Основателят и ръководителят на уникалната студия „Маргаритки“ Маргарита Шоселова пред dolap.bg: ”Моята цел е да покажем на децата красотата на истинското изкуство“
Маргарита Шоселова е родена на 11 юни 1958 г. в Стара Загора. Дипломира се като детска учителка – музикален профил. Висше педагогическо образование – предучилищна и начална педагогика получава в Пловдивския университет. Била е музикален ръководител в много детски градини. Автор е на стотици детски песни.
Съставител и автор на 17 учебни помагала по предучилищно възпитание „Първите 7“, одобрени от МОН. През 2001 г. създава Вокалната школа „Маргаритки“ за изпълнение на песните към помагалата. По покана на главния редактор на издателство „Булвест 2000“ участва в авторския екип на учебниците по музика за предучилищна възраст. През 2011 г. Вокалната школа „Маргаритки“ при Общински детски център прераства в студия. Неизменно в екипа участват поетесата Мая Дългъчева, която пише текстовете на песните и Радост Младенова-Арабаджиева – хореограф и режисьор на последвалите мюзикъли. През 2015 г. директорът на Старозагорската опера Огнян Драганов приема под крилото си Детско-юношеската студия за опера и балет „Маргаритки“ като част от оперната трупа. Основател и ръководител на студията е Маргарита Шоселова.
Госпожо Шоселова, кога, как и защо започнахте да пишете детски песни?
Като музикален ръководител в ДГ № 13 „Пролет“ Стара Загора имах потребност от репертоар за децата и направих първите си опити. После създадох грамофонна плоча с изпълнение на възпитаниците на градинката. Записът направихме в София, в Балкантон. Тогава художникът беше много впечатлен, защото до тогава никой не беше правил такъв продукт – от деца за деца. Той ни подари обложката на плочата, която беше от персонажите на песните, т.е. нещо като анимационна илюстрация.
Тогава ми дойде куражът да пиша детски песни, но не се впуснах сама в това начинание. Представих песните си на Стефан Рибаров, който беше главен диригент на „Сладкопойна чучулига“, за да получа оценка дали да продължа. Той през цялото време слушаше записите без реакция. Помислих, че ще каже: “Къде е тръгнала тази млада дама да композира за деца“?! Но той чукна с ръка по масата и заяви: “Това е! Трябва човек, който работи с децата, да пише музика“.
Така започнах по-сигурно. Създадох група „Слънчеви зайчета“ към детската градина на пощите. Сега също съществува група „Слънчеви зайчета“ при ДГ No 10 „Светлина“, където ме поканиха за музикален ръководител. Приех с удоволствие, защото тази работа за мене е близка и много приятна.
Обичам децата. Много ме зареждат и заради тях правя това.
Вие сте автор на поредицата от учебни помагала „Първите 7“. Разкажете за нея.
