Страстната седмица – Велики Вторник

На Велики вторник – деня, предхождащ извършеното от Юда предателство – Църквата припомня за изобличителните слова на Иисус Христос срещу книжниците и фарисеите (Мат. 23:1-36). Този евангелски текст е тежък, но ние трябва с внимание да вникнем в неговите предупреждения, защото никой не е имунизиран срещу “фарисейството”, т. е. срещу безсърдечието, плод на крайния формализъм.
“Горко вам, книжници и фарисеи!”
Иисус Христос произнася тези думи седем пъти. Той не пести обиди към нечестивците: “Змии, рожби ехиднини!” Защото прекалено голям бил броят на хората, които издигали в култ закона и налагали най-строгото му изпълнение, придържали се педантично към предписанията му, до степен на сляпо буквоядство. Иисус Христос заклеймява тяхното лицемерие, защото те били безкомпромисни към другите, а за себе си винаги измисляли хитри извинения и оправдания, за да използват закона в своя угода.
Иисус Христос не прощава на такива, които превръщат съвършенството на Божия закон в карикатура. Те превръщат закона в мъртва буква, която прави от душите на хората гробници, отвън варосани, но вътре пълни с нечистотии. Такива като тях, които отчуждават закона от живота, се превръщат в маниаци привързани към дребнавия детайл (прецеждащи капката дори). Те в същото време остават безразлични към най-същественото: справедливост, милосърдие и вярност. Тези добродетели се раждат в одухотворените сърца, които са разбрали как се дава любов и какво е потребно в живота. Това са богодарувани ценности, които Иисус Христос подкрепя у Своите приятели, приемайки с радост щедрите и милосърдните, хората със силна вяра.
Последното, което подложил на порицание, било свързано пряко с Него. Чрез лъжливо тълкуване на закона книжници и управляващи осъждали много невинни хора, убивали с камъни праведници, отнемали живота на пророци. Такава съдба очаквала и Иисус Христос – Той също щял да стане жертва на буквоядството. В името на този закон Спасителят бил осъден за богохулство, за това, че провъзгласил Себе Си за Син Божий.

Пророчества за края на света
(Мат. 24:1-44)
След Своите изобличителни слова Иисус Христос изрекъл пророчества за последните времена и обявил, че наближава краят на света. Тези Христови думи са страшни и безпощадни. Те ни дават да разберем, че страданието в живота на човека е неизбежно: всеки трябва да мине по пътя на кръста, за да стигне до възкресение. Слугите ще минат през същото, през което е минал техният Господ (Йоан 15:20). Без Иисус Христос е невъзможно да се справим през последните времена. Единствен Той може да ни пази от отчаяние; чрез Неговите страдания ще бъдем избавени от униние, Неговото възкресение ще ни върне към живот.
Няколко са притчите, които се четат на Велики вторник: за верния слуга, за десетте девици и за талантите.
В притчата за десетте девици се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните – само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) – милостта. На гръцки език „милост“ се произнася „елеос“. Оттук е дошла и думата „полиелей“, което означава „многомилостив“. На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към избрания народ и много пъти се повтаря: да бъде милостта Му вечна, алилуя!
Мъдрите девици имали девствено тяло с девствена душа, но освен това и милост велика по отношение на по-слабите, към онези, които още не са се освободили от греха. Неразумните строго спазвали целомъдрието телесно, но презрително, немилостиво се отнасяли към по-слабите, високомерно ги осъждали и ги загърбвали с презрение. „Праведниците са наречени неразумни – казваше свети Нил Синайски, – защото преуспявайки в много трудното, дори невъзможно дело – запазването на целомъдрието, те пренебрегнали малкото и лесното“. А пренебрегнали са те милостта, съчувствието, прошката. Светилникът им е чист, но празен и тъмен! Когато дойде смъртният час, земя ще покрие тялото, и душата ще тръгне на път към вечното си отечество, а ще й свети и ще я поведе след себе си елея на милостта. Който се окаже без такъв елей, него тъмнината ще го погълне! Вратите отпред ще са в тъмнина! Как да се премине през тези страшни врати? Душата трепери от страх, примира от сенките на призраците като в кошмарен сън. Кой ще я помилва? Кой ще й протегне поне лъч светлина? Господ помилва, но само милостивите, защото е казано: блажени милостивите, понеже те ще бъдат помилвани. Онези, които са били милостиви към творенията, ще бъдат помилвани от Твореца. Не е ли това наистина правилно и утешително? Да, но е и страшно – за немилостивите!
В съседство до нас живееше една стара мома. Казваха, че както е била в младостта си „честна девойка“, таква е останала и през целия си живот. Всичко това е прекрасно, и можеше само да бъде похвалена, ако не беше злият й език. Ден след ден от езика й се откъсваха отровни стрели по адрес на онези, които живееха в брак и грешаха. От сутрин до вечер тя се хвалеше със своето целомъдрие и ругаеше онези, които й се струваха отвратителни. Един свещеник в разговор за нея каза: „Ако не знаете какво представлява неразумната девица от евангелската притча, ето я, това е тя!“ И действително, неразумността изглежда още по-голяма, когато човек има само една добродетел, а други няма. Така на пътника в нощта тъмнината му се струва още по-гъста, когато гледа само своето огънче, а после обърне взор надясно или наляво. Мъдростта не е в едничката добродетел, а в събраните всички добродетели. Казал е Премъдрият: мъдростта си строи дом върху седем стълба. Мъдра е онази душа, която има седем добродетели.
Тази притча има и още по-дълбок, духовен смисъл. Под петте неразумни девици се подразбират петте безмълвни сетива. Който живее само с това, което вижда и чува, без да контролира чувствата с разума си, той има неразумна душа. Когато смъртта спусне завесата върху света на чувствата, такава душа ще остане в абсолютна тъмнина.
Под пет мъдри девици се подразбират петте вътрешни органи на чувствата, които разумно управляват външните чувства и властват над тях. Тези вътрешни органи на чувствата събират светлина в продължение на целия живот на човека, светлината, която остава в душата и свети и тогава, когато смъртта спусне завесата.
Можеш ли обаче да разбереш това навреме? С времето, разбира се, ще го разбереш.
Да ти дава Господ мир и здраве!