Директорът на ОУ „Кирил Христов“ Господин Балъкчиев пред dolap.bg: ”Училището ни осигурява учене за бъдещето“

Господин Балъкчиев е роден на 20 септември 1954 г. в Симеоновград. Завършва средно специално образование в Минен техникум „Темелко Ненков“ в Димитровград. Висше образование специалност „Българска филология“ завършва в Шуменския университет и започва да учителства на различни места по разпределение. От 1985 г. е учител в старозагорското село Хрищени. След спечелен конкурс от м. януари 1997 г. е директор на Основно училище „Кирил Христов“ в Стара Загора. Под неговото ръководство училището става базово на Тракийския университет и член на училищата към Асоциация „Кембридж“. Определено е от Министерство на образованието и науката за иновативно училище. През 2013 г. ОУ „Кирил Христов“ получава най-високата награда на Община Стара Загора за образование „Анастасия Тошева“. Господин Балъкчиев е носител на наградата на Синдиката на българските учители за най-добър социален партньор – „Директор на годината“. През 2016 г. получава най-високото отличие на Община Стара Загора – наградата „Стара Загора“.

Господин Балъкчиев, как преминаха ежегодните пролетни празници на ОУ „Кирил Христов“?

На този адрес сме от 2012 г. Като традиция, много преди да сме тук вървим по пътека, прокарана от колегите преди нас. Наследник на Образцово училище „Разсадна градина“ от 1896 г., познато на старите старозагорци като „Пипинерата“, училището ни продължава изконната традиция да чества пролетта и празника на патрона си.

През м. декември 1938 г. Стара Загора отбелязва подобаващо 45-годишната творческа дейност на един от най-големите си и достойни синове – поетът Кирил Христов. Месец преди това, с решение на Общинския съвет, началното училище, в което е учил и Гео Милев, приема името на Кирил Христов, който е щастлив да го посети лично. През тези години е било традиция, в навечерието на пролетта, всички ученици да правят излети в природата, да събират първите пролетни цветя и с тях да кичат портретите на възрожденците, на писателите и поетите.

Ровейки се из творчеството на Кирил Христов, преди повече от 10 години, открих стих от обемното творчество на поета, който стана лого на празника: “Хей, пролет иде в наший роден край“!

Истина е, че по особено тържествен начин посрещаме пролетта: Традиционна е изложбата на цветя. Всяка паралелка се стреми да аранжира цветя и тази година броят им надхвърли 100 съда. Направил съм лично изследване. При нас патронният празник не е празник за един ден. Не е еднократно почитане на паметта на патрона с някакво мероприятие. При нас действително дните са празник. Ние по традиция , повече от 10 години, организираме Седмични дни на Кирил Христов, Мартенски дни на Кирил Христов, дори Декада на Кирил Христов. И всеки ден е изпълнен с някаква инициатива. Тази година честването беше в рамките на 5 дни. Оказа се, че желаещите са толкова много и с толкова много разнообразни прояви, че на ден имахме най-малко 4-5 мероприятия. Децата искат да играят, да танцуват, да рецитират, да участват в спортни срещи… Т.е. празникът да се усети като празник абсолютно от всички. Много ми е драго, че на 22 март 2019 г., когато беше Денят на отворените врати, и десетки бивши наши възпитаници, колеги, родители, партньори, общественици ни гостуваха, специално за празника пристигна проф. Сивинч от Истанбулския държавен университет, която ни беше поканила миналата година на Международна научна конференция „Учене за бъдещето“. На този форум презентирахме визия за иновативните ни методи на преподаване и високите резултати на училището ни. В тези празнични дни имахме посещение и от около 120 специалисти от отделите по образование в страната, участници в Национална среща по проблемите на образованието, организирана от Сдружението на общините в България.

Какъв опит споделихте с гостите си?

Ние вече не говорим за учебна база, а за учебна среда. Училището има задължението за обгрижваща среда за децата. Това е много важно. Тази среда не се създава с един обикновен чин и един маркер, а с комплекс от елементи. Радвам се, че от това, което преди дни министърът на образованието представи като визия за бъдещото образование, поне 90% при нас е изпълнено.

Например най-новата реновирана конферентна зала. Художник-дизайнерите са наши учители. Те посочиха цветовете, оборудването. Четири кръга е специалното осветление. В противопожарно отношение имаме три входа. Целият интериор създава респектиращо настроение. Благодарен съм на моите колеги, че заедно решаваме нещата.

Учудвам се, когато външни лица ме питат как така имате пиано в арт зоната, как опазвате цветята по коридорите и стаите? В интерес на истината на нашите деца не им прави това впечатление. Продължавайки образованието си в други училища са учудени, че там няма тези условия. Това е показател за нас, че добре сме си свършили работата.

