Главният архитект на Стара Загора Виктория Грозева пред dolap.bg: ”Стара Загора става все по-зелен и хармоничен град“

Арх. Виктория Грозева е родена през 1980 г. Зодия „Везни“. Завършва ПМГ „Гео Милев“ и специалност „Архитектура“ във ВИАС – София. Работила е в различни архитектурни бюра на свободна практика, заедно със съпруга си, който също е архитект. От 2013 г. е началник на отдел „ Архитектура и градоустройство“ при Община Стара Загора. През м. август 2016 г. става временно изпълняваща длъжността „Главен архитект“. След спечелен конкурс, в началото на м. януари 2017 г. е титуляр на отговорната длъжност.

Архитект Грозева, какви бяха намеренията и предложенията Ви по време на конкурса за положителна промяна на градската среда на Стара Загора и благоустрояването й?

Като всеки млад човек и затова че съм професионално ангажирана, имах своите желания и амбиции, нещо да се промени. Не ми харесваше начинът, по който изглеждаха улиците, озеленяването, настилките, подредбата в парковете и градините. Единият начин беше да съветвам някого, да пиша писма с предложения. Но не съм такъв тип човек. Обичам по-директен начин на работа.

Истината е, че зам.-кметът по строителството инж. Янчо Калоянов, заедно с инж. Веска Узунова, която е директор на Дирекция „Строителство и инвестиции“, ме поканиха на разговор, тъй като имаха належаща нужда от още архитекти. Тогава общината беше с подписано споразумение за проектиране на много проекти по Интегрирания план за градско възстановяване и развитие на Стара Загора. 35 обекта бяха. Това е изключително голям обем от работа, за да може да се направят задания за проектиране, да се извървят всички процедури по избор на изпълнител, да се проектира, да се одобрят проектите. Това продължи 2-3 години. С наличния капацитет тогава, нямаше възможност да се поеме такъв голям риск. Целта беше прекалено примамлива, но тя трябваше да се покрие и извърви докрай.

След този програмен период започна изпълнението на заданията. Вероятно вече сме изпълнили повече от ½ от проектите.

Кои са знаковите обекти, които са решени и с Вашата архитектурно-творческа намеса?

След обществени обсъждания, проектите бяха приоритизирани. Това са парковите и градините на Стара Загора. Имаме проекти, чието изпълнение още не е започнало – Градската градина, Алана, Станционната градина. Вече реализирахме парк „Митрополит Методий“, който беше голям и хубав проект. Пешеходната зона. Много училища и детски градини, повечето от които са изпълнени – ППМГ „Гео Милев“, ГПЧЕ „Ромен Ролан“, СУ „Железник“, детските градини в кварталите „Железник“ и „Три чучура-Север“. Много улици в централна градска част, които също реализираме. Последният пример е бул. „Руски“, който се обнови напълно. Карето, което се намира в разширения градски център, между ул. Августа Траяна“ и бул. „Славянски“ и бул. „Св.Патриарх Евтимий“ и ул. „Отец Паисий“. Имаме проекти на почти всички улици, като те минават задължително на съгласуване пред Националния институт за недвижимо културно наследство към Министерство на културата, тъй като тази част на града попада в зоните „А“ и „Б“ на Археологическия резерват „Августа Траяна“. Те също са проектирани тогава и сега изпълняваме поетапно. Улица „Хаджи Димитър Асенов“ беше първа. Вече забравихме, но беше напълно реновирана. Тя беше от тези проекти. Като проект е готов и бул. „Митрополит Методий Кусев“ до Станционната градина, но трябва да се уточни финансирането. Има и други улички на изток и запад. До няколко седмици започва ремонт на ул. „Св. Княз Борис“ в отсечката между булевардите „Руски“ и „Св. Патриарх Евтимий“. Тя е изключително пропаднала, с големи кривини. Този участък ще бъде изцяло подновен. Ще се премахнат паветата, ще се заздрави основата. Тротоарите и озеленяването ще бъдат подменени и освежени.

