Великолепен на вкус е „Вкусът на времето“ на Детска градина „Светлина“

Каква наслада, какво вътрешно ликуване е да гледаш 210 децата на сцената да пеят вечните български поп-хитове! Песните на техните родители /по-скоро баби и дядовци, по-млади или по-възрастни/, вечните песни на най-добрите български композитори, създадени по текстове на най-нежните поети на 20 век на България!

Малко повече от час продължи концертът „Вкусът на времето” на всички възпитаници на Детска градина №10 „Светлина” на 3 май на сцената на Операта. Всички зрители в залата до един бяха ту напълно притихнали, ту бурно аплодиращи в такта на песните. От първия до последния момент музикално и сценично бе развита история, достойна сценаристите на която и да е наша телевизия да се засрамят и да хвърлят химикалките, защото нищо така вълнуващо за деца не е създавано и не сме гледали в последно време. Със сигурност от БГ Радио биха направили пълен запис на този концерт, но очарованието няма да е същото. Защото всички малки и по-големи деца на сцената са наистина и до един – невероятни артисти. Нито един от тях не се щура безцелно и не забравя крачките и движенията. Освен всичко това – всеки един от тях и видимо е много щастлив и ликува  от заниманието, в което е въвлечен.

Вече 4 станаха спектаклите на Детска градина „Светлина”, създадени по Програмата Viva la Musica съвместно с Държавна опера-Стара Загора. Описвахме всеки един от тях като събитие, преживявайки го отново и отново като емоция. Вдигахме и вдигаме пак Оценка 6+++ за поредната продукция. Интересно ни е било и сега ще го изречем на глас – за Тайната, с която се създава подобна продукция с малки деца, които са толкова много, а продукцията е толкова професионална и толкова качествена. Позволяваме си да споделим някои размишления, каква според нас е тази Тайна:

1. В основата на всичко е добрият Ръководител, в случай Директор. В случая се казва Йоанна Димитрова и колкото и да твърди, че работата е екипна /да, такава е!/ – винаги има един подбудител и подстрекател, има вдъхновител. Няма как идеята и самоорганизацията да започне отдолу нагоре. На преподавателите им стига и им е напълно достатъчен образователния процес, за да напират да прегърнат Изкуството.
2. В градина „Светлина” от много време с децата, точно по отношение на Изкуството, работят истински професионалисти. Актрисата от ДТ”Гео Милев” Елена Азалова, примабалерината на Държавна опера-Стара Загора и талантлив хореограф Ромина Славова, от тази учебна година и Маргарита Шоселова – ръководител на ДЮСОБ”Маргаритки” при Операта. Да се занимаваш със светлата и сложна материя на Изкуството е дело на тези, които го правят. Не на учители, които са учили, за да учат децата. Това би трябвало да правят и във всяко училище, където има извънкласни занимания и кръжоци – да ги водят специалисти в дадената област, а не учители. На децата им е писнало да гледат едни и същи физиономии и в учебния и в извънучебния процес!
3. Преподавателите от ДГ”Светлина” са в по-голямата си част подбирани според профила на детската градина, а тя определено /без да има измислен такъв статут все още/ може да бъде наречена Детска градина по изкуствата. Това преподавателките го доказаха, участвайки в роли на сцената в концерта „Вкусът на времето”. Няма как да не знаеш, къде отиваш да работиш и че ще иска от теб не просто да рисувате, събирате и изваждате калинки и маргаритки, а да играеш калинка или маргаритка на сцената като истински артист /когато се наложи!/. Преподавателите в ДГ”Светлина” са до един също артисти, достойни за своите по-малки колеги – своите възпитаници.
4. И преди сме писали за едно огромно, не! – чутовно – превъзходство на това детско заведение пред другите – абсолютно иновативната /модерно казано/ работа с родителите и роднините на децата. И подобен концерт също е невъзможен без участието на родителското тяло. Което бе измъкнало и префасонирало старомодни рокли за чудесния „Танц на бабите” на сцената. Например. Присъствието и пълната подкрепа на майки, бащи, баби и дядовци се усещаше в диханието на залата.

За включването на родителите в живота на децата в ДГ”Светлина” директорката Йоанна Димитрова е достойна веднага да придобие титла „професор” на педагогическите науки с право да преподава директно в най-старото учебно заведение в България – СУ”Климент Охридски”.

5. За да не прекаляваме с изброяванията, ще си позволим като последно това. Което е и първо по значение. Всеки един концерт на ДГ”Светлина” на сцената на Операта е невероятен урок по стил и вкус – за родителите и роднините! Някои от тях веднага у дома си могат да превключат на ТВ”Пайнер”. Но вече ще са слушали над час невероятните български хитове. Както в предишните концерти – разкошна класическа и филмова музика. Позволяваме си да си и помислим, че някои от родителите може и вечерта след концерта, лягайки да спят – да сънуват тези разкошни думи от най-силните хитове, създадени на роден език.

