Изложбата на Ирина Колева и Иван Арабаджиев – „Когато Мъжът срещна Жената“

От 15 април 77 картини на Ирина Колева и Иван Арабаджиев греят в изложбеното пространство на Зала „Байер”. Двамата автори са нарисували заедно 57 от тях, 16 са на Иван Арабаджиев, а 4 – на Ирина Колева.

Дали защото при откриването на изложбата Злати Златив започна със своеобразно „предаване на поста” председател на Съюза на художниците в Стара Загора на младия си колега Милен Алагенски, или може би бе развълнуван от красотата наоколо…Или може би и по двете причини заедно, но Злати Златев говори дълго и каза много хубави думи за творчеството на своите двама колеги. Ето част от тях :

„Човекът е наситен с различия и горест към своите изгубени „Начала”. Ние изстрадваме самотата и търсим  близост и упование в  другия, чрез които вече осъзнаваме съществуванието си. Искаме да доизградим света. Недовършеното от Създателя, човек сътворява във вид на изкуство – по-съвършено от природните форми.

В тази изложба сме свидетели на едно сътворчество, на една прекрасна комбинация на тандема Ирина Колева-Иван Арабаджиев – взаимно допълване, доизграждане и усъвършенстване. Ние и друг път сме имали радостната възможност да видим взаимни творби на тези автори – тяхното участие в Международната  изложба „Митове и легенди на моя народ” 2017 г., Националната изложба на Алианц, България 2018 г., Есенните салони на художниците на Стара Загора – 2016, 2017, 2018 г.

Много са посланията на тази изложба към нас, зрителите. Някои от тях директно атакуват нашия познавателно-емоционален свят – Синия залез, Поглед отвън, Лунни сияния, нежните и прекрасни малки творби на Ирина… Част от другите творби носят по-сложна семантика и конфигурация – Мисли за Кръста, Символи на Вярата, Земното царство, Небесното царство, Мисли за пръстта и др.

Самите заглавия на картините ни въвеждат в други простори, състояния, емоции. Ние трябва да се опитаме да станем мисловни съавтори на творците, да уловим тайнството на съзиданието.

Преди много години – 1897 г., големият френски художник Пол Гоген създава една знаменита творба „Откъде идем, какво сме, къде отиваме”. Впрочем не е ли същото, което виждаме и в тази зала – авторите отправят послание към човека и човешката вселена  – кои сме, защо сме, накъде вървим?!
Нека бъде към Светлината и към Сиянието – мотото на тази изложба! Това ни пожелават авторите! На добър път!”

От своя страна авторът Иван Арабаджиев, по-емоционален и с много повече опит, каза:

„Нашата цел е красотата да се установи в нашето ежедневие като правило, а не като изключение и така да имаме възможност да научим повече за света на прекрасното и да разкрием още някоя негова тайна. Колкото повече навлизаме в света на прекрасното, откриваме че той е безкраен, изпълнен с прекрасни сияния, които ни разкриват основите на сътворението, скрити тайни и забравени предания. Отговорите на толкова много въпроси могат да бъдат открити в сиянията, в това, което те олицетворяват и в света на прекрасното. Обичаме красотата и затова търсим в нея всичко, което ни трябва и тя ни го дава с радост. Това искаме за всички вас, за всички, които обичаме и които ни обичат.”

Далеч съм от мисълта да ви представям репортажно откриването на една красива и смислена изложба. Започнах с тези цитати, защото съдържат красиви думи.

Красиви са имената на картините на Иван и Ирина. Красиви са цветовете, с които работят – цветовете на човешките чакри (червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго, бледолилаво). Красива е симетричността, красива е и асиметрията в картините, макар че е доста по-малко. Изказаното и неизказаното са 20 на 80 процента, има много, върху което да размишляваш, притихвайки. В картините има светлина, топлина и уют.

„Когато Мъжът срещна Жената” слагам заглавие на тази статия, защото с половин око отдавна, спорадично… нещо ми се мярва насам-натам Иван Арабаджиев като творец, езотерик…изобщо като човек-Нещотърсач. Понякога съм съзирала негова картина, нейде…

Безкрайно съм радостна, че сега Нещотърсачът е намерил това, което е търсил. Че изглежда завършен, омиротворен. Дали бих могла да кажа „сглобен”?

Мъжът и жената са двете половинки, създадени една за друга с някакви видими и невидими по тях „сглобки”. Така е рекъл и Създателя. Когато тези две половинки се намерят в живота и в Творчеството… е, какво по-прекрасно има от това?!

Ако си купите картина от тази изложба, вие ще внесете в дома си хармонията на двете половинки, които са се намерили. Ще внесете цветовете на земята и на слънцето, на радостта, още – безхитростното и детинско удивление пред живота, прозренията на Третото око, тишината на съзерцанието и медитацията… Прости и дълбоки – като вдишване и издишване.

Покой и вътрешна радост.

Благодаря ви за светлото вълнение, с което творите, Ирина и Иван!

Уляна Кьосева