Надали можете да кажете категорично кога окончателно ще бъде завършена пешеходната зона, но е любопитно да се узнае, кои ще са онези елементи, които ще дадат естетическите и функционални нюанси на ларгото?

Старозагорци добре приемат онова, което вече е готово и се ползва по пешеходната зона. Изборът на материала е много стилен и вечен. Не е нещо, което в момента е модно, ще остарее и утре няма да ни хареса. Това е материал, доказал се във векове. Площадите на старите градове в Европа са с гранит като нашия. И той като остарее, става по-красив, защото придобива своя автентичен вид.

Предстои да направим повече затревяване и зацветяване, както и на площада. Очакваме хубави кашпи, в които ще поддържаме според сезоните, различен вид растителност. Трябва да има още малко цвят, който да предизвика интерес, заедно с водните площи, които са голяма атракция. 50 са дюзите или така наречени сухи фонтани. Те имат различни режими на струя, на цвят, светлина и музика. Те тепърва ще бъдат лятната атракция, когато са най-живописни през горещините.

На изток има хубави зони за различни атракции. Все повече ни се иска културни събития в малък формат като малки форуми, да присъстват в ежедневието, защото тази зона не е само за преминаване и магазини. Тя може да има много по-наситен културен характер. Да не правим само постановки в операта и театрите. Все повече да имаме нещо, което да привлича вниманието на преминаващите хора, на децата. Ще имаме площад, който ще бъде ползван най-много за литературни четения, за различни културни изяви, с едно водно огледало под формата на разтворена книга. Това е пространството пред бившия Електродом. Има предвидени места за сядане, с малки дръвчета. Във водната площ ще има изписани стихове на видни старозагорски поети. Нека да четем нашите поети. Често ги забравяме, а не бива. Това ще бъде по-интимно място, където хората ще могат да седнат, да почетат на спокойствие нещо, да присъстват на среща с поети или музиканти. Такава е идеята.

Радвам се, че Античната улица „Августа Траяна“ влезе в разширения градски център. Там успешно си намериха мястото две големи събития „Джаз-форумът“ и Фестивалът на маскарадните игри. Но те са някак по-закътани, а големият поток от хора ще бъде на пешеходната зона.

Още на изток, близо до СУ „Васил Левски“ ще има детско-младежки площад. Това е място за танци, за игри, за улични забавления и срещи. Тук ще може да се рисува по земята. Има светлини, които ще бъдат вградени в настилката. Това е пак уединено пространство, със собствена атмосфера. Тук ще могат да се реализират и фантазиите на учителите, които да мотивират творческите изяви на възпитаниците си.

Мястото под „Музея на религиите“ е оставено за сезонните базари. По-рано те се организираха в края на бул. „Цар Симеон Велики“ към бул. „Св. Патриарх Евтимий“. Сега там ще бъде организирана паркова среда, с хълмчета със зеленина със седящи места – пейки. Така ще се спре до голяма степен шумът от автомобилното движение по „Патриарха“.

В парк „Александър Стамболийски“, популярен като „Алана“, ще има ли някакви промени?

В момента се ремонтира паметникът Св. Георги. Ще се демонтира фигурата, ще има подмяна на плочи. Засега не се предвижда реновиране на Алана.

На края на улица „Пазарска“, преди да се влезе в парка, се намират едни отвратителни ламаринени павилиони за бит базар. Каква ще е съдбата им?

Това е частен имот. Ние не можем да ги премахнем, но можем да имаме изискване към техния вид. В новата наредба, която отлежава вече две години, за да се гласува на второ четене, има много по-големи изисквания към техния вид. Наистина мястото им не е там. Всички изложени стоки приличат на бит пазар. Има няколко места по ул. „Пазарска“, които все още са в нелицеприятен вид. Такова място беше и Руският пазар. Затова стартирахме инициативата да се промени видът и начинът, по който хората се обслужват. Разбирам, че продавачите търсят през зимата топлинка или през лятото сенчица, но не може да продължава по този начин. Теренът е общински и ние предприехме мерки да се направи отново и подобаващо. Проведе се конкурс за идеен проект. Направи се обсъждане и имаме решение. Проектът е във финалния си завършек. Наскоро се проведе и общоградско допитване за начина за финансиране, тъй като по Оперативна програма „Региони в растеж“ вече изчерпваме лимита.

