„Българското десетилетие” на архиепископ Анджело Джузепе Ронкали, бъдещият папа Йоан XXIII (1925-1934)

Апостолическото посещение на папа Франциск в България носи послание от завета на папа Йоан XXIII, известен като „Българският папа”, Светец и небесен покровител на вярващите по целия свят,  който издава  енцикликата  „Мир на земята” -„Pacem in terris“ от 11 април 1963 г.

Логото на посещението на папа Франциск е посветено на Мира, на Мира в региона, на Мира по света, който е в нашите ръце и може да е плод на нашите молитви.

Сайтът Долап БГ ви предлага да си припомним за

 „Българското десетилетие” на архиепископ Анджело Джузепе Ронкали, бъдещият папа Йоан XXIII (1925-1934)

Румяна Лечева, БТА

 Църковните историци са категорични – няма папа от български произход. Но са единодушни, че е имало „български“ папа и това е Йоан ХХIII. Той завинаги остава с това прозвище заради пословичната си любов към България, която остава завинаги в сърцето му от годините на първата му мисия като дипломат на Светия престол.

През 1925 г. Царство България установява дипломатически отношения с Ватикана. 44 – годишният архиепископ Анджело Джузепе Ронкали, бъдещият папа Йоан XXIII, пристига като първи представител на Светия престол в нашата страна на 25 април 1925 година, десет дни след атентата в храм „Света неделя”. Това е в периода между двете световни войни, който съвпада с понтифиака на папа Пий XI/1922-1939/. Католическият духовник поставя началото на нов етап в българо – ватиканските отношения, известен като „Българското десетилетие на архиепископ Анджело Джузепе Ронкали”.

За верните на Светия престол в България той остава в спомените като „Добрият папа” и „Българският папа”. Според неговия изследовател проф. Светлозар Елдъров „това не е белег на провинциална претенция или на ориенталска фамилиарност, а израз на уважение и признателност”.

Четиридесет и четири  годишен свещеник от Бергамо, уважаван и познат в римските църковни среди още от времето на студентските си години – е повикан на среща във Ватикана от държавния секретар кардинал Пиетро Гаспари, който се изразява по следния начин: „Вижте, монсеньор, до мен достигна фактът, че ситуацията в България е изключително объркана. Не мога да навлизам в детайли. Това, което мога да кажа, е, че всички явно воюват помежду си: мюсюлмани с православни, гръцки католици с латински, латински между тях си. Възможно ли е да отидете на място и да разберете какво точно  става?“.

От името на папа Пий XI кардиналът възлага на Ронкали двойната задача да въдвори ред в сложния контекст на българската католическа реалност, както и да установи отношения с управляващите в страната.

Нека припомним, че с възкачването на Пий XI на папския престол Католическата църква навлиза в етап на реорганизация на религиозните общности, резултат от политическите, икономически и идеологически промени през първите 20-години на XX век, след края на Първата световна война.

Преди да отпътува от Рим за България, за свой девиз епископ Ронкали избира „Oboedientia et pax” („Послушание и мир“). „Негово Високо Преосвещенство Анджело Ронкали е назначен от Негово Светейшество папа Пий IX за пръв представител на Ватиканската държава пред Българското правителство”, съобщава вестник „Зора” на 26 април 1925 г.

Апостолическият вакариат в София и Пловдив наброява по това време около 19 000 католици. В енориите служат 67 духовници и 132 монахини. Голяма част от тях работят и като учители, както и в болници и сиропиталища.

Диоцезът на Никополска епархия включва 16 църкви за население от около 15 000 католически миряни.

В България живеят и около 5000 католици, които спазват източния обряд.

Най-неотложната задача пред архиепископ Ронкали са българските католици, които остават извън пределите на родината след Балканските войни и Първата световна война и стават жертва на турските разорения заедно с екзархийските си сънародници. По официални данни в България пристигат близо 15 000 бежанци, нарамили само торби и деца на раменете си.

Архиепископът прави две обиколки в страната надлъж и нашир, още през първата година от мисията си. Пътува с каруца, кон, лодка, с камионетка на Форд, непретенциозен и усмихнат, разговаря с обикновените хора – католици и православни, събира впечатления, трупа нови приятелства. За разлика от повечето папи той не произхожда от благородническо семейство, а от бедно селско семейство с 13 деца, с което поддържа връзка.

И до днес има много католически църкви в нашата страна, на които има надпис, че ги е посетил и е помогнал за построяване на храм или училище. А хората разказват спомени за срещата с него. Трогателни са разказите на жителите на село Покрован, община Ивайловград, за които имам и лични впечатления.