Дори сега, послучай празника, избързахме с обзавеждането на четвъртия етаж, който е наречен „Алея Стара Загора“. Той е оцветен в зелен цвят, като знамето на нашия град. Тук са поставени знамената му и фотоси на забележителностите му. Тук е обособен кабинет „Компютърно моделиране“ за третокласниците с необходимата техника :интерактивна дъска със сензорен екран, с таблетите. Такъв кабинет оборудваме и за четвърти клас. Т.е. грижите и отговорностите ни са към всички наши ученици.

На гостите разказах, че работим на една учебна смяна, имаме 33 паралелки с 900 ученици. Ремонтите правим с наши средства. Цялата техника и обновяването й е със средства на училището, които пестеливо изразходваме. Стремим се по-малък да е учителският ни състав. Броят им е 58, а помощният персонал -14. Учителите получават редовно облекло за около 600 лв., допълнително заплащане за 24 май, 15 септември и 1 ноември, плюс допълнителна заплата за Коледа.

Разказахме, че нашето училище е иновативно. Всяко поколение е свързано с времето си. Във всяка класна стая имаме IT – платформа. Ние непременно трябва да наситим урока, да ползваме максимално електронния учебник.

Преди 5-6 години имахме часове по предприемачество. Сега идеята е да откликнем на предизвикателството на Община Стара Загора, четвъртокласниците да разработят проекти по професии, които са си избрали. Т.е. считаме, че професионалното ориентиране трябва да започне още в начална степен на обучение. В тази посока каним външни хора по извънкласните форми на работа да разкажат за своите професии. Такива гости имахме от сферата на здравната помощ, противопожарната охрана. Бяхме поканили хлебар, да разкаже как се пече хляб. Срещнахме ги с банкери, ресторантьори. Ученикът трябва да усети, че има насъщни професии – да ти ушият дрехите, да ти приготвят храната. Реалният живот дава друга, реална представа и училището е задължено да я покаже на малките ученици.

Нашите деца са мотивирани да надграждат над учебната програма. Затова по тяхно желание участват в различни извънкласни дейности. За всеобща радост нямаме изоставащи ученици. Разбира се, че има и трудни деца и проблемни семейства, но намираме начин да бъдем непосредствено до тях и да ги подкрепяме. За мен най-важна е екипната работа. Тя е в основата на всички успехи. Важно е учителят да е с класа, да увлича децата с идеи и с личния пример.

Господин Балъкчиев, не съм виждала друго училище, в което всеки етаж да е обособен и изпълнен по специален начин. Това също е част от средата, в която живеят и растат вашите ученици.

Това е моя хрумка. Веднъж като се рових из Интернет ми дойде идеята, че отделните коридорни пространства, най-вече в големия корпус, пък и отделните фоайета, да организираме по отделна тема. На първия етаж, там където са петте класни стаи на първокласниците, коридорът е наречен „Алея България“. Тук са подредени 25 флагчета на България. Тук са изцяло снимки от България. Тъй като децата за първи път пристъпват в училище, за първи път започват да пишат и четат, тук е азбуката на старобългарски и новобългарски, портретите на нашите първоучители. Всичко това подсказва на първокласника от къде тръгва началото на българското слово. Има и два хубави надписа:“В начало бе словото“- текст от Библията и „Приеми ме и бъди ми учител“! – казва ученикът, а учителят му отвръща:“Помогни ми да те възвися“! Т.е. възвисяването на ученика става като му се дадат знания.

Тази година съм изключително удовлетворен. Досега имаме участие в 8 олимпиади. На 3 от тях сме домакини. Отделно от това имаме 5 състезания. Получихме огромен брой медали и грамоти. Това е заслуга, както на децата, така и на техните учители. Ученик, който преминава в областния кръг на олимпиадата, с него преподавателят му започва да работи индивидуално. По „История и цивилизация“ сме единственото училище от Стара Загора, което периодично изпраща участници на националния кръг. Това е заслуга на колегите, на децата и на родителите им.

Друго, което ме учудва е, че гости от престижни институции, питат кой е Кирил Христов. Или знаят ли Вашите ученици кой е Кирил Христов? Аз гарантирам, че дори най-малките ни ученици-първокласниците, макар и малко, знаят кой е техният патрон. Да не говорим за прогимназиалната степен. Във всяка класна стая има портрет на Кирил Христов. В коридорите – също. Всички ученици посещават музейната ни сбирка, която е доста богата, благодарение на дългогодишните ни добри контакти с наследниците на поета.

На 21 май 2019 г. получихме дарение от Владимир Костов Николов, който е правнук на нашия патрон Кирил Христов и праправнучката му Александра, която е ученичка в Първа английска гимназия в столицата. Това е сребърният пръстен с ахат на поета, както и пет реплики на портрети на Кирил Христов. От внучката на поета Невена Христова, която за съжаление почина на 21 февруари 2019 г., получихме като дарение и книга с 274 отзиви за Кирил Христов – изрезки от вестници, списания и публикации на български, немски и чешки език. Вестник „Заря“ от 11.12.1938 г. помества отзив за всенародното честване на Кирил Христов в Стара Загора, Казанлък, Търново и Бургас, както и други публикации, свързани с неговото пребиваване в родния град. Това са безценни предмети, които ще обогатят музейната сбирка „Кирил Христов“ в училището ни.