Как ще изглежда новият Руски пазар? От арх. Петър Киряков разбрах, че този обект ще бъде и един от четирите сателитни центрове на града.

Да, такова беше заданието на обявения конкурс. В Общия устройствен план (ОУП) има разкрити вторични, външни центрове, които тепърва някои от тях ще се развиват, а някои вече са добили такъв статут от само себе си. Така са влезли в обхвата на ОУП.

Руският пазар е център за търговия от 90-те години на миналия век. Т.е. изпреварил е онова, което виждаме в ОУП. Явно там има необходимост и търсене. Нямаме нищо против там да има търговска част, но тя трябва да бъде в много по-различен вид. Намира се между два големи и хубави квартала “Казански“ и „Три чучура-юг“. Правим го в комбинация с разширяване на улица „Капитан Петко Войвода“ на четири платна. Финансирането ще бъде със заем с много нисък кредит, който се дава за реновиране на обекти, които генерират приходи.

След кръговото при „Билла“, продължаваме в южна посока. Ще се направи още едно кръгово движение при бул. „Славянски“.

Едновременно с това стартираме на запад и новия квартал, който е за вторичен градски център при продължението на „Славянски“ в западна посока. Ще проектираме през следващата година проектът за улицата, която трябва да продължи до пресичане с пътя за Старозагорските минерални бани. Това е дългогодишна стратегия за града, за да можем да имаме в западна посока още един изход към голяма транспортна артерия.

На къде ще се разширява Стара Загора?

По-логично и по-естествено е да се разширява в западна посока. Село Богомилово, като „Кольо Ганчев“ ще стане квартал. Прекалено бързо се развива северната страна на пътя. Виждат се много нови жилищни сгради и квартали, които са жилищни зони към града. Освен това Богомилово, както и всички нови кварталчета имат канализация, водопроводи. Това обединява и село Малка Верея, в което се застрояват големи зони с ниско строителство.

Какво има за довършване в любимото на всички, прекрасно възстановено Аязмо?

Зоопаркът и Летният театър. Проектът за Зоопарка вече е готов. Финансирането ще бъде по същия начин, както Руският пазар, тъй като е обект, който генерира приходи. Имаме готовност за обявяване на конкурс за изпълнител. Ще бъдат обновени всички клетки на животните, защото наистина са в окаяно състояние. С подръчни средства са прибавяни и ремонтирани през годините, а мястото е толкова живописно, че просто няма как да го оставим в този вид. Освен това има и сертификати, които винаги трябва да се спазват. Увеличават се всички критерии за отглеждане на животните, което е нормално и трябва да сме в крак с всички новости. Обновяват се всички къщички за животните и обслужващия персонал, складовите помещения, оградите, инфраструктурата и пр.

Новото е обособяване на сграда за обучение, за презентации на всякаква публика. На ръководството на Зоопарка се възлага по-голяма креативност преди всичко с децата и младите хора, привличането им като малки и млади ботаници, които да се грижат от най-ранна възраст за флората и фауната на заобикалящата среда. Ние сме пред обявяване на обществена поръчка за изпълнител, а изпълнението на ремонтните дейности ще бъде поетапно, предвид спецификата на обекта.

По Оперативна програма“Региони в растеж“ имаме възможност да кандидатстваме за финансиране на Летния театър в раздел „Културна инфраструктура“ с възможност за приходи, които съоръжението ще генерира от продадените билети за представления, концерти и др. Т.е. ще има средства за поддръжка на съоръжението. Това е важно условие за Оперативната програма.

Проектът е в готовност да бъде внесен отново в Националния институт за паметници на културата при Министерство на културата, тъй като влиза в обхвата на историческата част на Аязмото, обявено за парк с Национално значение и задължително се спазват режимите му.

Как ще изглежда Летният театър?

