Френски студенти представиха архитектурни проекти за развитие на Стара Загора

Разработки по шест теми и проекти към тях за нова визия за урбанистично устойчиво развитие на Стара Загора представиха на 22 април 2019 г. студенти от Висшето училище по архитектура „Ла Вилет“ в Париж, Франция. Те са резултат от проведеното съвместно „Архитектурно ателие 2018-2019 г.“ заедно с техни колеги от Университета по архитектура, строителство и геодезия – София.

По покана на Община Стара Загора, съвместното архитектурно ателие на френски и български студенти започна работа в областния град на 12 октомври, 2018 г. Над 30 бъдещи архитекти от Университета „Ла Вилет“ с преподаватели Мария Лопес Диас и старозагорката арх. Цвети Кирова и 5 техни български колеги от УАСГ, под ръководството на арх. Веселина Даскалова прекараха 5 дни в града, за да се запознаят с неговите особености, дадености и проблеми. Основната тема на ателието в Стара Загора беше възстановяването и трансформацията на стари сгради, на антични пространства и максималното оползотворяване на културно наследство.

Представянето на проектите стана в общинската зала „П. Р. Славейков“. Главният архитект Виктория Грозева обясни, че предложенията на младите французи са техни дипломни проекти. Техният европейски подход за визия на Стара Загора е различен и иновативен и присъства във всеки представен анализ в резултат на много месечен труд.

„Удовлетворена съм от смелите идеи на френските студенти, които са много различни от нашето мислене и не познават граници, обобщи арх. Грозева. – Понякога е по-добре да започнеш наново върху белия лист, въпреки че има толкова много съпътстваща инфраструктура. А един нов подход би могъл да се окаже много по-ефективен. Много интересни са приоритетите, които те подреждат за подобряване на начина на живот – природа, зелена среда и селско стопанство. Ние сме на етап да можем да се съобразим с проблемите, а те ги отхвърлят. Този творчески експеримент ни показва как можем да живеем по-лесно и в по-организирана среда. В този смисъл трябва все повече да следваме европейските постижения“, каза арх. Грозева.

Шест са разработените теми: „Биоклиматична среда. Новият архитектурен подход на Стара Загора от територията до парцела“; „Нов стил за Стара Загора. Увеличаване на излъчването на брандинг на града в прехода му към европейски културен център“; „Дадености – екологията, новата динамика на „Стара“ Загора. Изгряващ устойчиво развиващ се град“; Атрактивност – мярка и потенциал за урбанизацията и рехабилитацията на Стара Загора“; „Да изградим преходите между епохите в Стара Загора. Да възродим града – преход във всички форми и мащаби“; „Ресурсите на Стара Загора – многобройни, но недостатъчно използвани“.

Към всички теми са изведени целите и след задълбочени анализи са разработени архитектурни проекти, подчинени преди всичко на облагородяване на средата и подобряване стила и начина на живот на гражданите.

Студентите споделиха, че при пребиваването си в града на липите, „са се потопили“ в старозагорската среда, традиции, интереси, което им е помогнало за реализиране на проектите. Гражданите живеят добре, уважават културата и историята си. Според тях многобройни са ресурсите на Стара Загора, но недостатъчно и пълноценно са използвани. На първо място това е пребогатото културно наследство, урбанистиката, зелената среда. Централната градска част е много силно развита. Градът е много красив, спокоен, компактен. Трябва обаче да се подчертаят още няколко полюса, да се създадат нови квартални центрове. Във всеки нов център да се създаде по един културен обект, като естествен фокус. Друга идея е градът да се съчетае със селско стопанство, което е силно развито в околността, но не е представено в градската среда. Това може да стане в новите квартали, където има доста свободни терени и като цял пояс около града. Препоръката е новата икономика на Стара Загора да се обърне към селското стопанство, което предоставя възможности за производство на ел. енергия. Биоклиматичните условия на града също предполагат максимално използване на слънчева енергия. Друго предложение е градът да не се разширява, а да се сгъсти върху многото стари сгради, които могат или да се реновират с нови възложени характеристики или да се рециклират. Нужно е да се съхранява дъждовната вода и заедно с канала, който преминава през града, да се използва рационално за поливане на паркове, градини и селскостопански площи.

Сред слабите страни е посочено, че има много изоставени терени. В някои квартали пътната мрежа не е развита, в други – не е в добро състояние. Автомобилът е превзел целия град. За него има добре развита улична мрежа и паркинги, за сметка на пешеходните зони.

Какво може да се промени?