Поетите и композиторите, които са ги писали, няма да им говорят нищо /вероятно/. На повечето от родителите. Не съм чувала в училище да се изучават съвременните поети на 20 век, а те са прекрасни. Пример от песента

МИГ КАТО ВЕЧНОСТ

Още преди да те срещна в живота си –

теб съм обичал.

В древни гравюри и улични фотоси,

в звездна поличба,

в шумни площади и празни понятия,

в цирков спектакъл,

по телевизия, по телепатия –

теб аз съм чакал.

Колко години без шум са сближавали

двата маршрута!

Колко причини в света са създавали

тази минута! –

Нежният сблъсък на влюбени атоми.

Вик на вселени.

Още преди да започне съдбата ми –

ти си до мене.

Ти ме въздигаш по стръмните пътища.

Ти ме възпираш.

Мойте кошмари и приказни сънища

ти режисираш.

Двама се лутаме в болка и истина,

в гняв и сърдечност.

Тази любов е в безкрая единствена.

Миг като вечност.

/Георги Константинов/

Уважаеми родители, децата ви пеят тези песни на сцената, децата ви ги пеят! Знаят ги до една. От най-малките жълто-сини папурчета от бебешката група, през тези кукли с роклите на точки от по-големите до още по-големите и най-големите!

На всичкото отгоре в спектакъла действието се развива около любовна история между момче и момиче в детската градина. Обаче майката на момичето я преместват да работи в друг град и влюбените преживяват терзания, когато „Луната спи” и когато я карат на „Телефонна любов”. Но техните верни приятели решават да им помогнат, търсят помощ от една съвременна вечно заета с приятелките си и заниманията си баба /”Фатална жена”/, после тръгват и по моста на времето пристигат в офиса на директорката. Заплашват я, че ще доведат цялата детска градина, ако не остави Иванова /майката на влюбена/ в града. Директорката казва „Още деца?!!!! О,не!!!!Иванова остава!” И двамата влюбени са щастливи, а приятелите им – още повече!

Иначе историята започва с Елена Азалова, която в ролята на Госпожа от детската градина чете писма на бивши свои ученици, пораснали вече, които разказват за времето си, когато им е била любимата госпожа. И завършва не просто с Хепи енда на щастливите влюбени, а като всеки един от залата получава пощенска картичка с текст на песен от концерта. Колко мило!

Кастингът за артисти в главните роли във „Вкусът на времето” е забележителен. Влюбеният /Мартин/ е шикозен млад хубавец, а влюбената /Габи/– дългокоса, панделеста и с очила /умна жена, много ви моля!/.

Награда за Женска роля присъждаме на оперената малка мадама Сияна, която предвожда бандата с приятелите. А награда за Мъжка роля – един тотално очарователен малък мъж в костюм /Мартин Кондузов/, който танцува в офис-танца-сиртаки на преден план и с огромна жар изпълнява своите артистични задачи.

Не за първи и последен път Елена Азалова твори един превъзходно адаптиран за деца сценарий, а Ромина Славова изгражда естетски пластиката и танците на малките артисти. И двете оставят малко думи и много пространство и волност за движения, за радост, за преживяване на тотално щастие, каквото дава Сцената на всеки артист – голям или малък.

И всичко на сцената във „Вкусът на времето” изглежда сякаш една огромна тълпа деца и възрастни играят за удоволствие и без никакво напрежение за реплики и движения! Всичко се случва с такава лекота!

Поздравления за разкошния продукт „Вкусът на времето” и пожелания да бъде показан като спектакъл отново, скоро и да го видят повече деца, преподаватели и ръководители на учебни заведения!

Уляна Кьосева

Снимки Татяна Славова

П.С. /Като послепис авторът си поигра и ви представя списък с част от песните в концерта и имената на поетите, писали текстовете. Сега, в 21 век, рядко, супер рядко се появяват такива съчетания на музика и текст.

Няма как

Солен е вкусът на времето

и ние със тебе го платихме.

Години от нас ще вземе то,

но в тях ние себе си открихме.

/”Вкусът на времето”, изпълнява Група „Щурците” – текст Волен Николаев/

Телефонна любов – Ваньо Вълчев /Огън от любов, А дали е така/

Жена на всички времена – Волен Николаев

Щурче – Дамян Дамянов

Приятели – Георги Белев

Любовта, без която не можем – Александър Петров

Миг като вечност – Георги Константинов

Блус за двама – Иля Велчев