Идеята за реновиране на Летния театър тръгна от 2014 г., когато имахме възможност за друго кандидатстване, което по някаква причина не се състоя. Сцената ще бъде покрита с естетически по-издържана козирка. Освен това, тя трябва да покрива и оркестрината, при положение, че вали дъжд. Когато не е необходима оркестрина, има възможност да увеличаване площта на сцената. Ангажирали сме ръководствата на трите наши институти за сценични изкуства – Опера, Куклен и Драматичен театри и като консултанти и о време да направят своите програми за новия творчески сезон. Ще има 2000 места с нови седалки с облегалки. Ще бъдат запазени всички дървета, които се намират сред аудиториума на театъра.

„Да слезем“ сега в южната част на града към Станционната градина и гарата. Как ще се променят тези обекти и кога?

Гарата е собственост на държавата и в момента тече процедура по обновяване на цялостната структура на сградата и около нея, което е тъй дългоочаквано от всички, тъй като е в ужасно състояние – както на пероните така и подземната връзка с индустриална зона са в обхвата на тяхното задание. Надявам се съвсем скоро да започнат строителни дейности.

Успоредно с това ще започнем обновяване на Станционната градина, което можем да реализираме по Оперативна програма „Региони в растеж“. Проектът отново беше проектиран в предходния програмен период. Ще направим това място привлекателно и безопасно за хората, с много светлина и пълна рехабилитация.

Докъде стигна откриването на новия гробищен парк?

Новият гробищен парк се намира между селата Богомилово и Ракитница. В момента приключва първият етап за около 1000 гробни места. Другите парцели се завършват. Има изградена пътна връзка с път, който е до самия имот на гробищния парк, с обръщало за автобуси. Ще има спирка на градски транспорт, павилиони за цветя, за камък, това което е неминуемо при такъв обект. Съвсем скоро ще бъде въведен първият етап, а при необходимост ще се навлиза навътре в новите парцели. Има заложено изграждане на мемориална сграда, която при някои от следващите етапи ще бъде реализирана. Капацитетът е за 17 000 места. Част от тях са места за урни, тъй като в югозападната част излиза скала.

Ще има ли подобрения в парк „5 октомври“?

Имаме проект от 2014 г. от Оперативната програма, но не сме заложили средства за тази година. Проектът отново е съгласуван с Министерство на културата, тъй като парк „5 октомври“ е със статут на паметник на парковото и градинско изкуство от местно значение. Предстои рехабилитация и поддръжка на зелената система и алеите.

Какво ще се случи на мястото на премахнатата сграда на стария съвет?

Имаме идея да се построи сграда. По време на редица проведени срещи с Камарата на архитектите и Съюза на архитектите, според колегите задължително трябва да има сграда, която да завърши градоустройствената рамка на карето, което се намира в супер центъра. В момента се подготвя конкурс за градоустройствена визия – как да изглежда сградата, с какви материали да бъде изпълнена и каква да бъде функцията й. Това ще бъде сграда в най-хубавата ни градска част.

Каква е съдбата на обявения и приключил с определяне на победител на конкурса за реновиране на пространството зад Универсалния магазин, Музей на религиите и жилищните сгради на север?

Конкурсът беше спечелен от екип на арх. Христомир Колев. За да се изпълни трябва да се реши проблемът с дебаркадера, тъй като изцяло стъпваме върху подземни паркинги, които са в лошо конструктивно състояние, но са частна собственост. През последните три години общината води преговори със собствениците за закупуване на паркингите, но предлаганата цена е извън възможностите ни. От друга страна всеки собственик трябва да поддържа в изправност обекта, който притежава. Така или иначе ще реализираме този проект, защото парцелът остава като единствената язва в абсолютния градски център. Диалогът е труден, но трябва да се реши този въпрос.

