Инж. Емил Енчев пренесе прелестите на „Дивото Аязмо“ в Радио Стара Загора

На 10 април 2019 г. във фоайето на Радио Стара Загора, радиоинженерът Емил Енчев откри първата си самостоятелна фото-изложба „Дивото Аязмо“. Изложбата е благотворителна. Целта е със средствата от закупените фотографии да се подпомогне лечението на едно 6 годишно старозагорско дете.

Освен всичко друго, авторът на изложбата е и репортажен фотограф на Радио Стара Загора. Голям период от творчеството му е свързан с документирането на редица фестивали и общоградски събития в Стара Загора. Заедно с незабравимия си приятел и колега Иван Хаджийски, лека му пръст, в продължение на 4 години документираха Джаз форумите в Стара Загора. Заедно направиха и две изложби,  посветени на голямото музикално събитие.

Инж. Емил Енчев е трето поколение старозагорец. Дядо му Енчо е пристигнал в Стара Загора като чирак на 7 години и е останал тук до последния си ден. Целият град го е знаел като бай Енчо млекарят. Баща му учи и живее завинаги в града на липите. И Емил си остава в най-прекрасното място за живеене. Определя се като старозагорец до мозъка на костите. Завършва Френската гимназия в Стара Загора, а после ВМЕИ – в София. Дълги години работи в НИТИ – Казанлък и в частни фирми. Преди 3 години е поканен за инженер в Радио Стара Загора. Щастливо женен е, с две дъщери, внучка и любимото куче лабрадор – Руфъс.

Всъщност Руфъс е главната причина инж. Емил Енчев да открие първата си самостоятелна фото-изложба под надслов „Дивото Аязмо“. Поводът е друг, но за него ще стане дума по-сетне.

„Преди малко по-малко от 8 години, на 50-годишнината ми, след страхотна логистика, децата ми връчиха армаган – една малка плюшена топка и ми казаха:“Тате, това ти е подаръка за рождения ден“. Това сподели за dolap.bg Емил, който е компютърен дизайнер на електронната ни медия. „Почна да расте тази топка и стана ясно, че се налага да излизаме навън. Веднага разбрах, че хората се делят на кучемразци и кучелюбци. Тръгнахме да търсим спасение в дивата част на Аязмото . Всъщност това даде начало на активизиране на сетивата ми към природните красоти и заедно с това да ги запечатвам във фотоапарата. През 2013-та започнах по-усърдно да снимам. Така най-старата снимка в изложбата е през 2013 г., а най-новата – от преди няколко дни“.

Според автора на изложбата – снима, защото е красиво в гората. Има изключително много елементи, край които човек минава, но не ги вижда. Някои от „героите“ в изложбата са по 1-2 см. Като ги погледнеш по-отблизо с обектива, разбираш колко те са уникални. Там вероятността да бъдат смачкани, откъснати, затрити е по-малка, защото по-малко хора минават през тези места. Това го предизвиква да снима буквално ежедневно.

Да не говорим за състоянието на дивото Аязмо през различните сезони. Заснетите прелести могат да се конкурират дори с шедьоврите на великия Иван Иванович Шишкин – майсторът на горските пейзажи.

Условно изложбата може да се „раздели“ на две части – едната е горски пейзажи от дивото Аязмо през различни сезони, а другата е макро-фотография – цветенца, пеперуди, калинки и други насекоми, катеричка, птици…уникалните флора и фауна на Аязмото. Когато преди повече от 100 години Митрополит Методий го е сътворил, природата си е създала неповторимата атмосфера. Дошли са птиците, насекомите, цветята са се насадили и разсадили. Сезоните се сменят, сменят се и растенията. И това да се наблюдава е наистина уникално.

Изложбата съдържа 40 фотографии, подбрани от над 2000. Тъй като тя е благотворителна, т.е. има чисто комерсиалната цел – да се съберат възможно най-много пари, търсени са по-леге арте сюжети, за да допаднат по вкуса на повече хора.

„Водех се от мисленето дали бих си купил някоя от изложените творби, сподели инженерът.- Много от моите любими снимки не влязоха в експозицията, тъй като влагам друга емоция в тях. Но това, което показвам, са може би най-красивите неща, които съм снимал през последните 7 години. Два месеца и половина ми отне да направя подбора на тези 40 кадъра. Зная, че повече залата няма възможност да събере“.

Освен Емил Енчев, за детенцето Калина, при откриване на изложбата се потрудиха членовете на Лайънс клуб – Стара Загора, целият екип на Радио Стара Загора, групата Овър грайуд брас бенд – музиканти, които са част от Военния биг бенд Стара Загора, много граждани.

Калина Стоянова е на 6 години. Родена е с малформации в едното краченце. При раждането то е било по-късичко с 3 см., сега вече е с 11 см., деформирана е петата, липсва едното пръстче. Първата операция с успешни корекции е направена през 2013 г. През 2018 г. е направена втора операция за коригиране на петата. Т.е. момиченцето вече може да стъпва нормално на крачето си. От тук нататък следва удължаването на крачето, за което са необходими минимум две операции в болницата във Варна, за да се изравнят двата крака. Сумата е пет цифрена. За този вид интервенции няма клинична пътека, т.е. финансирането е изцяло от семейството, което е непосилно за него.

Снимките от „Дивото Аязмо“се продават по 70 лв. Във фоайето има и урна, в която всеки, според възможностите си, може да подкрепи целта и да подпомогне възстановяването на прекрасната Калина.

Ако повече от един купувач поиска да закупи дадена снимка, тя може да се тиражира.

На церемонията присъства и Калина – невероятно жизнено и подвижно дете, огън и пламък, бяга с протезата си по-бързо от другите си връстници. Баща й Явор е най-добрият специалист по изработване на протези в България… Ето, какви „шеги“ и изпитания си прави често природата…

Изложбата-базар ще бъде открита до 10 май 2019 г. Всеки желаещ може да я посети и ако има възможност – да закупи фотография или да остави някой лев в урната.

Любовта на Емил Енчев към фотографията е от близо половин век. Баща му му подарява за 7-ия рожден ден една „Смяна-6“ с 4-5 ролки, които „изчатква“ в двора за няколко дни. След като снимките са проявени, магията е хванала и се започва… Завинаги.

„Според науката, фотографията е някакъв вид откъсване от реалността и потапяне, макар и за миг, в друго измерение, философства инж. Енчев. – Хората, които се занимават с фотография, живеели по-дълго и по-красиво. Хоби, какво да се прави. Това е шанс не само да виждаш красота в различни измерения, но и да я запечатваш. И най-важното е, че остават. Т.е. има смисъл цялата история.

Росица РАНЧЕВА