Старозагорецът Първан Симеонов пред dolap.bg: ”За един град е хубаво да има коректив, да има повече инакомислещи“

Първан Симеонов е роден през 1982 г. в Стара Загора. Завършва ГПЧЕ „Ромен Ролан“, а след това журналистика и политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изследовател е в областта на политическите партии, докторант по политология в СУ „Св. Климент Охридски“. Изпълнителен директор е на „Галъп интернешънъл болкан“, част от мрежата на Института по социология „Иван Хаджийски“ и на клуба „Конрад Аденауер“. Участник е в научни изследвания в различни области. Автор и съавтор на различни издания и изследвания на обществения и политически живот в страната. Той е непресъхващ извор на идеи в името и за благото на родния град.

На 28 март 2019 г. Първан Симеонов беше първият участник от поредицата срещи под надслов „Красивите лица на Стара Загора“, посветени на 140-годишнината от възстановяването на Стара Загора. Проявите се организират от  ДОЛАП.БГ в партньорството с Община Стара Загора и Международен младежки център.

Господин Симеонов, Вие сте популярна публична личност, която твърде често с  коментарите за политика чрез телевизионния екран, влиза безпрепятствено във всеки български дом и до голяма степен формира обществено мнение. Въпреки това какво не знаем за Вас?

От известно време насам, все повече осъзнавам, че моята предполагаема мисия да изследвам  политиката безпристрастно, хладнокръвно и полезно за обществото нещо не се увенчава с успех. Хората не ни вярват. Може би плащаме проблемите на предишните поколения. Може би за следващото поколение ще е по-лесно, но напоследък буквално се предавам. Това, в което намирам убежища, са всевъзможни идеи и мечти, свързани към общностите, към които се чувствам част. Аз съм огромен местен шовинист. До такава степен, че освен върл бероец съм ходил и на мачове на „Локомотив“, на „Верея“, даже съм водил спорове, че всеки старозагорски отбор заслужава уважение, просто защото е старозагорски.

Стара Загора е една от моите общности в България. Смятам, че съм патриот. И винаги съм изхождал от идеята да се мисли глобално, но да се действа локално.

Каузата „Бедечка“ е много чисто нещо и мисля, че общината трябва да доведе докрай усилията по този казус в рамките на този мандат. И не само „Бедечка“. С още много хора сме си наумили да правим един артистичен квартал в Стара Загора. Това е едно от най-чаровните места на Стара Загора. Става дума за пресечката на ул. „Сава Силов“ с „Пингвините“  от север и ул. „Генерал Гурко“ от юг. Тук е родната къща на Веселин Ханчев и клиниката на баща му. Тук е домът на арх. Христо Димов, катедралният храм „Св. Николай“, комплексът „Уникато“, който е напълно реставрираната къща на арх. Мара Георгиева, в съседство е Кукленият театър. Преди години навръх 5 октомври на тази улица срещам удивителния мислител Ивайло Дичев, доц. д-р Георги Вълчев, който тогава беше шеф на културата на общината и с Боряна Каниду на покрива на „Къщата на архитекта“  и си говорят как това място е прекрасно за какво ли не. Казвам им, че мястото е идеално за артистична улица, защото е в абсолютния център на града, на шумно място, а е толкова тихо, защото са запазени къщите, писателското кафене „Пегас“. Знаете, че Стара Загора е град на поетите. Много силно лобирам за тази арт улица. Тя е невероятна.

Доскоро баща ми работеше в Националната филмотека. От там се роди идеята да направим изложба с фотоси на киноактьори, родени в Стара Загора… Това са идеи, които ме занимават постоянно. В такъв тип неща се чувствам себе си.

Другото, което вероятно не знаете за мене е, че всъщност в Стара Загора съм си постоянно. Освен това преподавам малко в университета, занимавам се с разни каузи в София. Сега много се ядосвам за този небостъргач, който е на ръба на закона…Освен това тук имам и една красива връзка и на двамата ни се налага да работим изключително много.

На срещата голяма част от публиката са ученици и учители от ГПЧЕ „Ромен Ролан“,  гимназията, на която сте възпитаник. Какво Ви даде това училище?