Архитект Грозева, преди по-малко от месец, dolap.bg със съдействието на Община Стара Загора и Международен младежки център проведе първата от поредицата срещи под надслов „Красивите лица на Стара Загора“, посветена на 140-годишнината от възстановяването на града ни. На този форум, нашият гост Първан Симеонов огласи предложението на инициативен комитет за създаване на арт квартал в пресечката на ул. „Сава Силов“ от „Пингвините“ до ул. „Генерал Гурко“. Там са три знакови жилищни сгради, напълно възстановеният хотелски комплекс „Уникато“, катедралния храм „Св. Николай“, Кукленият театър. Какво е мнението Ви за оформяне на такава зона в абсолютния градски център?

Допада ми напълно тази идея. В края на м. декември 2018 г. с разпореждане на кмета на Общината Живко Тодоров писахме писмо до министъра на културата с молба да се възстанови статута на родната къща на Веселин Ханчев за паметник на културата от местно значение. Това става с решение на комисия, която назначава той , с участието на специалисти от Националния институт за културно и недвижимо наследство. Но нямаме все още отговор по този въпрос. Северно от тази сграда, където е била клиниката на д-р Ханчев, сградата е все още паметник на културата.

Приветствам идеята. Мястото е запазило своя дух и може да се превърне в духовен център.

Ще се реже ли скоро лентата на Музей „Литературна Стара Загора“?

Приключи оборудването на помещенията. В момента трябва да се пренесат и поставят на новите си места стотиците експонати от фонда на „Литературна Стара Загора“. Успоредно с това трябва да се премахнат шестоъгълните вентилационна шахти, които са разположени на улицата. След проведения миналата година конкурс за визията над повърхността, вече е предаден и работният проект, който е в процес на одобряване, за да се обяви обществената поръчка за изпълнение на целия комплекс. Със сигурност теренът след подхода към паркинга от северна страна ще бъде затворен за всякакви превозни средства.

Ще имаме ли Център на вселената?

На 12 април 2019 г. изтече срокът за подаване на конкурсните работи. Дано има повече предложения, за да се направи най-добрият избор по реализиране на проекта на Пламен Русев и Николай Далаков. И двамата са част от журито, което ще заседава през настоящата седмица.

Зная, че сте особено чувствителна на тема зеленото богатство на Стара Загора. Какво се прави и ще се прави в тази посока?

Продължаваме с изпълнението на проекта на втората част на парк „Артилерийски“ – още нови 40 дка и улицата, която ще бъде озеленена със средна ивица от дървета, която е между платната. Това е пак част от зелените дробове на града . Защото нямаме откъде да „крадем“, „крадем“ територия, за да бъде все повече озеленен градът. Парковете и градините ни са добре ситуирани в територията. „Бедечка“ ще се утвърждава като голям парк в северната част. Там тепърва трябва да положим усилия.

Ние искаме да имаме улично озеленяване и правим всичко възможно за това. Между другото и то е оценено като паметник за недвижимо културно наследство. Това ще отнася и за централните ни булеварди – „Митрополит Методий Кусев“, „Руски“, по ул. „Св. Княз Борис“ и още няколко улици имаме запазена територия да поддържаме озеленяването с липи с по-гъста наситеност. Нямаме право да ги отсичаме. По новите тротоари, навсякъде, където имаме болни дървета или не са в добро състояние или правим сантарна сеч или ги заменяме със същите. Проблем са старите дървета, които са проникнали в подземните комуникации или в настилката. Имаме много стари дървета, които в момента подновяваме с нови. Освен това, опитваме се така да внедрим паркирането, че да не ни променя уличното озеленяване.

Имаме от едно време площи оставени за градинки, които тангират по улицата. Ще ги озеленяваме с храстова растителност, другаде като паркинг елементи със зелена фуга, за да може да има нещо пак да живее в зеленина.

В междублоковите пространства също имаме проблеми с многото паркиране, което от една страна трябва да осигурим, за да имат възможност всички, които живеят наоколо да паркират вътре, а не по улиците. В същото време имаме необходимост от зелени площи, така че и там нямаме право на промени. Дори надделява озеленяването. Трудно е, тъй като прекалено много блокове имаме на малки разстояния и то в самия център. Правим всичко възможно да има и спортни площадки. Малко мисията е невъзможна, но правим опити. В някакъв момент надявам се, да се откажем от колите и да имаме друг начин на мислене. Защото то от там идва всичко.

