Документална изложба „140 години Българска Конституция“ гостува в Стара Загора

Под мотото „Всичко се състои в нашите сдружени сили“ на 26 март 2019 г. във фоайето на Старозагорската опера се откри изложба, посветена на 140 години от приемането на Българската Конституция.

„Мотото е част от писмо на Васил Левски до българи във Влашко, в което казва: “От никоя страна за нищо не се надяваме. И никому за нищо не се молим. Всичко се състои, според нас, в нашите сдружени сили. Против тях не може да противостои и най-силната стихия“. Това обясни за dolap.bg Галентин Караславов, директор на Държавен архив – Стара Загора. Пред първите посетители той обясни задълбочено моменти от историческото събитие, станало преди 140 години. Съобщи имена на личности, проблеми, детайли от най-важния български документ.

Изложбата съдържа 40 табла, със снимки, факсимилета, документи и обяснителни текстове, изготвени по документи на Централен държавен архив и държавните архиви в страната.

Експозицията започва с еуфорията в Търново по това време. Георги Данчов – Зографина в писмото си до Стоян Моллов казва: “Вий придошлите от всички краища на страната, избрани, пожелавам успех на това всенародно предприятие“. На следващите табла е посочена ролята на временното руско управление, Дондуков Корсаков, Лукиянов, който подготвя проекта за Конституция.

На четвъртото табло е показан Дневният ред за тържественото откриване на събранието – как протича то, как са разположени депутатите, руският императорски емисар, Екзарх Антим І, организираното голямо шествие на търновци и всички гости. За първи път военен духов оркестър изпълнява маршове. Музикантите са закичени на петлиците с трикольорчета. Върви взвод от български конници и войници, всички представители на търновските занаятчии еснафи. Стигат до църквата „Св. Четиридесет мъченици“, където се отслужва голям молебен. Отекват 40 топовни изстрела за руския император, 40 – за новата българска войска, 40 изстрела – за работата на събранието.

Има много интересни пана, посветени на духовниците, участвали в приемането на Конституцията. Участват 12 свещеника, голяма част от тях с висши чинове. Много хубав портрет е показан на Антим І.

На отделно табло са показани ликовете на народните избраници.

„Има версия, че са 231, друга – че са 229. В края на краищата 16 от тях не подписват Конституцията“ – коментира г-н Караславов.

Посетителите на изложбата, която ще е открита само 4 дни, ще видят короната на Антим І с всички църковни атрибути, както и проект на паметник към мавзолея на Екзарха. Показани са всички депутати по начина на тяхното избиране. Има по избор, по право – това са 117 така наречените членове на административни и съдебни съвети, които по това време вече са уредени в Княжество България и 19, които назначава императорският пратеник.

Интересно е да се знае, че преди да се изготви нареченият от руснаците „Органически устав“, преименуван от българите „Конституция“, се изготвя по проект на видния руски юрист Лукиянов, който обаче се допитва до много високо образовани българи. Във вид на интервюта с над 30 въпроса, които им задава, се проучва как да се развие страната и нейното управление.

В експозицията могат да се видят протоколите от решението, от заседанията, снимки и факсимилета за депутати, снимки от Търново и пр.

Депутати са само мъже с висок образователен ценз. Любопитно е да се знае, че сред тях са и 10 мюсюлмани, които са избрани като представители на турското население.

„Обединени под мотото на изложбата „Всичко се състои в нашите сдружени сили“ въпреки различията, депутатите успяват да осъществят една високо поставена национална цел – да изработят и приемат основния закон на страната – Конституцията на Княжество България. Това за времето си представлява наистина твърде либерална, прогресивна, в духа на буржоазните либерални традиции в Европа Конституция, каза Галентин Караславов. – Самите депутати усилено разискват – една част от тях като членове на учредителното събрание, другите като слушатели. Слушателите са хора, които по стечение на обстоятелствата остават в Южна България, в Източна Румелия. Те нямат право да бъдат избирани за народни представители, така наречените нотабили. Но те по собствена воля, със собствени средства, с огромно желание и несломим патриотизъм, успяват да пристигнат в Търново и участват в първоначалните обсъждания на проекта за Конституция“.

Още в самото начало, основният въпрос, който се обсъжда, е така нареченият общобългарски въпрос . Той включва, по настояване на представителите на Южна България и подкрепен от хората от Княжеството, въпроса за обединението на българските земи – Мизия, Тракия и Македония, където има огромна диаспора на българите, останали извън територията на Отечество България.

След като приключва работата на Народното събрание на 16 април 1979 г., на следващия ден работи като Велико народно събрание и избира Александър І за княз.

Официалното откриване на изложбата стана в присъствието на областния управител Гергана Микова и заместника й Петя Чакърова, на зам.-кмета на Община Стара Загора Иванка Сотирова, народния представител Георги Гьоков, омбудсмана Надежда Чакърова и др.

Изложбата е поръчана и е реализирана с финансовия ресурс на Народното събрание.

Росица Ранчева