Издавахме ги заедно с Мая Дългъчева, която пишеше текстовете, а аз ги обличах с музика. Първата тема беше „Да се отвориш към света“. Целта е да съхраним естествената детска отвореност и да развием собственото аз. Втората тема беше „Проект за цирк в детската градина“ с любезното съдействие на цирк „Балкански“. Третата – „Малките деца също имат големи грижи“ – за стреса при децата и как той да бъде преодолян. Четвъртата – „Да благодариш, означава да мислиш със сърцето си“. Петата – „Щъркелът иде“ – истината за бебетата. Следващата тема – „Всички пирати на борда“ – със съдействието на Делфинариума във Варна, защото записвахме гласовете на делфините, тъй като във всеки брой има и постер със животно. Избрах постерът на този брой да бъде делфин. Седми брой – „На червено спри!“- правила за безопасно движение на пътя. Осми брой – „Въздух, вода, огън, земя“ – силата на четирите елемента. Девети – „Ваньо, престани!“ – за агресивните деца. Десети брой – „Жужубръм“- карнавал на малките животинки в нашия двор. От този брой е и нашата музикална приказка – „Пеперудена магия“, която сега подготвяме и ще представим на 13 април 2019 г. Следват „Искам“ – за консумативното мислене на децата, когато имат достатъчно, но настояват за още; „С четки и боички“ – за изобразителната дейност на децата; „Африка, разкажи ни за себе си!“- познавателна екскурзия; „В какво вярваш ти?“ – за религиозната толерантност; „Честит рожден ден!“ – как да организираме детския празник вкъщи и в детската градина; „На село“ – за живота на селските стопани; „Болно ли си, зайче мило?“ – хигиена и здравеопазване. В този 17-ти брой реших да направя една музикална приказка, която стана мюзикълът „Немитата круша“. Като консултант се включи Емил Славов – от Тракийски университет. Направихме много интересен сюжет и го представихме на сцената. Доц. д-р Алексей Стоев, тогава директор на Народната астрономическа обсерватория „Юрий Гагарин“, а сега на Центъра за слънчево-космически изследвания много ни хареса и пожела да създадем книжка за Космоса, тъй като следващата година е посветена на астрономията. Така създадохме новия мюзикъл „Космическа приказка“ И от тогава – 2012 г., тръгнахме в тази посока – да създаваме мюзикъли.
Поканих Радост Младенова за хореограф на групата, защото към всички тези заглавия, които изредих, имаше аудио носител и във всеки от тях има интервюта с интересни личности, свързани с темата и песнички, които са написани специално за конкретната тема.
Каква е съдбата на тези книжки? Ползват ли се от детски градини?
Вероятно все още могат да се намерят в книжарници „Хеликон“. Да, изключително добронамерени отзиви получавам от цялата страна и това ме топли, защото виждам резултата от моя труд. Учителките са изключително доволни, защото в книжката намират не само методически разработки за конкретните ситуации, а и насоки към родителите, как да се справят с трудните детски въпроси. Книжките се ползват и от дечица, например как сутрин да изпълнят някоя достъпна кулинарна рецепта, или как да изработят някакъв макет, картички или илюстрации.
Какво последва след „Немитата круша? – един прекрасен спектакъл, който се гледа с удоволствие от всички училища?
След „Немитата круша“ направихме „Космическа приказка“, която се игра много и при голям успех под шапката на Общински детски център. Следващият мюзикъл беше „Едно лято в едно блато“, което реализирахме вече като Детско-юношеска студия за опера и балет „Маргаритки“ при Държавна опера Стара Загора. След това направихме „Машина на времето“, който разказва как е възникнала музиката от древни времена до днес. Преди няколко дни, на сцената на операта, беше премиерата отново на „Космическа приказка“ с участието на около 70 малки и големи артисти, но надградена, с друга хореография и костюми, с други действащи лица и изпълнители.
Детско-юношеската студия за опера и балет „Маргаритки“ е наистина уникална формация и ако това не са деца, бих я определила като високо професионална. Как подбирате деца? Кога и колко пъти се правят репетиции и представления? Кой осигурява сложната и скъпа издръжка – костюми, декори, реквизит и пр.?
Преди всичко искам да изкажа огромната си благодарност и възхита от директора на Старозагорската опера Огнян Драганов, който буквално ни предостави операта. Не само сцената, а и мезансценна зала, където репетираме, хорова зала за репетиции на вокалната студия и пр. Подкрепят ни във всяко отношение. От операта осигуряват сценографията и костюмите – от проектирането от художника до изработването им – всичко. Освен това в нашите постановки и представления участват професионални артист-солисти и балетисти.
Ние не сме школа, т.е. не развиваме талантите на децата по пластичност, метроритмичен усет, вокални умения – точно интониране. Вземаме ги готови от училищата и детските градини на Стара Загора. Всяка есен обявяваме кастинг, на който се явяват всички желаещи деца. Публикуваме в сайта на Операта, че на тази дата и час ще има прослушване и който иска да заповяда. На последния кастинг се явиха около 30 деца, от които приехме 7-8.
