Художникът Теодора Джамбазова твори приказки за малки и големи в Операта

Преди предстоящата премиера на спектакъла „Пеперудена магия” на най-малките „маргаритки” от Подготвителната група към ДЮСОБ (Детско-юношеска студия за опера и балет) ”Маргаритки” на 13 април, събота, от 11:00 часа във фоайето на Операта, разговаряме с Теодора Джамбазова, художник в Държавна опера – Стара Загора.

За пореден път тя е автор на декора и костюмите за спектакъл на „маргаритките”. Съвсем неотдавна бе премиерата на мюзикъла  „Космическа приказка”, за който Теодора  нарисува и сътвори  приказни костюми и декор. Преди това бяха декорите и костюмите за тийнейджърския мюзикъл „Класният се жени“. Преди този мюзикъл пък бе „Машина на времето” (костюми и декори), представен с огромен успех и в препълнената зала на Софийска опера и балет на 16 октомври 2018 г. Още преди това Теодора направи костюми за „Шегобишко на острова на чудесата” (премиера на 10 май 2017 г.). През 2016 г. Теодора бе автор на красивите костюми и сценография за балета „Пепеляшка”.

И какво още? Талантливата художничка не спира да се занимава и с любимото си творчество – рисува керамични икони. На 11 май в Одрин ще има тържествено откриване на реновираната камбанария на Църква „Свети Георги“.

Теодора Джамбазова е дете на двама художници –Иванка и Никола Джамбазови. Теди завършва Национално Училище за Приложни Изкуства „Професор Венко Колев“ – Троян, а после и „История, туризъм и опазване на културното наследство” във Варненски свободен университет. Баща и е Никола Джамбазов, завършил е „Монументална пластика“ в Художественото училище в Кунино.

От 2011 г. Теодора Джамбазова е художник в Държавна опера – Стара Загора. Дъщеря и Косара Хаджипетрова е студент в специалността „Реставрация и консервация“ в Национална художествена академия. По-малката дъщеря Габриела /на 6 г./ също има покана за своя самостоятелна изложба в чест на 1 юни – Международен ден на детето.

Какво бе детството ти – детство на дете в семейство с художници? Какво обичаше да правиш заедно с баща си и майка си?

Щастливо детство! С баща си ходех по обекти, помагах му, бях чирак близо 15 години. Татко работи с всичко, що е камък, специалността му е „Монументална пластика”. Правил е балюстради, колони, камини, какви ли не красоти от камък…Майка ми беше 13 години аранжор на витрини в тогавашния „НарМаг” (Народен Магазин) в Стара Загора и бях и с нея, когато реализираше своите задачи. На последния етаж на Универсалния магазин (сега там е Фитнес зала) беше огромното ателие на художниците на „НарМаг” с изложбена зала. Те правеха всичко сами, защото нямаше откъде да се купи. Правеха изкуствени цветя… абсолютно всичко, с което да представят по-добре стоките на витрините на няколкото магазина в града. А в изложбената зала се правеха модни ревюта. Беше толкова интересно и вълнуващо да бъда там…

Кои са първите ти учители по рисуване в училище, помниш ли часовете си по рисуване, как избра да се занимаваш точно с керамика в средното училище?

Занимавам се с рисуване от втори клас в 10 ОУ „Свети Кирил и Методий” /днес вече няма такова училище/. Помня фамилията на учителя си по рисуване – Николов . Той много държеше да се явявам на конкурси, а аз пък не обичах… В 7 клас отказах конкурс…на космическа тема. И със задачата да направя костюмите и сценографията на „Космическа приказка” ето, сега, се явих на поправителен изпит.

От втори клас ходих на школа по рисуване в Читалище „Родина” с ръководител Мариана Алипиева. Атанас Вънчев ми беше първият учител по рисуване в школата, занимавах се и със скулптура, пак там, при г-н Тодоров. След това Аня Гайдова ме държеше изкъсо в 6 и 7 клас, когато трябваше да кандидатствам в Художествената гимназия.