Малко минах край гимназията. Други неща ме интересуваха тогава. Бях млад, непрекипял и се интересувах много от обществена работа. Бях много патриотично настроен и много граждански каузи ме обладаваха. Няма да забравя, как бях скандализиран, че Стара Загора е в Хасковска област. Направих в гимназията една подписка. Г-жа Мариана Бонева – учителка по литература и класна на „б“ паралелка, не можа да ме изтрае и ми рече: “Първане, излез с тези листи от тук…!“ Ей, такива неща правех… Много се интересувах тогава от градска среда. Обикаляхме града и неговите околности до премала. Още тогава ми е било любопитно да опипвам средата на Стара Загора. С моя приятел Светльо-физикът, ходехме на много щури места – в индустриалния квартал, на гробището… Най-много пострадаха часовете по английски, а г-жа Маджарова, която беше прекрасен учител, беше така добра да ни търпи, а е трябвало повече да ни подгрява. Тогава не съм оценявал кое е важното. Гледам от тогава до сега и констатирам, че не се променям. Гледам да не пораствам много. Пазя си наивността. Не зная как това се вписва с нещата, с които се занимавам, но гледам да се обграждам като в балон със свои неща. И до ден днешен като си дойда в Стара Загора ходя из улиците и парковете, не само защото това ми доставя огромно удоволствие, но и така мисля по-добре.

Успях да завърша ГПЧЕ с отличен успех. ГПЧЕ е прекрасно училище. Възползвайте се максимално от него. Учете втори език, защото английският е вече по дефиниция. Учихме английски, а за втория – френски, мислихме че правим много хитър номер. Всяка година се сменяше учителката ни. Всяка година я лъжехме, че нищо не знаем и започвахме отначало. В резултат на това само 2-3 души взеха френският на сериозно и сега имат два езика. А аз имам половин, защото бях мързелив и щур.

ГПЧЕ „Ромен Ролан“ беше и продължава да бъде някаква невероятна общност. Като отидат в София, хората от ГПЧЕ стават по-задружни. Тогава общността се осъзнава като такава. И до ден днешен тези хора си пазят връзката със Стара Загора. Има една такава порода – връщащи се старозагорци. Стара Загора не е нито много далече от София, нито много близо и е нито много голяма, за да станем всички анонимни, нито много малка, за да няма хора. И се поддържа постоянна общност. А София е близичко и постоянно се връщат. Всяка година като се върна за Коледа, виждам едни и същи хора в Дръмс-а, „При кмета“… Отказваме да пуснем времето да си ходи.

Сравнявам Стара Загора с други подобни градове и мога да заявя, че е усмихнато и младо място. Има проблеми, част от които зная в детайли и се мъча да ги гледам отгоре. Отгоре изглеждат добре. Отдолу- вероятно като във всяка кухня… И аз чакам да свършат тези ремонти по центъра, но ви уверявам, че стават много по-хубави от тези на „Графа“ в София.

Как се стига до директорския стол на Агенция „Галъп Интернешънъл“ на  млада възраст?

Сигурно няма да прозвучи много педагогично, но да ви призная, че никога не съм си търсил работа. Винаги някак си се получава така, че стремейки се да бъда най-добрият, отличник и пр., моите преподаватели са ми предлагали работни места. В началото завърших журналистика. Явих се на кастинг и започнах работа в Националната телевизия. После научният ми ръководител проф. Петър Емил Митев, каза че пиша добре и ме покани да правя при него анализи в агенцията. Собствениците й ме направиха директор на „Галъп“. Те просто ме пускаха в студената вода веднага , и аз десетина години се опитвам да заслужа това доверие, защото то си беше стълбичка. Днес „Галъп Интернешънъл“ е млад малък екип, който е портал към нашата сграда, в която има различни изследователски звена. Занимавам се с това, което съм учил, което е прекрасно. Но това е лукс. Ако мога да давам съвети на вас младите хора, ориентирайте се към нещо по-практично. Моята територия е малко шантава. На мене ми се е отворил парашутът да се занимавам с неща, които са хубави и ми харесват. И ми бяха като хоби.

Пробвал съм много други неща. Исках да ставам архитект. Кандидатствах в Художествена гимназия. Като малък, всяка мисъл, която ми се раждаше в главата, я рисувах. Вероятно бих и писал. Никога не съм смятал, че крачката за това е голяма. Мъча се да пиша публицистика. С две думи винаги ми се е занимавало с обществена работа. И едни хора казаха: “Да, заповядай и се занимавай с обществена работа!“ Ако ме питате дали парите са добри – категорично не, не са. Ако ме питате дали средата е добра – отговарям категорично не. Тя е пълна с търговци на влияние и това е отвратително. И волно или неволно и аз сигурно започвам да приличам на тях. Ако ме питате дали има удовлетворение- не няма, защото няма признание. Ти си просто някаква говореща глава в телевизора.