Засилване на интереса към културно-историческото наследство и предлагането му по атрактивен начин. Създаване на мултимодална система за места за коли и връщане на града на пешеходците. Изграждане на диагонална връзка, която да премине през целия град от стадион „Берое“ до Мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора“. Пътят би следвало да премине през всички забележителни културни паметници, което е особено важно. Изграждане на така наречени „споделени пространства за пешеходци“ – без присъствие на МПС и др.

Изведените проблеми сочат, че Стара Загора трудно привлича бизнес фирми и остава затворена. Трябва да се направи всичко нужно да се запазят наличните граждани и да се намерят начини за привличане на фирми и гости. Градът трябва да стане автономен от гледна точка на това, какви хранителни продукти се внасят отвън, т.е. по всякакъв начин да се подпомогнат местните производители.

Французите предлагат нов вид туризъм на база на автентично зеления и екоград. Предложението е сградата на досегашното Първо основно училище „Георги Бакалов“, която в момента е свободна, да се превърне в център за професионално обучение по битова култура, в запознаване на общността и гостите с традициите, традиционните местни храни, приготвяне на зимнина. Около града има големи полета с плодородни почви. В близките села се отглеждат плодове и зеленчуци. Към училището може да се открие малък цех за консервиране със собствени продукти.

Според французите, най-доброто място е районът около УМБАЛ “Проф. д-р Стоян Киркович“. От една страна кварталът е много близо до центъра на града, от друга, би му дал нова физиономия. Разположен на площ над 11 хектара, освен най-голямата болница в региона, тук е Тракийския университет с многобройните си лаборатории, музей „Неолитни жилища“, развита инфраструктура и социална мрежа. Архитектите предлагат тук да се инсталира клъстъра, свързан с агробизнеса и услугите на гражданите. Те предлагат прекарване на озеленителна алея, която да свърже Аязмото с парк „Артилерийски“ и която да се обособи като пешеходна зона за разходки. Да се пусне автобусна линия, която да свърже тези три парка. В долната част на парка да се събира дъждовната вода, която да се използва за напояване.

Най-атрактивното свободно място тук е изоставеното старо котелно помещение на болницата с големия комин. Предложението е в сградата да се направят два ресторанта – един представителен и втори – за бързо хранене. Тук може да се ситуира и сцена за концертни изяви. Между болницата и котелното помещение има възможност да се разгърне малък пазар.

Сред атрактивните проекти е обособяването и свързването на входовете на града с живота в кварталите. Северният вход би следвало да е подчинен на парк „Бедечка“, който да се подобри значително. В него да се изградят велоалеи и място за пешеходци. Тук да се устрои ресторант за сервиране на прочутата бира „Загорка“ и предлагане на местни специалитети. От Източния вход да се построи пешеходна зона по дължината на канала, градска ферма, фенери с експозиции, паркинг, за да имат гражданите възможност за разходка из района. Да се изградят нови защитни растителни зони. Край Западния вход да се разработят нови зони – къща за стари хора, селскостопанска ферма и др. За южния вход да се разработи мултимодален транспорт. Тук да се направи музей на виното. Французите предлагат за туристи, гости и граждани да се трасира „път на виното“ между различните изби в региона.

Друго много смело, но затова пък много интересно предложение е преустройството на Универсалния магазин, който се намира в абсолютния градски център. Архитектите предлагат при запазване на фасадите, да се създаде голям вътрешен двор с нови пешеходни връзки и магазини около него. За осигуряване на естествена светлина, каквато сега няма, да се открие оберлихт. В сградата може да се обособи театрална сцена, както и зали за спорт.

Жури в състав: Красимира Чахова, зам.-кмет на Община Стара Загора, арх. Иван Иванов, председател на Съюза на българските архитекти, клон Стара Загора, Олег Стоилов, председател на Търговско-промишлена палата Стара Загора и инж. Димитър Николов, председател на Съюза на ландшафтните архитекти, клон Стара Загора, оцени проектите.

Бяха връчени две награди на Община Стара Загора:

За урбанистична разработка колективната награда е за проекта „Да изградим преходите през епохите в Стара Загора. Да възродим града“ на екип в състав: Алис Бартелеми, Каролин Басагал, Сара Кюине, Анаис Дюкре и Карен Сото. Грамота и парична премия връчи зам.-кметът Красимира Чахова.

За индивидуален проект на сграда и градско пространство награда бе присъдена на Джен Брай за проекта за изграждане на ресторант в старото котелно помещение на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“. Грамота и парична премия връчи арх. Виктория Грозева.

Камарата на архитектите в Стара Загора също връчи колективна награда „За принос в архитектурата на Стара Загора“.

Проектите на студентите са представени на изложбената алея в парк „Пети октомври“.

Росица Ранчева