Как се работи с тези деца? Как успяват да съчетаят училището с репетициите и представленията?
В някои моменти се налага да избират. Радвам се, че успяваме да ги задържим, защото за тях сцената е важна. Ако няма желание у детето, няма как родителят или преподавателят да наложат мнението си. Самите деца даже плачат, че не могат да имат това или онова на сцената: този костюм се е разкопчал, не може да успее да се преоблече… Да, пишат си домашните тук, между репетициите. Но успяват да се справят. Ние сме казали, че при нас децата са отличници. Не бива да имат проблеми в училище с учебния материал. Отсъствията извиняваме. Надяваме се директорите на училищата да разберат в каква формация участват децата им и да се гордеят с това. Да осъзнаят, че това е за тяхно добро.
Децата са почти от всички старозагорски училища. Най-големите са 17 годишни. Те започнаха още като малки при нас и ние си ги отгледахме. Най-малките ни артисти са на 4 години.
Каква е следващата творческа задача?
Следващата постановка на Държавна опера Стара Загора от деца за деца ще бъде „Пеперудената магия“. Това е приказка, която разказва за метаморфозата в природата, т.е. превръщането на гъсеницата в пеперуда. Гъсеничката се събужда в едно утро със желание да има приятели и тръгва да ги търси. Среща калинките, но тъй като тя не може да танцува като тях, отказват й приятелство. След това среща Бръмбъран с китарата, който вдига ужасен шум. Заболява я главата и Бръмбъран й заявява: “От теб и публика не става…!“ И той не й става приятел. След това среща пчеличките, които й се присмиват, че не може да прави мед. Светулката пък й отказва приятелство, защото не може да сияе. Гъсеничката пита: “Как се сияе?“, а светулката отвръща: “О, голям майсторлък“.
Гъсеничката натъжена се свива в храстите и й идва и от света да изчезне. От сълзите й се получава едно пашкулче, в което тя заспива. Щурчо я събужда с цигулката, но тя не иска да излезе, защото в гората никой не я харесва. „Та ти си прекрасна, я излез от таз хралупа тясна!“ – й казва щурчето. И я повежда навън. Учудена, тя вижда, че вече има крила, защото знаела, че само в приказките гъсеничките се превръщат в пеперуди. Тогава всички животинки дошли да я видят. Понеже била с добро сърце им простила и заиграли весело хорце. Либретото отново е на Мая Дългъчева, музиката е моя, аранжиментите са на Николай Цолов. Ще има участие и на актрисата от операта Нели Нечева. Артистите са от 4 до 7 години. И публиката ни трябва да е на такава възраст.
Престоящият мюзикъл е „Зайчето Питър“. Това е чужда постановка. Подготвят се сега партитурите. Превежда се от английски език. Емилия Джурова – новият ни вокален педагог, солистка в операта, подготвя децата. Следват записи в студиото и отново костюми, сценични репетиции, труд, вълнения, постановка на режисьора ни Радост Младенова. Тя ще направи и хореографията.
Какви са амбициите Ви, госпожо Шоселова? Какво искате да постигнете?
Ето, вървим към професионализъм. За предстоящата балетна постановка „Спящата красавица“, смятаме да качим децата на палци. Надяваме се да успеем.
Благодаря на директора на Балетната трупа Силвия Томова, която също приема много добре децата и виждам, че работи и тя с тях.
Каква е каузата Ви?
Да покажем на децата кое е истинското изкуство, да го заобичат и да го предложим на останалите деца – и те да го заобичат. Всичките ни мюзикъли са с някакво послание: В „Космическа приказка“ е да пазим Земята, в „Немитата круша“ е – мийте плодовете и зеленчуците, за да сте здрави, „Едно лято в едно благо“ – да заобичаме природата и да не я унищожаваме, в „Машина на времето“ – общувайте оф лайн!
Росица Ранчева