Единственото хубаво е, че като се захванахме с каузата „Бедечка“, много врати се отваряха, защото много хора са ме виждали по телевизията. Хубаво е, че по този начин успях да помогна на всички мои приятели, които се занимаваха с това.

Вие сте ръководител на екипа, който изследва „Българската младеж 2018-2019 г.“ Какво показаха резултатите?

Социологията е скъп начин да докажеш очевидни неща. Младежта е все по-прагматична, все по-консуматорски настроена, доста здраво стъпила на земята и знае какво иска. Намалява желанието за миграция, защото младежта вече се смята за мобилна. Вероятно повечето от присъстващите тук скоро ще бъдете студенти и ще разберете, че има десетки програми. А вече сте започнали и да пътувате по тях. И по мое време ги имаше, но аз подхождах страхливо. Едновременно сте европейци и българи. Патриотизмът пак е на мода. В същото време европейската  идентичност също расте. Въобще консервативната вълна в целия западен свят работи. Всичко живо става патриоти, иска затваряне на граници, суверенитети. На думи тачат брака, на дело все повече се отлага . И това се случва в целия западен свят. Т.е. една младеж, която не бърза купонът да свърши. Няма и как да бърза – все по-късно напуска родителския дом, защото няма гаранции, че ще има работа и пр.

Отношението на младите към работата е доста прагматично. Отношението и към образованието е доста прагматично. Почти ½ от анкетираните твърдят, че оценките все още се купуват, 30% по някакъв начин се съгласяват с това, което означава, че тази практика съществува, особено във ВУЗ-овете.

Хубавото е, че днешните млади са доста по-адаптивни, доста по-отворени към света. Компютрите не са предмет на лукса. И ако питате кога социалните медии ще победят всички останали медии- отговорът е, че вече са ги победили. Социалните мрежи са № 1 при младите, защото това е поколение на споделянето, на   обмена. Социалните мрежи създават мозаечна култура, където няма толкова иерархии и авторитети, където за съжаление не истината е важна, а лайковете. Казват че това се нарича пост истина – имиджът е по-важен от факта. И това се вижда доста добре в това изследване. Скоро представихме книгата. Има я качена и на електронен носител. Най-хубавото й е, че не е само вайкане. Има и рецепти, част от които се изпълняват успешно от  нашите домакини – Международен младежки център. Това е един от хубавите примери за ангажиране на младите хора в различни дейности на общността. Винаги съм си мислил, че младежката дейност е хващаш се и правиш нещо – отиваш и изчистваш някоя градинка – нали си млад човек?! Почваш най-напред с мускули, после ще правиш с глава и накрая със сърцето.

Първан Симеонов планира ли генерално завръщане в Стара Загора? (Въпрос от публиката)

На този етап, този въпрос не стои (смее се). Какво значи завръщане в Стара Загора? Градът е на 2 часа разстояние. Въобще  Стара Загора мина. Сега трябва да се пробвам в национален мащаб. Обаче не остава време. Има много работа. Ще се върна в Стара Загора индиректно някак. Ако мога да направя нещо полезно за всички, включително и за моя роден град.

Имаше ли моменти, в които сте били на ръба да се откажете, да се предадете? Сигурно е имало, но е важно как продължавате напред? (Въпрос от публиката)

Имало е да! Един от най-гадните моменти беше краят на гимназията и адаптацията ми в София. Оказа се, че не съм много адаптивен. Старомоден съм. Днес хората бръмчат по света, аз в София не можах да се приспособя. По мое време Студентски град беше много отблъскващо място. Отиваме на някакви изпити и се събуждаме в компанията на хлебарки и други гадости по себе си. То и до ден днешен условията не са по-различни. Не го възприемах първоначално като купон. Липсваше ми общността. Това е най-хубавото на Стара Загора, че е общност. Идеална. Точно по мярка. Като сме в София, пак сме в Стара Загора. Наскоро спорихме с приятели, които искат тук да направят фестивал на свинските уши. В столицата няма такива вкуснотии, а тук има. Защо, защото дори надсмивайки се леко над себе си, искат да създават идентичност.

Съвзех се по единствен начин – с хора, които ме увличаха с идеите си.

Много често ми е трудно на работа защото е свързана с много негативни емоции. Не съм сигурен, че трябва да продължавам. В общи линии се научих, че мога да живея редом с тези неща. Единственият начин тук е, че това я се повтори, я не и трябва да се изживее на момента.

