На Благовещение във Витлеем

На 25 март, когато отбелязваме Деня на жената християнка, предлагам да отидем в Светите земи и да посетим за кратко древния град Витлеем, считан за родно място на Иисус от Назарет, в който бях наскоро. Нека си спомним за Неговата майка, всички ние, които честваме на този ден, Деня на майката. Градът е имал най-много гости на Рождество Христово, когато 33-те хотела са препълнени.

Намираме се в едно от най-прочутите места на планетата.

Дева Мария, разбира, на днешния ден Благата вест, че ще роди Спасителя. Но тя не знае, че ще достигне дотук, за да изпълни мисията си на земята. Това е един прекрасен повод да разкажем тази история от Светото писание, намерила своето място в този Божи дом.

Вярващите почитат Иисус като Син Божий, атеистите го отхвърлят като легенда.

Съществуват подозрения, че евангелистите разказват за Рождество Христово във Витлеем, за да свържат сина на дърводелеца Йосиф, галилейския селянин Иса или както е известен сред нас- Иисус с древния юдейски град, където според пророчество от Стария Завет ще се роди Месията. Нека припомним, че в града е роден и Давид – вторият цар на Израел, поради което в Библията градът е наричан често „градът на Давид“. Според библейско пророчество /Михей 5:2/ Месията трябва да бъде негов потомък и да се роди в неговия град.

Днес Витлеем е като предградие на Йерусалим, но разбира се , не е. Разположен е на западния бряг на Палестинската автономия, а населението му наброява около 25 000 души, като по-голямата част са мюсюлмани. Според местната традиция обаче кметът може да бъде само християнин.

Най-ранните жители са живели на това място 15 век преди Христа. Градът е известен с еврейското си име Бейт Лехем, което в превод означава Дом на хляба.

Бавно стъпвам на тази свещена земя и тръгвам по стъпките на Иисус, за да ви разкажа за началото на Неговата история. Тук са намерили спасение майка Му Мария и баща Му Йосиф. Първата ми мисъл беше, че преди 2000 години, те търсят спасение, а Той става Спасител. Намирам се на един голям източен базар, шумен и пъстър, който по нищо не напомня за библейския сюжет, с който съм израснала.

Намирам се на Площада на яслата, който води към базилика, голяма 12 000 кв.м., вписана в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Базилика пази Витлеемската звезда, превърнала се в мистерия вече 20 века. Днес мисии в храма имат Гръцката православна църква, Арменската православна църква и Орденът на францисканците от Римокатолическата църква.

Пред ниския вход на базиликата „Свето Рождество Христово” се разминавам с една монахиня , на която давам път. Входът е висок едва 1,20 м., а широк – 80 см. Така е отредено, трябва да се поклониш, да сведеш глава, когато влизаш в това свято място.

Влизам изтръпнала от вълнение в една от най-древните християнски църкви, която отваря врати ежедневно и посреща поклонници от цял свят. Пред мен са десетина монахини, също поклоннички, облечени в черни дрехи, които пеят песен за слава на Божията майка.

Първият храм на това място е съграден през 30-те години на IV век от император Константин, първият християнски император на Рим и неговата майка Елена. Тук разказват, че е изгорял през 529 година. От него са оцелели само мозаечните подове, които сега са оградени. През вековете църквата е следвала съдбата на повечето християнски храмове в Светите земи. Била е срутвана от нашественици. Запазени са мозайките на тримата влъхви, облечени в персийски дрехи, на практика спасили храма при завладяването на града от персите през 614 година. Кръстоносците възстановяват църквата през 1099 година. Тук е коронясан и първият владетел на Йерусалимското кралство Балдуин I по време на Първия кръстоносен поход.

Последният ремонт на храма приключва през последните години.

Мозайките, които виждаме, са толкова бляскави, че е трудно да повярваме, че са били създадени преди близо 1000 години. Чудо става пред очите на последните реставратори. Под мазилката, покрита със сажди и прах, откриват седмия ангел, висок метър и половина, част от невероятно красива композиция, заедно с още шест ангела, огряна от слънчевите лъчи, които нахлуват от прозорците на Божия дом. Когато ги гледаш на залез, обагрени в златна светлина, в ушите ти сякаш прозвучава цигулката на Бог. Спирам, за да ги послушам.

Днешната базилика е дело на кръстоносците, които я завършват в 12 век, четем в пътеводителите, които раздават католически свещеници на поклонниците .

Храмът разполага с две важни ниши: в едната е изобразена Витлеемската звезда, а в другата се намират Яслите Христови и мястото за почивка на Святото семейство.

Стотици поклонници от цял свят палят свещи и очакват да се поклонят пред пещерата, където Дева Мария ражда единствения Богочовек на Земята. Месията. Сред тях са православни, католици и протестанти, всички са християни, смирени и развълнувани чакат реда си. Преди да се докоснеш до Святото място виждаш чудотворната витлеемска икона на Божията майка. Тя е усмихната, блага и спокойна и държи в ръцете си своя новороден син. Младенецът също е спокоен и гледа мило. В дясната си ръка държи скиптър- символ на земната власт, а с лявата ни благословя, като Бог.

Иисус се ражда като човек, но умира и възкръсва като Бог. В края на своя 33- годишен земен път Той налага Учението за любовта и милостта, което следват всички, които избират да вървят по Неговите стъпки.

Разбирам, че през 1846 г. е открадната сребърната звезда, с която първите строители отбелязват мястото, където се ражда Иисус, затова днес ние се покланяме и молим пред реплика, създадена през 19 век. Над нея висят 16 лампи, а зад тях са поставени православни икони. Разказват, че оригиналът е бил позлатен и украсен със скъпоценни камъни. Днес мястото му е неизвестно, така както и мотивът да се скрие, далеч от погледите ни.

Над звездата е олтарът, на който могат да служат само православни свещеници. Точно тук, съветва ме един гръцки свещеник, за кратко, можеш да поставиш кръстче или икона, за благословен спомен от Светите земи, който завинаги свидетелства за раждането на Спасителя.

От Евангелието на Матей е известно, че Витлеемската звезда била небесно тяло, което показва пътя на влъхвите към яслата, в която се ражда Иисус. Тя спира точно там на небето, където той се появява за първи път на земята. Това е едно от чудесата в библейската история за раждането на Божия син.

Около мен виждам мъже, жени, деца с наведени глави, потънали в мълчание, които сякаш не искат да си тръгнат оттук.

И преди да прекрачим дървената порта, от която напускаме базиликата, искам да разкажа още един твърде любопитен факт. Камбаните на базиликата са дар от руските императори Александър Трети и Николай Втори. Отказът на султана на Османската империя да представи на Руската империя грижата за Светите земи разпалва Кримската война  (1853-1856) – най-кръвопролитният военен сблъсък между голямата европейска гражданска война през Наполеоновата епоха и Първата световна война.

Камбаните бият сутрин и вечер, за да известят началото и края на поклонението в храм „Свето Рождество Христово”. Тържествено ще бият и на Благовещение – 25 март. Началото на Пътя на Светото семейство е благословено на този ден.

Д-р Румяна ЛЕЧЕВА