На 22 април 2019 г. ще открием изложба на френски студенти, които си направиха дипломните проекти в Стара Загора. Те бяха тук миналата година през месец октомври, за да покажат своята гледна точка за архитектурното развитие на града. Участвах в жури в началото на месец февруари. Имат диаметрално противоположен начин на мислене на нашето. За тях колите бяха абсолютно ненужни. Държаха първо да се развива земеделие в града – на терасите, на балконите. Ще им видите проектите. Те са смели и атрактивни. Посочиха къде градът има потребност нещо да се развива и в каква посока. Посоката в никакъв случай не е такава, каквато български архитект ще помисли. Акцентът при тях е различен, не това, което си мислим, че е най-важно. Много интересно е да се сблъскат такива идеи. Поканила към Камарата и Съюза на архитектите и бизнеса, да видят другото мислене. И то не къде да е, а във Франция. Ще бъде много интересно като контраст с нашето мислене. Според тях се оказва, че проблемът, който решаваме, не е проблем.

Архитект Грозева, какви са мечтите и дългосрочните Ви амбиции?

Естествено искам много по-зелен град. Ежедневно се боря с моите колеги, може би не от тяхно име, а от името на така наречените инвеститори, да презастрояват. А то не е нужно! Защото това са милион желания и амбиции и лични интереси, които смятам, че не бива да бъдат приоритет. Защото тези сгради остават за над 100 години, не са от днес за утре. И когато ги направим, трябва да се радваме, че ги имаме, а да не се срамуваме от тях. Това е проблем в начина, по който се възлага даден проект. Би трябвало визията да бъде по-важна, да няма по-висока цена, отколкото застроената площ. Защото там живея хора, а не предмети, които просто трябва да настаним и да кажем: “Ето, продаваме го“! Т.е. всички трябва малко да вдигнем очи, да погледнем къде се намираме и не се заравяме в нашите битовизми. Трябва да имаме по-добро ниво на застрояване и на градоустройство като цяло. Едното е свързано с другото. Докато не се осъзнаем и го поискаме, няма как да настъпят промени. В момента битката е едностранна, но се надявам съвсем скоро на промяна. Ние сме града и трябва да поискаме той да е хубав.

Може би с всички тези промени и обновяване възпитаваме и децата ни. Защото те като виждат нещо, което се разрушава, продължават да го рушат. Може и така, какво толкова. Като виждат нови настилки, нови паркове, обновени и красиви със зеленина и цветя, си казват: “То е красиво! Как да го повредя?!“ За мен това е мисленето в другите държави. Те поддържат и развиват. А ние се опитваме да закърпим положението. Да се надяваме, че възпитаваме децата, които като пораснат, ще станат осъзнати хора, които ще ценят красивото. Тогава градът ни няма да страда от единични приумици.

Мечтаете ли да се изгради някаква специална знакова сграда?

Надявам се обявеният конкурс за сграда на мястото на стария съвет, да бъде началото на такава поредица от сгради. Мечтая си за повече културни обекти. Имаме три-четири сгради в центъра и всички сме тук, а би трябвало да има повече градски центрове в различните жилищни квартали, където хората да има къде да отидат след работа. Да имат някакво място за различното. Те трябва да имат постоянно освежаване на мозъка, което да ги храни. Дори да не го усещат, за мене това е изключително важно: разтоварват се от своята работа, по-щастливи и по-усмихнати са, а това е повече от половината необходимо зареждане в ежедневието. Това е пак почерк на европейските градове – нещо в по-малък мащаб, но да го има във всяка жилищна зона. Така хората ще бъдат по-общителни, по одухотворени.

Архитект Грозева, кое е водещото лого в живота и творчеството Ви?

Хармония. Ако не е подреден светът или няма нещо, което да го поддържа, то всичко е безсмислено. Стремежът ми е градът да бъде балансиран и подреден хармонично. Убедена съм, че Стара Загора става все по-зелен и хармоничен град.

Росица РАНЧЕВА