Вярно ли е, че на социолозите Стара Загора е интересна с това, че каквито процеси тук текат, каквито резултати се получават, те важат за цяла България? Особено това се отнася за изборите, а през 2019 г. предстои два пъти гласуване. (Въпрос от публиката)

Стара Загора не е екстремен, а среден случай. Градът като регион е много интересен. Донякъде е представителна за страната, защото има големи населени места, доста градски вот, заедно с Казанлък, защото масовият българин в повечето случаи живее в градовете, преимуществено в София. Има и малцинства и етнически групи. Тук са представени проблемите, които генерално са представени в страната, защото тази област просто е в центъра.   Друг е въпросът, че сме в Южна България и сме малко по-представителни за настроението в страната. В Северна България са малко по-онеправдани  икономически. Отговорът е да! Но всеки случай Стара Загора е по-жизнена от много места в страната. То се вижда от пръв поглед.

Кой е големият проблем на Стара Загора?

Публичната среда малко се зацапва. Понякога е по-лесно да излезеш на централната улица в града и да заявиш нещо или да е жив и здрав Фейсбук, отколкото да излезеш даже в местна медия. Давам си сметка, че казвам неща, които по-скоро са полемични и някой може да ми опонира. За един град е хубаво да има коректив, да има ярки икономислещи. Даже много се радвам, че с групата „Запазете Бедечка“, в която има много по-ярки от мене, мисля че успяваме да освежим нещата, без да сме гадове, без да сме дежурни опозиционери. Конструктивни сме, смислени са нещата, които говорим. И когато се сърдим е за добро. И накрая винаги става нещо хубаво. Другият голям проблем ще настъпи най-вероятно със затваряне на тецовете.

Голямата привилегия на Стара Загора е, че има икономика. Това е удивително. Тук беше едно от първите места, където се създаде партия на богатите. Това означава, че има някаква прослойка. Освен това, в Стара Загора имаме управление, което е доста гъвкаво като стил и на моменти е доста отзивчиво. Може би Стара Загора печели от тази гъвкавост, защото няма някаква страшна институционална дистанция. Във всеки момент можеш да отидеш в общината и да дуднеш на главата на администрацията – да ги ядосваш и ти да им се ядосваш, да си късаш нервите – това сме видели много пъти, обаче в крайна сметка  осъзнаваш, че тези хора са ти подръка а нещо. Говоря за „Бедечка“ и подобни други ситуации. И това несъмнено е хубав модел на управление. Факт е, че голяма част от управлението на града се случва през Фейсбук. Всички общинари  гледат, четат, следят и реагират моментално. Това е готино!

Какви са предположенията Ви за резултатите от европейските и от кметските избори?

Зависи как ще се развият нещата след скандала за апартаментите и дали ще има нови други скандали. Факт е, че дори след всички скандали ГЕРБ си води пред твърдите гласоподаватели на БСП. Може БСП да бъде на кантар с ГЕРБ, защото е по-мобилизирана. Много зависи кой ще води листите и много зависи дали кампанията ще бъде центрирана около водачите на листи. Може да бъде центрирана около европейски успехи, партийни предпочитания.

За мене европейските избори са много далече – след близо 2 месеца. Ще има да се случат много неща до тогава. Колкото до местните избори Живко Тодоров е един от кметовете, които се радват на най-сериозна подкрепа в момента. То се вижда. Зависи той дали ще се кандидатира. Хубавото в местната политика е гъвкавостта. Извинявайте, че често говоря за „Бедечка“, но в нея се оглеждат много други неща и тя е показателна за страната. „Бедечка“ е гордост за Стара Загора, хора. Това, че успяваме да запазим тази зелена площ, е хубаво за града. Вече се пишат научни статии по тази тема и навсякъде влиза като хубав пример. Гражданското настояване беше чуто.

Какво мислите за резултатите от Вашето изследване, дали Земята е плоска или не? (Въпрос от публиката).

Това беше провокативно изследване, в което накарах хората да кажат какво мислят по няколко твърдения: Планетата Земя е плоска и не е така, както пише навсякъде, че има форма близка до кълбо.  Стъпвали ли са хора на Луната, темата за ваксините  и др. Това с плоската Земя беше провокация и 8% наистина се хванаха. Анкетьорите също са хора и те може да са омърляли нещо… Но както и да го гледаме, такива отговори бяха най-много в гетата. Най-гадният извод е този, че има места в България, с абсолютно бели петна от гледна точка на социализация, със сериозни липси на социална тъкан. Това са места, където не могат да схванат въпроса и затова не могат да отговорят. Но имаше и 11%, които са казали, че не могат да отговорят на този въпрос. Т.е. 19% са близо милион души. Това е представително изследване. Милион българи не могат да отговорят бързо на провокативен въпрос. Моят извод е, че има места, където социализацията, образованието – не достигат. Това вероятно е бедността. Зная, че Международният младежки център в Стара Загора работи с уязвими групи, но най-важното е да няма такива чудовищни социални дистанции, социално разслояване на обществото. България е на дъното по тези показатели. Защото социалното изключване поражда безпросветност.

