Папа Франциск: „Бог е нашият баща! Иисус е наш брат! Нашият закон е Любовта“!

Ще си призная, пропуснах предишното посещение на Папа Йоан Павел ІІ  в България преди 17 години. Нямам спомен от него. Сигурно  вината е в мен, щом хората си го спомнят толкова живо и говорят с въодушевление за това събитие. Ако е било дори наполовина вълнуващо, в сравнение с това, което сега видях, значи съм пропуснал много.

Благодаря на Бог, че ме направи  свидетел на това, което сега видяха, до което се докоснаха, хиляди българи и със сигурност милиони  в  света, пред екраните на телевизорите – посещението на Папа Франциск на 5-ти и 6-ти май 2019 година в България.

Казаха се много думи, излъчиха се много кадри, може би почти всичко, свързано с това посещение, а сякаш ми се искаше да има още. То да не свършва. Да гледам радостта и надеждата  в очите на хората, уважението и търпението, толерантността към всеки до теб, благостта, смирението, тържеството на радостта от вярата, от очакването, от сбъднатия сън, в които сякаш се превърна посещението на този необикновен човек. Имаше хора, които са очаквали да го видят точно такъв, какъвто са си го представяли. Те бяха толкова уверени в това, че просто би могъл  да им завидиш. Ще си призная, че бях силно изненадан от много неща. Най-напред от един човек, който всеки би искал да припознае като свой духовен водач. От човек, за когото сякаш само си слушал, но се питаш дали наистина го има.

Тъжно е, че нашата Православна християнска църква  сякаш се дистанцира от това, което се случи през тези два дни. Поне в нас остана това  впечатление. Тъжно е, че  митрополитът на Пловдивска епархия Николай, единствен от всички, взел отношение по случая в медиите, видя нещо, което някой иска да му наложи.

Ако ти имаш в сърцето си любов към хората, към децата, към мира, към планетата, никой не може да ти наложи нещо друго. Що за догми и канони са тия, които не са в служба на човека и на хората изобщо? Кому е нужна църква, която създава впечатлението, че съществува  сякаш само за себе си?

От екрана идваха въпроси: Къде е висшият църковен клир, когато се случват нещастия и трагедии в България? Къде е Българската православна църква сега, когато някой е дошъл с подадена ръка в името на  един и същи Бог, в името на Мира и Любовта? Въпроси, които търсят отговор.

Нямаме право да съдим, но имаме право да посочим прекрасния пример.

Хилядите хора на площадите в София и в Раковски, милионите пред екраните, също задаваха своите въпроси към един човек, който се оказа много по-близък, много по-земен, много по-мил, много по-човечен, отколкото са очаквали. Хиляди хора бяха излезли с децата си, с вярата, че ще получат отговори на своите въпроси: Дали има някой, който наистина  вярва  в  Доброто, в Надеждата и в Любовта? Дали отново няма да бъдат излъгани? И най-прекрасното от всичко беше, че огромна част от тези хора бяха убедени, че точно това ще се случи. Че Папа Франциск ще им подаде ръка, ще ги докосне, ще ги благослови, ще слезе до тях и ще ги прегърне. Той точно това направи. Той докосна всяка протегната ръка, погали всека детска  главица, усмихна се на всеки, смени с всеки дума.

Чух приказки от екрана, че Папа Франциск е йезуит и като такъв са го учили как да се държи и как да говори с хората. Ако ти нямаш в сърцето си любовта към тези хора, към децата, към света, никакви етикети и правила за поведение не могат да ти помогнат. Бях изключително  приятно впечатлен от един безкрайно ерудиран човек, който се учи от всяка ситуация, който  тълкува всяко действие, случващо се около него, воден единствено от мисъл за хората и за децата. Отношението на този човек към децата извиква сълзи в очите ти. Той спираше охраната, за да погали детска главица, да поеме протегната детска ръка, да прегърне дете. Децата са ангелите в нашия свят. Те са най-близо до Бог от всички нас. Светлината  обля  тези над двеста дечица, получили  първо причастие от ръката на техния духовен баща.  Светлина, смирение, тишина и радост се изливаха върху хората и излизаха от екрана. Усмивка, вяра, надежда и благодарност имаше в очите на всички, които бяха свидетели на това събитие – и зрители и репортери.

Много бяха посланията, които ни предаде този незабравим уникален  човек. Послания, пропити с мъдрост и с любов. Ако започна да ги изреждам, ще пропусна някое, защото са много и всички са  прекрасни. Ще напиша думите му, които сякаш казват всичко:

Бог е нашият баща. Иисус е наш брат. Нашият закон е Любовта!

Христос Воскресе!

Христо Рашев