А защо избрах да уча в Художествената гимназия в Троян? Е, това си беше малко така… изнудване от  страна на родителите ми. Те ми обещаха, че ако ме приемат в специалност „Керамика” в училището, ще ми купят кон. Е, приеха ме, но кон не ми купиха. Тогава исках да ставам ветеринарен лекар, защото много обичах конете. Даже бягах от уроци по рисуване, за да ходя на езда. Аня ме „покриваше” – че съм си нарисувала задачите по-бързо, за 2 часа вместо за определените 4. В останалите два часа ходех да яздя в двете конни бази тогава в града.

Троян ми звучи като… романтично градче в Балкана? Разкажи ми за ученическите си години там, какви най-важни знания и умения получи в училище?

Да, наистина е много хубаво градчето. Местните хора ни гледаха нас, учениците от Художествената гимназия…малко странно. Бяхме им странни – дългокоси, от различни градове..и често имаше сбивания между младежите от градчето и мои съученици. В училището попаднах на добри учители. Оказа се, че баща ми е учил двама от тях, та те ме държаха много изкъсо-извънредни конферансии, заключвания в ателиетата по скулптура… Беше много хубаво времето, в което ходехме по практики. Дипломната ми работа беше икона на Теодор Стратилат и една голяма камина, която направих от шамод. Журито, което беше от преподаватели от Националната художествена академия в София, не ми вярваха, че съм направила камината аз. Татко им обеща едно агне, само и само да дойдат да я видят – реализирана. В момента е изпечена, но още не е монтирана

Накъде пое пътят ти след завършването на училището в Троян?

След завършването на училището помагах на баща си в неговите задачи. Завърших „История, туризъм и опазване на културното наследство” във Варненски свободен университет. По тази специалност съм работила какво… Реставрацията на двете църкви в гр. Одрин се доближава до темата с опазването на културното наследство. Работила съм малко и в Историческия музей в Стара Загора. Три години и половина се занимавах и с направата на кукли в Кукления театър в Стара Загора. Съвсем случайно попаднах в Операта. Извикаха ме да работя по реализацията на спектакъл на операта „Набуко” през месец март 2011 г., харесаха извършеното и ми предложиха от септември месец да започна на щат като художник.

Разкажи за тази реставрационна работа в Одрин?

За църквата „Свети Георги” правихме с иконите на Дванайсетте апостоли и Успение Богородично – медальони, вътре в църквата, това са рисунки върху керамични плочки. Отец Александър реши, че когато са върху керамика, иконите ще се запазят по-дълго време и няма нужда от допълнителна реставрация. Татко прави первази и много други неща. За стаята, в която живее самият отец, нарисувах като подарък за него икона на Свети Иван Рилски.

За Патриаршеската църква в Одрин  – „Свети Константин и Елена” – правихме всички гипсови орнаменти – реставрация на капителите, венци и т.н. Тогавашният главен архитект на Одрин каза, че ако за 20 дни направим всички модели и цялостна реставрация – ние сме хората. И ето, взехме че се справихме. Годината беше 2008-а.

А какво ти предстои сега пак в Одрин? Все натам те води пътят?

Отецът от Църквата „Свети Георги” поиска на камбанарията медальони на Четирите апостоли. Скоро ще се качвам на скеле на камбанарията да поставяме медальоните. Ще ми бъде доста притеснително на такава височина… Качвала съм се на височина до 10 метра, но сега ще са повече.

Много ценни съвети за изработването на медальоните ми даде Негово Високопреосвещенство Старозагорският Митрополит Киприан – кой светец на коя страна трябва да гледа. Каза, че досега тези икони не са се правили отвън, обикновено се слагали вътре в църквата, в притвора.

Нека тези, които искат да се почувстват горди с България и да уважат делото на творците и – да заповядат на празника на обновената църква „Свети Георги” на 11 и 12 май, ще бъде вълнуващо!

От Долап.бг желаем успех на Теодора Джамбазова – първо на 13 април на премиерата на „Пеперудена магия”! И после на 11 май! И на всеки неин реализиран проект, защото е от сърце и душа и с много вдъхновение!

Уляна Кьосева

Снимки Рад Димитров за Държавна опера – Стара Загора и личен архив