Папа Йоан XXIII спечелва сърцата на българите с активната си политика да обикаля страната и да изслушва проблемите на обикновените хора. „Аз съм син на селянин“, обичал да казва Светият отец, присядайки на поляната, за да си поговори с българските селяни.

В един от първите си доклади до Светия престол той определя българските католици като „номади”, които имат за дом и църква „шатри”. „Крайната немотия не е нито престорена, нито преувеличена….живи мощи от едно движение, започнало преди едва 60 години сред бедни и омаломощени люде, изпитали на гърба си най-отчайващи страдания и лишения”. Нека отбележим, че той сам изтъква в писмото, че поведението му трябва да бъде „семпло и смирено”, защото така отговаря на трагедията, сполетяла българските униати. Решението му се вписва в изключително тъжната картина на живота им.

Монсеньор Ронкали подчертава, че българските католици не могат да разчитат на религиозни фондации, които да набират средства за тях в Европа или Америка. И определя състоянието им като по-тревожно в сравнение с това в Апостолическите викариати в Индия, Китай и Африка.

В писмо след втората си обиколка визитаторът на Ватикана отбелязва също, че заради немотия повсеместно католически свещеници, по примера на православните си събратя, работят и други неща, за да се издържат и нямат домашна прислуга.

Първата голяма акция, в която се включва, е помощ за пострадалите от земетресението през 1928 г. в Чирпан. Ангажира се с доставяне на храна, одеяла и палатки на пострадалите.
Опразва хазната на католическата мисия, моли папата и частни лица за допълнителни средства и успява да осигури топла супа за всеки дошъл в полевите кухни цели два месеца. Започва да спи в палатка – за кураж на изпадналите в отчаяние. Освен своето присъствие няма повече какво да предложи. “България е моят кръст”, четем в едно от неговите писма, запазени в архива му.

Втората акция, в която участва активно, е в помощ на бежанците в Несебър, останали без подслон и храна. Заедно с Констанца Ляпчева, съпругата на премиера Андрей Ляпчев, са разпределени отначало помощи за 100 000 италиански лири, а на следващ етап- за още 200 000 италиански лири, равностойни на 1 милион български лева. Така са спасени от гладна смърт близо 500 бежанци през 1926 и 1927 г. Изключително важни подробности от писмото на архиепископ Ронкали до Ватикана е, че той моли за помощ както за верните си, така и за православните и изтъква, че съпругата на премиера Ляпчев е източно-православна.

„Създава „трапезариите на папата”. Изхранва всички бедстващи, които е могъл да събере в Несебър, Бургас, Айтос, Карнобат, независимо дали са католици или православни.

От съвестно попълнените му дневници разбираме, че той остава като духовник отдаден на спартански начин на живот, прави точен отчет за сумите за лични нужди, щедър е към студенти и нуждаещи се от Македония и Русия, не злоупотребява с големите суми, с които понякога разполага.

Бъдещият папа изгражда близки връзки с цар Борис III, с политици, общественици и интелектуалци. И разбира се, с българските православни архиереи.

Не бива да забравяме и топлите му връзки с някой източно-православни духовници. Сред тях е митрополит Стефан, когото той определя като една от най-значимите личности в православния свят. Ползотворна и приятелска е и срещата му с неговия заместник Врачански митрополит Климент. Изключително приятелски са отношенията му с архимандрит Инокентий, който преподава вероучение в католически училища.

Представителят на Ватикана е посрещнат с уважение и респект и от министъра на външните работи и изповеданията на Царство България през периода 1923- 1926 Христо Калфов, възпитаник на Военната академия в Торино.

Архиепископ Ронкали има късмет и с възпитаника на Сорбоната Атанас Буров, който наследява Калфов на поста от 1926 до 1931 година.

По повод злостни публикации в пресата срещу дипломата на Ватикана Буров възкликва: „За скалъпените статии – срам за България. Дело на един, двама подвизаващи се фанатици… Моля, монсеньор не отдавайте внимание на статиите на един вестник. Те не могат да повлияят на правителството, на общественото мнение”.

В доклади на монсеньор Ронкали от неговата официална дипломатическа кореспонденция до Рим има и призиви към тогавашния папа Пий XI да съдейства за намаляване на непосилните репарации, които България е трябвало да плаща след Първата световна война. Те са доказателство, че дипломатът правилно е разбрал, че народът на Царство България има сериозни проблеми заради репарациите, наложени след края на Първата световна война.

Първата сериозна крачка в тази посока е учредяването през 1929 г. на организацията ‘Католическа акция в България”, която на своя първи конгрес в началото на март с.г. обединява религиозно-просветни и благотворителни дружества.

Папският визитатор в нашата страна подпомага и създадената през 1922 година Македонска католическа лига- благотворителна и културно-просветна организация, която развива мощна пропагандна дейност за българската кауза. Тя е учредена от униатски бежанци от Македония.