Да продължим разходката си по коридорите. Какво представлява вторият етаж?

Вторият етаж е „Алея Европа“. По идея на нашия педагогически съветник и психолог Георги Павлов, подредихме всички знаменца на страните от Европейския съюз. Отделно под всяко знаме, той монтира малък постер с името на държавата и населението, с особеностите, химна и т.н. Тук учат второкласниците. За четвъртия етаж казахме, а за третия– обмисляме предложенията. Любопитно е, че по всички коридори имаме изнесени монитори. Отделните фоайета са именувани като арт-зона. Там имаме пиано, видео стена, място за изложби. Например след екскурзия, учениците представят на екраните видяното и преживяното.

Както споменах, ние сме иновативно училище. На тази база сме приели всеки урок, маркиран със знака на иновативното училище, учителят освен на книжно тяло, го предава и на електронен носител. Този урок се показва на видеостената и може да се наблюдава и от всички ученици и от учители. Например нашата преподавателка Албена Мечева, която води иновативна паралелка, често представя уроците си. От друга страна днешните деца обичат да бъдат известни и се стараят повече в това отношение. От тук ролята на училището като обгрижваща среда. Обръщаме повече внимание към деца, при които има дефицит на внимание и търсим начини да го провокираме и мотивираме към активност. Всяко дете има свой талант и създаваме максимални условия за тяхното разгръщане.

Какво представлява Галерия на историята?

Това е другото бижу. То е дело на художника ни Пламен Михалев. Тук учениците „се срещат“ с великите български царе. Другата ни гордост са кабинетите на прогимназията. Всеки учител има свой кабинет: по български език и литература, по математика, по физика и химия, по биология, по чужди езици, по религия. Всеки кабинет има своята специфична среда. Кабинетът по математика е изографисан с формули. В кабинетите по информационни технологии за изобразени различни IT-платформи. Т.е. в кабинетите децата се потапят в съответната среда. Много важно е ученикът за възприеме света около себе си по начин, който съответният учебен предмет ще го насочи. За изминалите 7 години, през които сме в тази реновирана сграда, за трети път подменяме нашата IT– техника. Освен че отдавна имаме лай-фай-мрежа, подменяме дъските със сензорен екран, обзавеждаме ги с таблети с възможност целият клас да работи по този начин. Например в кабинета по география -все едно че пътувате в Космоса. В кабинета по История и цивилизация ще почувствате, че все едно се връщате назад във вековете. Там има и сбирка от артефакти. През 70-те години на миналия век, наши ученици са били на разкопки край язовир „Чаталка“. Експонатите са останали забутани в един кабинет, ние ги намерихме и експонирахме. Като изключим 12 ОУ „Стефан Караджа“, ние комай сме другото училище, което от дълги години поддържа обучение по „История на религията“. Дори се постарахме в читалнята да обособим малко пространство за този предмет. Тук са събрани снимки на всички храмове на Стара Загора. За часовете по физкултура имаме обновен физкултурен салон, отново със собствени сили и средства.

Господин Балъкчиев, през последните няколко години, кварталното основно училище „Кирил Христов“ стана най-желано в целия град. Кои, според Вас, са причините за този интерес и предпочитания?

Да, училището е хубаво, но то е плод на много хора. То е продукт на екип от близо 60 учители, на тези 900 ученика и съпричастността техните родители. Ако не вървим ръка за ръка в триадата родител, ученик и учител в полза на ученика, това не би се случило. Нито една от идеите не би могла да се реализира, ако зад нея не стоят много хора.

Какви са амбициите Ви за бъдеще?

Да се разшири обхвана на иновативното училище. Може би трябва да засилим контакта с родителите. Нашите ученици редовно посещават оперните и театралните постановки, но ние бихме могли да поканим и родителите им да ги придружават. Вече съобщих, че имаме много добра връзка с Истанбулския държавен университет. Ние бяхме на тяхната научна конференция “Учене за бъдещето“ и представихме модел на училището в това отношение. Бяхме в панел с няколко други държави. Гордея се, че те бяха изненадани и очаровани, че в България има такова иновативно училище. Направи ни впечатление, че ние сме далеч изпреварващи по отношение на технологиите като начин за преподаване. Важно е учителите да са мотивирани, да бъдат търсещи и иновативни, да бъдат непосредствено сред учениците. Децата разбират много бързо и безпогрешно и тръгват уверено след учителите си. Уверен съм, че резултатите ни тепърва ще стават още по-добри.

Росица Ранчева