Живко Тодоров: „Децентрализацията е бъдещето и начина да заработим по-успешно“

По инициатива на вестник „Капитал“ на 4 април 2019 г. в Стара Загора се проведе дискусия на тема „Среща на бизнеса в Стара Загора и региона“. Акцентите в първия панел: „Бъдещето на Стара Загора, бизнес-климат и идеи за развитие“ бяха върху планирането на община Стара Загора за 2019 г. и как това ще повлияе на бизнес климата; Какво се случва с индустриалните зони в Стара Загора и Казанлък; Как да се подобри свързаността между двата града; Как може да се развие политиката за привличане на инвестиции и работна ръка; Какво е състоянието на заплатите и обучението в областта; Какво е влиянието на кохезионната политика на Европейския съюз върху развитието на региона.

В дискусията участваха Живко Тодоров – кмет на община Стара Загора, Даниела Колева – зам.-кмет на община Казанлък, Владимир Спасов – прокурист, „М+С Хидравлик“; Петър Ангелов – изпълнителен директор на „Стандарт профил“; Надя Данкинова – изпълнителен директор, Фонд ФЛАГ; Петър Ганев – старши изследовател, Институт за пазарна икономика.

Според Живко Тодоров действията на ръководството на Община Стара Загора за бъдещето й е в изграждане на мощна индустриална зона, в която да се привлекат различени видове бизнес.

„Стартирахме Индустриалната зона „Загоре“ със сравнително по-малко количество земя от 150 дка, но вече работим заедно с Борда на зоната тя да стане около 300 дка, обясни кметът Тодоров. – Впоследствие с промяната на Общия устройствен план на община Стара Загора, ще бъдат включени и други територии, включително и частни терени, за да се даде възможност на публично-частното партньорство да изиграе ключова роля за привличане на различни отрасли. Очакваме Летището да стане общинска собственост и да прибавим още 2000 дка. Целта е да се създаде производство и бизнес в Стара Загора, който да бъде евентуален отговор на всичко онова, което евентуално ще се случи през следващите години в региона. Предстои да се обяви обществената поръчка за изграждане на инфраструктурата, да бъде избран изпълнител и да се пристъпи към реализиране на проекта. Ще бъде предложена на бизнеса пълна инфраструктура. Смятам, че зоната ще заработи успешно, след като минат всички необходими процедури. Вече сме на финала и смятам, че това е правилният път пред общината да предостави добри условия за развитието на бизнеса с по-ниски данъци, добър градски транспорт и всичко, което е необходимо за работещите там. От там нататък считам, че бизнесът ще инвестира. Има много старозагорски фирми, които искат да се разширяват, да строят нови мощности, така че аз съм оптимист пред това, което предстои пред Стара Загора. Считам определено, че регионът има потенциал да се диверсифицира и да не бъде толкова зависим от един сектор, какъвто е енергетиката и конкретно комплекса „Марица Изток“, каза Живко Тодоров.

Относно съвместната работа с община Казанлък, Тодоров сподели, че двете общини си партнират, а не се конкурират в бизнеса, в туризма и в професионалното образование.

Според градоначалника на Стара Загора „децентрализацията е бъдещето и начина да заработим по-успешно“. Сега общините в много отношения имат отговорности, но нямат правомощия, например за качеството на въздуха, за шума, за общинската полиция и пр. Заедно със Сдружението на общините направени са предложения за промени в Народното събрание.

Живко Тодоров изрази готовност да се проведе дискусия за децентрализацията на дейностите на общините.

Участниците в панела акцентуваха върху създаване на регион с център Стара Загора и допълнителни „сателити“ Казанлък, Гълъбово, Раднево и Мъглиж. Тази комбинация би следвало да разработва координиран бизнес. Под името „Загора“ всеки съществуващ и бъдещ проект трябва да влиза в този център. Едно общо звено да работи за привличане на инвестиции, за общо брандиране. Нужна е координация между бизнеса в региона. Предложение постъпи за привличане към този център на общините Чирпан и Братя Даскалови, които сега са със затихващи функции. Единодушно беше мнението да се премине към регионални приоритети и регионални проекти, които да осигурят устойчиво развитие.

„Бизнесът има нужда от яснота, каквато държавата трябва да осигури, категоричен беше Владимир Спасов. – Липсата на пътна карта по отношение на яснота и последователност, е сериозна пречка.“

Всеобщо беше становището, че в Стара Загора се прави много за привличане и задържане на младите хора като им се предоставят добри условия за живот, добра градска среда, спокойствие, детски градини, образование, паркове за отдих и спортуване.

Бяха направени интересните препоръки, сред които фактът, че има много старозагорци в София и чужбина, които са голям ресурс, ако бъдат поканени за реализиране на конкретни теми и идеи; Работниците и специалистите искат да посещават проявите на културните институции и затова те трябва да се подкрепят от бизнеса; Много инвестиции могат да дойдат от Турция. Ако регионът се представи добре, това може да стане реалност още тази година.

Вторият панел с модератор социологът Първан Симеонов беше на тема „Качеството на живот и градска среда: Основата на конкурентността на един регион“ . В него участваха арх. Виктория Грозева – главен архитект на Стара Загора, арх. Белин Моллов – експерт по устройството, планирането и градското развитие, Иван Стефанов – собственик и главен мениджър на верига магазини „Мондо“, арх. Дора Иванова от фондация „Проект Бузлуджа“, Илия Петров – регионален мениджър „Корпоративни продажби“ VIVACOM. Акцентите бяха върху това как се подобрява градската среда, какво е състоянието на инфраструктурата, какви инвестиции се правят за подобряване на качеството на живот, идеи за промяна с цел привличане на работна ръка.

Арх. Грозева заяви, че град Стара Загора се развива положително, последователно и безкомпромисно, особено през последните 8 години. Видно от всички са десетките рехабилитираните междублокви пространства, улици и тротоари в централна градска част и кварталите, уличното озеленяване, изграждане на нови паркове и поддържане на доброто им състояние и пр. Градът се разширява към селата Богомилово и Малка Верея, където хората избират постоянно да живеят. След ремонта през миналата година, Аязмото е напълно готово и реновирано. Предстои растителността, която не се е хванала да бъде заменена с нова. Довършителни са дейностите в източния район на пешеходната зона, която се очаква до няколко месеца да бъде освободена за ползване от гражданите. „Моята амбиция е да работим за още инициативи за подобряването на качеството на живот и градската среда“- каза арх. Грозева

Арх. Дора Илиева защити тезата си, че Чинията на Бузлуджа може да се превърне в продукт за туристическа дестинация на целия регион. Т.е. това е успешен бизнес проект, който чака финансиране.

Арх. Белин Моллов подчерта, че огромен резерв се крие в градската регенерация – да възстановиш сграда, но с нов живот, с ново предназначение. Такива са казармите, изоставените производствени зони, стари сгради и пр., но заредени с нови функции.

Илия Петров представи „умните градове“ и смарт технологията, която управлява градската среда, за която има разработена платформа.

Всички панелисти бяха единодушни, че образованието и местният бизнес са в основата за конкурентноспособността на региона. Представител на Тракийския университет съобщи, че е предстоящо стартиране на проект за екологичното развитие на Стара Загора. Предстои разкриване на специалност по урбанистика. Беше направено предложение към ПГСАГ „Лубор Байер“ да се създаде паралелка за подготовка на кадри по озеленяване. Предложено беше да се направи проучване какво кара младите хора да се задържат или да се връщат в родния град, за да се работи по-активно в тази посока.

Росица Ранчева