Заслужава ли си жеста да жертвате свободното си време да градите кариера и да заемете желания пост?  Каква е цената? (Въпрос от публиката)

Работата, която върша в момента и ми доставя удоволствие е встрани от всякакъв кариеризъм. Дълго време ми доставяше удоволствие като хоби. Някакви хора ми казаха: “На тебе ти доставя удоволствие да правиш това и това. Ела и го прави“! После ми казаха: “А ти сега управлявай тези процеси!“ Тогава стана страшно, защото ръководя екип, за който трябва да намирам пари за заплати. Как се намират пари, там където пазар няма, където някакви хора си продават съвестта, където зависиш от обществени поръчки, които винаги губиш. Как печелиш пари там, където искаш да си пазиш съвестта и  наивността?! Това го не мога! Има компромиси, които не мога да направя. И това не е кариеризъм. То почва да те влачи. Няма къде да отидеш, защото другия месец трябва да платиш заплатите.  Няма как да се оправдаеш пред собствениците, че няма пазари, защото те не мислят така. Единственото удоволствие е, че някой се интересува от това, което мислиш. Но хората, с които се явявам по телевизиите най-често се явяват, за да съобщят позицията на нечий политически щаб. Това не го мога.

В крайна сметка не мисля, че се лишавам. Самият факт, че през по-голямата част от деня вече мисля за това, че на 4 април ще бъда отново в Стара Загора на бизнес дискусия; В две книги участвах и този месец ги представихме; Ще имам няколко лекции в този период. За това си мисля. Кариеристът не мисли за това. Въобще не пасвам на калъпа успял, дръзновен и жизнеутвърждаващ. Малко се плаща от този свят. Може би съм старомоден, може би остарявам. Плаша се от цялото това бързане с лакти, от всички филмови реплики „вярвай в мечтите си“, „бъди себе си“, „не слушай другите“! Случай ги, как няма да ги слушаш, ние сме общност. Нали има някакви морални критерии. Напротив винаги съм смятал точно обратното. Трябва да живееш така, че да си полезен на някаква макар и  малка общност, да даваш пример, нещичко да си направил, да спазваш правилата. Страшно много се интересувам от правилата.  Така че не си струват лишенията. Накрая ще видите, че по-важно от малкото лично щастие няма. И не го губете за нищо на света!

Господин Симеонов, какво е Стара Загора за Вас?

Стара Загора е начин да се бяга от така нареченото сиво ежедневие. Затова постоянно гледам да се връщам. И до ден днешен ми е досадно приятно, че мисълта ми все ме отвежда тук. Като шофирам из София мога да си представя, че с два завоя излизам на магистрала „Тракия“. Стара Загора е някаква котва, за да не изхвърчиш съвсем.

От малък така съм възпитан. Постоянно мисля  за някакви проблеми, искам нещо да подобрявам. Винаги е било така в моето семейство. Ядосвам се защо съседите паркират колите  пред входа, а не отзад на паркинга. Защо ние единствени от целия вход, изпълнихме типовия проект за остъкляване на терасата в края на 80-те, а всички други остъклявания направиха кой както му дойде. И до ден днешен – всичко ми е така. Ходя, гледам, ядосвам се за някои неща и се радвам за други. За всичко ме боли. Ако има съборена къща ме боли. Чувствам всеки метър от града, като свой. Това вероятно е крайно неудачно в съвременния свят, в който личността е важна, а не общността, но Стара Загора си ми е в сърцето. Имаме си фенклуб на „Берое“ в София. Случвало ми се е да си дойда само заради мача, без да видя родителите си. И до ден днешен се радвам като казаха, че покривът на гарата ще е зелен. Бях много горд, че някой каза, че ще правим ремонт на гарата. Минах пътьом и написах: “Хора, защо жълт покрив?! Зелен покрив трябва! Това е Стара Загора! Трябва да изграждаме идентичност! В общината го обсъдиха и чрез Фенклуба на „Берое“ покривът на гарата ще е зелен. И така трябва да бъде. Всеки да си избере едно място, което иска да стопанисва в душата си, да отговаря за него и да се гордее с него!

И разбира се, пийте само пиво „Загорка“!

Росица Ранчева