Невероятните истории на 35 уникални личности събра в книга журналистът Ваньо Стоилов

На 29 март 2019 г., в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ – Стара Загора, дългогодишният журналист Ваньо Стоилов представи книгата си „Милиони стъпала към Бога“. Тя съдържа 35 истории за уникални личности, които авторът е разказал на страниците на вестниците „Работническо дело“, „Дума“ и „24 часа“, където е работил от 1984 г. до 2018 г. Луксозното издание, което изцяло е спонсорирано от Община Стара Загора, съдържа 467000 знака и 378 черно-бели снимки, повечето от които се показват за първи път. Книгата е отпечатана в 500 броя, не се продава, а се подарява на библиотеки, държавни архиви и музеи и на хора, които желаят да се запознаят с историите на „овехтели герои“.

За достойнствата на книгата от историческа гледна точка и от позиция на специалист в най-новата история на България се произнесе проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“ Габрово.

Има няколко неща, които ми направиха изключително добро впечатления, каза проф. д-р Димитрова. – Ако си представим „Милиони стъпала към Бога“ като картина, историкът рисува платното, а художникът на думи, допълва нюансите и се спира на детайлите. Описаните истории са от новото и най-новото време на България. По този начин цялата ни отечествена в това число и старозагорска история, добиват невероятен колорит“.

Проф. Димитрова се спря върху теми и герои от книгата, върху „ръкотворните“ и „неръкотворните паметници“, които с огромна почит и любов авторът е описал, върху богатия оригинален снимков материал, който тя препоръча да бъде предоставен на институции за ползване и съхранение.

Искрено поздравявам авторът Ваньо Стоилов за големия му и достоен принос към историята и към живия живот с тази книга. Пък и за заглавието й – „Милиони стъпала към Бога“. Смятам, че всеки от нас има някакви стъпала, които изкачва. И ако всеки върви към Бога, то всяко човешко стъпало е животът“ – каза в заключение проф. Димитрова.

Като опитен гид, авторът емоционално и приповдигнато „разходи“ присъстващите из полетата на книгата. Вместо предговор историите от журналистическия бележник започват с „Музиката на Дечко Гарбуталов“. Неговата история е първа, защото от 1966 година до днес слепият звънар бие камбаните на Храм-паметника „Рождество Христово“ в град Шипка. Най-малко три пъти седмично, а често и повече, при изкачване на камбанарията и слизането от нея, той изминава 508 стъпала. За 46 години са станали 7 милиона. Катери стъпалата сам, с помощта на белия си бастун. И е честит, че Бог му е възложил тази длъжност. Историята на Дечко слага заглавието на книгата.

Условно тя е разделена на две части: Паметници ръкотворни и Паметници неръкотворни.

Ръкотворните разказват за строителя на Паметника на свободата на връх Шипка Пеньо Атанасов – Бомбето, който по чист български адет, не бил поканен при освещаването. Следва разказ за детския ентусиазъм за събиране на пари за възстановяване на кораба „Радецки“, за забравената Ани Лозанова – организирала всенародната акция и събраните 523 000 лв., за кръстницата на парахода Мариана Попова, която не успяла от първия опит да счупи бутилката с шампанско в корпуса на „Радецки“. Ваньо Стоилов разказа за кмета на Копривщица, който построил паметника на Георги Бенковски, за изоставеното първо българско казино във Вършец, за българския велосипед „Паякът“ създаден в Нова Загора, за паметника Альоша-2, който и до ден днешен стои на пост в селски двор в старозагорското село Сладък кладенеца, за потопената църква в Запалня и изселеното село през 1962 г., за разпарчатосаната първа българска ГАПС, която струвала около 10 милиона долара.

В препълнения салон с приятели и почитатели на огненото перо на Стоилов, бяха и четирима от неговите герои: единствената жена машинист на парен локомотив в България, старозагорката Василка Георгиева; строителят на Бузлуджанския монумент о.з. подполковник Кольо Георгиев от село Богомилово, потомственият колекционер на автографи от Ямбол Георги Бирников и създателят на ловни ботуши за първия секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев и на всички български големци Пейко Михов от Габрово.

Та Кольо Георгиев наживо припомни събития и факти от 1974 г., „когато заминахме да построим Бузлуджа – каза той. – Върхът свързва 3 поколения. Обектът е уникален. Само покривът е изграден от 240 тона метална конструкция. И заявявам, че по време на строителството няма нито един смъртен случай, както се говори. „Чинията“ е урок за поколенията“.

Паметниците неръкотворни започват с „Автографите на семейство Бирникови от Ямбол“. „Първият автограф баща ми Аспарух Бирников е взел на 20 юни 1934 г. от Петър Дънов, сподели синът му Георги Бирников и показа първия от трите тома с над 60 000 автографи на всякакви именити личности – писатели, поети, артисти, художници, спортисти, столетници. Сред тях на Мърквичка, Чудомир, Елин Пелин, Кръстьо Сарафов и т.н.

Следва историята на Георги Аспарухов от с. Мусачево, който има това име заради футболна клетва; Пребиваването на великия оперен певец Борис Христов в Стара Загора; Ясновидецът дядо Влайчо от с. Коньово, Новозагорско; Безръкият Георги от Чирпан; Еро, премиерът на Франция, когото в Казанлък брояха за свой човек; Йордан от Тополовград, последният български камилар; Скулпторът Живко Желязков от Стара Загора, който промени Париж, а е непознат в родния град; Пребиваването на желязната лейди Тачър в Стара Загора; Невероятната среща след 80 години на Оля и прислужницата й Мария…

Вместо да разкаже за „Влаковете на Василка“ Ваньо Стоилов я покани наживо да сподели спомените си от 1954 г., когато едва 20-годишна, минава през всякакви изпитания, за да стане първата и единствена жена в историята на железниците, която е карала парен локомотив. Вече на 86 години, очите на Василка блеснаха радостно, когато заговори за товарната композиция от 2400 тона, натоварена с продукция за износ, за гордостта и отговорността да караш бързите влакове от София за Бургас, за радостта да си полезен на хората.

Сред драгите гости беше и колоритният обущар Пейко Михов, който разказа как за по-малко от едно денонощие е трябвало да направи ловни ботуши на първия на СССР Леонид Брежнев, който щял да ловува из българските полета, заедно с другарите от ЦК на БКП.

„През тези ми две ръце са минали обувките и ботушите на всички големци, министри, писатели, артисти, футболисти, защото го мога и продължавам да го мога“, каза със завидно самочувствие Пейко Михов.

Вместо епилог, книгата на Ваньо Стоилов завършва с „Бялата лястовичка в радневската психоболница“, появила се на това незавидно място през август 2012 г. „В началото мислехме, че бялото лястовиче е по-слабичко, но сега май е наддало, впечатляваше се и лекарката, която се готвеше да снима клип с джиесема си. Сигурно, защото има и хора, които не вярват в белите лястовици, нека се уверят сами, че тяхната е истинска“.

„Избрах тази кратка история за финал на моя труд, защото тя казва много и без много думи. Не зная защо през оня август тя беше предпочела да се появи в най-голямата психиатрична болница, каквато е радневската. Вероятно, защото там хората имаха и имат най-голямата необходимост от надежда и подкрепа. В случая по-важно е друго: бялата лястовица наистина съществува, значи е жива и надеждата. А тя е особено необходима за пътя ни по стълбата нагоре…“

Росица Ранчева