хора. Тях ги има, но стоят скрити в някое ъгълче на собствената си душа и чакат да се появят, когато им дойде времето. Това се случва от 2013 г. насам. Те, Ангелите, са на Земята и са човеци, но мисионери. Те следват пътя, който трябва да извървят и същевременно ние – посветените, трябва да се погрижим те да се множат.

Докоснала сте се до културите на страни като Китай, Нигерия, САЩ, Беларус… В кои ценности повярвахте?

В Китай попаднахме в периода на Културната революция!

Според Вас, сгреши ли страната с тази революция?

Това бе единственият път Китайската народна република да успее да се справи с раждаемостта, с изхранването на над милиардния си народ. Това, което тогава видях в тази страна, силно ме впечатли. Всеки имаше работа по 4 часа, за да могат семействата да оцеляват. Дрехите им бяха дочени, нямаше я суетата на лъскавите държави. Един от цитатите на Мао бе: „Ако видиш паднал 1 фън, не го взимай. Този, който го е загубил, ще го потърси и ще го прибере“. Често оставяхме, или нарочно губехме вещи или пари в магазините. Те ни намираха и ни ги връщаха. Не можещ да не се възхитиш от трудолюбието на такъв народ. Виждала съм как копаят канал и изнасят с кошове пръстта в една редица, като мравки. И това е, за да не се допусне закупуването на техника от развитите страни и за да може страната, благодарение на човешкия потенциал, да успее да се изхрани и хората да имат подслон. Именно тогава Китай направи своя голям отскок. И сега е една от водещите икономики в света, дори бих казала водещата. Научих се, че дисциплината и възпитанието на народа започва от идеологията. Бях само на 19 години тогава. Тази страна остави у мен чувството за завършеност, за грижа за човека – от първия до последния.

А с какво запомнихте живота си в Нигерия?

През 1974-1977 г. тя беше страна с огромни лъскави сгради, магазини, прашни улици, болести, умиращи от глад деца с подути коремчета… Починалите дечица бяха съблечени голи, за да могат живите да износят дрехите им. Две религии – мюсюлманска и християнска. Огромни магистрални пътища, хотели, джунгла, лагуни, пълни с маларийни комари. Болестта не подмина и мен. Едва оцелях след 7-месечно боледуване. Страната-кошмар, където вилнееше истински безумен, див капитализъм.

Как се чувствахте в Страната на неограничените възможности?

В САЩ бяхме от 1979-а до 1982 г. и от 1985-а до 1988 г. Там, разхождайки се с двете ми дъщери по Кънектикът авеню – близо до нашето посолство, им рецитирах „Братчетата на Гаврош“, защото именно такива се чувствахме. Останаха и добри спомени. Видях Ню Йорк, Ниагарския водопад… Но този свят не ми принадлежеше, не беше моят.

А в Беларус?

Това бе свят, изпълнен с чувствеността на славянската душа. Там сякаш нямаше напрежение. Всичко за хората – както е и сега, бе безплатно – в социалната сфера, образованието, здравеопазването, храната – достъпна. Без клошари, без хора без дом.

Комплексът „Хатин“ е един от десетте най-тъжни мемориала в света. Какъв, според Вас, е новият смисъл на звъна на 26-те камбани там?

Многократно съм ходила до Мемориала „Хатин” – място, избрано да напомня за изгорените от фашистите три села. Главният паметник е на дядо, който носи починалото си внуче на ръце. Всяка минута бият камбани в памет на тези загинали души. Не мога да забравя, че всеки трети е засегнат от тази безумна Втора световна война! И там не са забравили. Новият „сюжет“ на звъна е предупреждение!

Ако Ви попитам сега, къде бихте искала да се върнете отново?

Отговарям: в Китай.

Нумеролог, холистичен терапевт, поетеса… Какво е съотношението между тези три Ваши занимания?

Три в едно, това е моята същност, това е моята мисия. Да помагам, да лекувам, да вдъхновявам.

А нумерологията? Как навлязохте в нея?

Беше странно това навлизане. Започнах да проследявам съдбите на хората около мен, закономерността в отношенията, женитби, смъртност, раждания, родови проклятия… И потърсих закономерност в събитията. След като направех едно влизане в житието, тогава се убеждавах, че стъпка по стъпка се движех към личните им години. Забелязах, че нещата и събитията се повтарят при различни хора – и то от обкръжението ми. Чак тогава се обърнах към нумерологията и видях, че тя дава отговори на много въпроси, но тук е от значение и интуицията, която притежава човек, за да стигне до прозрението.

Какво означава холистичен подход към здравето и холистична терапия?

Вярвам, че човекът е единство от дух, ум, душа и тяло. Всяко заболяване има метафизично значение. Когато лекувам холистично, ползвам нумерологията, като правя диагностика на човешката карма и проследявам къде се коренят проблемите. Дали са духовни, емоционални, енергийни, ментални или физически. Лечебният ми подход е интуитивен и медицински, Понякога, минавайки с дланта си, мога да определя гнездото на възпаление. Но започнах с измерване на кръвното, като горната граница хващам от фонтанелата, а долната – от очите. Винаги в повечето случаи получавам лична информация как да се подходи към лечението. Често забранявам (но никой не е длъжен да ме слуша) оперативни намеси, когато това не е необходимо. По този начин се нарушава хомеостазата на тялото или природната му способност да се регулира и да се справя само с проблема.

Трябва ли днешното ни време да изтръпне от ужас, когато види и осъзнае дълбоката си същност?

През 2013 г. започна езотерично жътвата на душите на Земята. Време, в което неосъзнатите хора, които не вибрират с новата честота на съзнание, преминават в другото измерение. Това време изисква нова екология на съзнанието, която да изтръгне хората от ярема на консуматорството и желанието за власт, пари. В древните веди това е именно времето на Кали Юга – времето на разрушението. От това можем да се избавим само чрез израстване на съзнанието.

„Ще бягам, ще ставам, ще диря пътека, ще моля, ще прося, ще браня Човека“ (из стих. „В Рая на Земята“). Това ли прави живота смислен?

Да, това е изконното верую на човека – „Само като търсиш, може да намериш”. Увековечено в Делфийския оракул – намери себе си…

Интервю на Димка Кабаиванова