Да живеем с Бог в сърцата си, в мислите и в действията си

На 18 април 2019 г., електронното издание Dolap.bg  проведе втората среща по проекта „Красивите лица на Стара Загора“, посветен на 140-годишнината от възстановяването на града след пълното му опожаряване по време на Руско-турската освободителна война. Гост на събитието беше Негово високопреосвещенство старозагорският митрополит Киприан. Сладкодумно, максимално искрено и вълнуващо той разказа за живота си, за младежките си години, за детството и лудориите в живота на всяко дете, за интереса и отдадеността си  към църквата.

Посланията, които отправи към нас Митрополитът бяха да се опитаме да живеем с Бог в сърцата си, в мислите и в действията си. Убеден съм, че безкрайно много хора искат да го направят, изпитват потребност да го направят, желаят истински да го направят. Много ми се искаше да попитам Негово Високопреосвещенство как точно трябва да стане това?

Да, казваме, че нещо е хубаво, добро, вдъхновяващо, че нещо може да осмисли и да промени напълно живота ни. Но ако не посочим пътя, някои хора много дълго могат да го търсят сами. Въпросите към духовния ни баща бяха много. Той отговаряше с усмивка и с охота на всеки. Както винаги, когато си на място, на което ти е хубаво, времето винаги е малко.

Не успях да задам въпроса си. Сигурен съм обаче, че едно от нещата, които щеше да посочи Митрополитът, щеше да бъде Благодарността. Да се научиш да благодариш, да знаеш да благодариш, да изпитващ потребност да благодариш, това вече е една стъпка по пътя към Бог в сърцето ти. Безкрайни, безбройни са нещата, за които имаме, можем и трябва  да благодарим. На хората до нас, на слънцето, на вятъра, цветята, на водата, на  нашия Създател. Когато отваряш сутрин очи, има толкова неща, за които да благодариш. Светът, който виждат очите ни, не е създаден от нас, и ако не осъзнаваме, че дължим благодарност, ние не заслужаваме онова, което ни е дадено. Ако човек може искрено и истински да благодари, това веднага  води до усещане за радост. Радост от богатството, което имаш и което ти е подарено. Слънцето, водата, въздухът са дар. Нашият живот е най-скъпоценният ни дар. Да благодарим, че сме живи, че ни има, че можем да виждаме, да говорим, да се движим, да обичаме. Да благодарим на Живота. Ако човек може да благодари, той може да обича. А който може да обича, той е приел Бог в сърцето си. Бог е Любов. Щом  можеш да обичаш, щом го правиш,  ти си тръгнал по Пътя.

Сигурен съм, че Негово високопреосвещенство митрополит Киприан, човек, когото безкрайно много хора в този град искрено и истински уважават и обичат, заради човешкото му излъчване, делата и вдъхновението, което предизвиква с присъствието си,  щеше да отговори  много по-обстойно и изчерпателно на този мой  въпрос – какъв е пътят до Бог в сърцата ни? Ще му го задам на някоя от следващите ни срещи, каквато съм убеден, че непременно ще има.

Искам от страниците на нашия прекрасен сайт dolap.bg да пожелая на всеки  от Вас, в навечерието на най-големия, най-светлия, най-вдъхновяващия  православен християнски празник, Възкресението на Божия син – Иисус Христос, дошъл на земята заради нас, много здраве, позитивизъм, вяра, енергия и  мъдрост!

Нека Бог да благослови всяка Ваша чиста мисъл, всеки Ваш светъл порив, всяка Ваша стъпка по Неговия път! Желая на всеки  от Вас неизчерпаема Светлина и безгранична Любов!

Христо Рашев

управител на dolap.bg