През септември 1931 г., с дискретната подкрепа на монсеньор Ронкали, е организирана смесена православно-католическа делегация на български духовници, епископи и свещеници от Македония и Одринска Тракия. Тя посещава редица европейски страни и се среща с представители на правителствата. За първата среща в Рим с папа Пий XI лично е съдействал монсеньор Ронкали. Делегацията е посрещната в Ламбет Палас и от Кентърберийския епископ. Молбата на делегацията е за помощ за възстановяване на българските институции в Македония, по това време напълно отричани от правителствата на Югославия и Гърция.

Комисията внася през септември 1931 г. в Обществото на народите в Женева петиция за възстановяване на културно-религиозните права на българите, които живеят в Македония под сръбска и гръцка власт. След това връчва копия от петицията по време на аудиенция при папа Пий XI, Кентърбърийския епископ в Лондон и Представителството на Съюза на протестантските църкви в Берлин.

Значимо място сред заслугите на монсеньор Ронкали е благословията, която дава по време на първата копка на Българо-италиански институт, инициатива на Италианския институт ‘Про Ориенте”, основан и ръководен от военния свещеник Франческо Голони.

През 1929 г. създава в София Конгрегацията „Дъщери на Пресвета Мария Анунциата” към Института „Про Ориенте”. Основната задача пред института е културно апостолство в полза на единението на християнските църкви.

За финал на историята за мисията на монсеньор Ронкали в България предлагаме думи от негова проповед, която е представена на 7 май 1933 г. в църквата „Св. Йосиф” в София по повод 100 години от създаването на Ордена на сестрите на Св. Йосиф на Явлението (1833-1933).

„Всеки християнин трябва да дири светостта – дълг е на всички ни и на всеки поотделно… Като се освещаваме и като дерзаем в освещаването, ние намираме тайната за социално преуспяване и напредък; вечна истина си остава изведеното от един велик християнски социолог от XX век в заключение на един свой дълъг трактат; спасител на съвременната цивилизация ще бъде не ученият , политикът, военният, а светецът; не светецът, а обществото на светците.“

На 27 ноември 1934 г. монсеньор Ронкали е назначен за апостолически администратор на католиците в Константинопол. Същият ден е приет от папа Пий XI. За да подчертае своята духовна близост с българския народ преди отпътуването си, той издейства от Ватикана да смени църковния си титул с българско име – Месемврийски архиепископ. Нещо повече, по време на изложбата в БАН през 2013 г., посветена на мисията на Българския папа у нас, беше показан подпис – български автограф на Ронкали, който е написал името си с кирилица – „Ангел Йосиф Ронкалий, апостолически делегат”. Авторът на изложбата проф. Светлозар Елдъров твърди, че няма друг папа, който да се е подписвал на български език и само за това си заслужава да се нарича „Българският папа”.

На 25 декември, същата година, след края на светата литургия в софийския храм „Св. Йосиф” по повод Рождество Христово, архиепископ Ронкали произнася проповед, в която засвидетелства уважение към българския народ.

Като поредно доказателство за голямата любов на монсеньор Ронкали към България е неговата последна проповед у нас на 31.12.1934 г., в която той призовава: „Ако някой от България мине близо до моя дом – било през нощта или по време на трудности в живота си – винаги ще намери на моя прозорец една запалена свещ. Нека почука. Никой няма да го попита дали е католик или православен – достатъчно е, че е брат от България”. Когато папа Йоан XXIII си отива от този свят на 3 юни 1963 г., изпълняват неговата повеля „на прозореца ми запалете свещ за България”. Думите му бяха припомнени от папа Йоан Павел II, след края на визитата му в България през 2002 г.

Единствената му политическа реч по време на мисията му в нашата страна е от 5 декември 1932 г. и е представена пред верни в храм „Св. Йосиф” в столицата. Българският прочит на събитията ни връща година назад, когато започва да се издава вестник „Безбожник”. Католическият духовник изтъква, че най-важен е евангелският мир, че семейството е най-важно, младите трябва да се учат на уважение към старите хора, както и обратно, и всички да са изпълнени с „милосърдие и братолюбие по примера на Иисус, на Мария и на св. Йосиф.

В последната си проповед в храм „Свети Йосиф” в София монсеньор Ронкали благодари на всички политици и представители на български кабинети, с които работи по време на мисията си в нашата страна.

Забележителен спомен са и думите от последното му слово на Рождество Христово, което се предава директно от Националното радио : „ Аз ви напускам беден, беден , но доволен, че дадох всичко и всичко остана тук. За бъдещето ще мисли Божието провидение”.