С уникалната премиера „Лицето на лъва“ операта сложи пръст в раната

На 6 април 2019 г., в навечерието на Световния ден на здравето, Държавна опера Стара Загора поднесе на непредубедената си публика уникална премиера – камерната опера от Елена Лангер „Лицето на лъва“. Заглавието се поставя за първи път на българска сцена. Убедена съм в дългия му живот, защото темата, която третира, е изключително актуална, хуманна, социална и засяга, пряко или косвено, всеки човек на планетата. Става дума за болестта Алцхаймер.

Заболяването само по себе си е необратимо и постепенно унищожава паметта и мисловните способности. В по-напредналите стадии болният не е в състояние да се справя и с най-прости задачи и не може да живее без чужда помощ. Най-известни сред болните от Алцхаймер са американският актьор Чарлтън Хестън, два пъти номиниран за “Златен глобус”, Роналд Рейгън – президент на САЩ, желязната лейди Тачър – министър-председател на Великобритания. Самият Алоис Алцхаймер умира само на 51 години, но наследството му остава. Забележително е, че модерната диагностика на болестта на Алцхаймер се основава днес на същите методи, които той използва през 1906 година.

В момента от болестта на Алцхаймер страдат над 45 милиона души по света. Прогнозите са тези цифри да нараснат значително. Статистиката от последните две години показва, че на всеки 6 жители на планетата, 7-ият е с Алцхаймер. И никой не е застрахован, че няма да бъде сполетян от това ужасно състояние. По-голямата част от заболелите остават в семейна среда, така че тежестта по грижите за тях пада обикновено върху членове на семейството и доброволци. На заболяване, което атакува личностите и тяхната индивидуалност, може да се противостои само с колективното усилие на едно неегоистично общество.

Чест прави на ръководството на операта в лицето на директора Огнян Драганов, че с тази постановка поставя пръст в раната. И не само това. „Лицето на лъва“ е изключително хуманно произведение. Композиторът Елена Лангър и поетът Глин Максуел използват музиката и поезията, за да покажат нагледно, чрез изкуството, и затова може би толкова въздействащо, етапите на болестта, объркаността на пациента, г-н Ди, който се лута между света, от който идва, с новия обречен свят на самота и въпроси, на които отговор няма. Операта съчувствено показва реакциите на онези, които го заобикалят – съпругата,  болногледачката, дъщеря и, лекарят. И още нещо, дава ни пример за поведение в лицето на медицинските работници и съпругата, които се отнасят с уважение към онова, което е останало от младия красив и умен мъж, предан съпруг и баща, човек със завидна професионална и обществена реализация. Тази опера ни прави  по-взискателни към себе си и може би по-добри.

Историята започва с привидно тривиален инцидент: възрастен  мъж към 60-те забравя пътя до дома си (За съжаление животът около нас ни дава ежедневни подобни примери). Този инцидент първоначално е приет с присмех, но това е само първото звънче, което дава знак за огромния, не подлежащ на лечение проблем. Действието проследява как г-н Ди, бавно и постепенно се оттегля в един вътрешен свят, където общуването с околните лека-полека, но безотказно намалява. В този негов нов свят няма място за най-близките му хора. Той просто не ги познава, дори се плаши от тях. Болната му памет го връща в детството му и доминанта му става рождения ден и поднесените тогава подаръци.

Трудно е да се прецени, кой страда и се измъчва повече – заболелият или близките му, заради своята безпомощност. Медицината в лицето на Доктора и Болногледачката също са безпомощни. Остава само да го даряват с търпение, грижовност, съчувствие и много човещина.

С изключение на пациента Г-н Ди, целият постановъчен и актьорски екип е от съвършено млади хора. Затова тяхната отдаденост на действието, разкриване в дълбочина на проблемите и защитаване на героите си и на посланието за хуманност, са още по-въздействащи и вълнуващи.

Режисьорът Мортен К. Роесен е разчел точно и в най-дребните детайли либретото и музикалния текст  на „Лицето на лъва“. Необичайни, но затова пък силно внушителни, са действията на персонажите. Постигнато  е максимално усещане на атмосферата в психиатричното отделение, в което от едно, леглата за болни се удвояват и  учетворяват. Т.е. – подготвени са за следващите пациенти. Тук са и санитарите – прекрасно изиграни от балета по хореография на Карлос Сантос. Те не са просто и само статисти, а част от големия психически срив на пациента и заобикалящите го.

Игнат Желев е пациентът Г-н Ди. Той не изпя нито една нота. И това е търсено от авторите на операта. Г-н Ди. Живее в друг, паралелен, само негов си свят, в който обаче също не може да се намери. Великолепен образ – трагикомичен, цялостен, потресаващ, създаде този прекрасен  актьор. Лили Ходжева в ролята на Г-жа Ди. развълнува с различните състояния, в които беше поставена героинята й – страх, гняв, страдание, обич, безизходица и в крайна сметка – вярност до последния дъх на съпруга си. Сърдита, дръзка, напориста, непримирима, любопитна е Дъщерята на Болногледачката на Инна Андреева. Мека, нежна, всеотдайна, сърдечна, заредена с безкрайно човеколюбие е Болногледачката на Нели Нечева. Теодор Петков пресъздаде образа на Доктора в развитие. В процеса на „лечението“ обезсърчен от невъзможността да се помогне медикаментозно на болния, строгият Доктор „повика“ на помощ ласката и  търпеливата синовна грижовност. Макар и зад кулиси Момчето на Пролет Пенчева  „рисуваше“ с гласа си нюансите на вълненията и преживяванията на хората, попаднали в  жестокия омагьосан кръг.

Всички солисти се справиха блестящо със  сложната, но красива музика. Принос за това със сигурност има и вокалният консултант Стефка Минева.

Безспорно за цялостното изграждане на постановката в Камерната сцена „В джоба 234” принос има и Ася Стоименова – автор на функционалния декор и на костюмите.

На диригентския пулт пред камерния оркестър беше младият, но изключителен диригент – Юрий Илинов, който изведе максимално добре цялото сложно, модерно решено представление.

С риск да бъда обвинена в пристрастност, защитавам категоричната си убеденост, че „Лицето на лъва“ е  съвременно знаково, високо художествено произведение, което трябва много често да присъства в афиша на операта. Този успешен експеримент трябва да се гледа от възможно най-много публика,  не само за информираност, но и за изграждане на поведение и отношение към болката на епохата, в която живеем. Не на последно място, „Лицето на лъва“  е ново естетическо постижение на трупата, за което трябва да бъде номинирана с високо отличие.

Росица Ранчева

Снимки Рад Димитров за Държавна опера – Стара Загора