Стара Загора чества 25-годишнината на Музикално общество „Борис Христов“
На 20 март 2019 г. старозагорската културна общественост чества 25-годишнината на Музикално общество „Борис Христов“. За изминалия четвърт век, то успя трайно да се впише в духовния живот на града, да доставя естетическа наслада и радост на стотици почитатели на оперното изкуство, да ги направи съпричастни към образците на световната музикална култура и най-вече към космическите измерения на живота, творчеството и таланта на великия оперен певец Борис Христов.
Емоционално слово за стореното в това голямо музикално семейство изнесе неговия баща, големият приятел и изследовател на Христов, председател на обществото д-р Нино Луканов. Той благодари на всички съпричастни към неговата кауза – да разказва и показва на света и на Стара Загора за неговия „бате Борко“.
В стриктно водения дневник е записано, че за изминалите 25 години са проведени 197 срещи с изкуството на Борис Христов със 178 програми. Посетителите са близо 25000. Издадени са книгите „Борис Христов – незабравими мигове от едно приятелство“ с автор Нино Луканов и „Любов и талант“ с автор Пенка Касабова. Заслуга на Музикалното общество е, че посмъртно Борис Христов е обявен за Почетен гражданин на Стара Загора, учредяването на награда „Борис Христов“ за добре представил се бас, участник в Международния конкурс за млади оперни певци „Борис Христов“, както и активно участие в създаването на филма на БНТ „Гласът, който моли Бога за България“ (2014).
На срещата присъстваха четирима певци, които са били ученици в Рим, в Академията на маестрото.
„Благодаря на съдбата, че ме срещна с такъв велик дух и актьор“, каза дългогодишният солист на Старозагорската опера Симеон Симеонов. Говорили сме с него часове наред за какво ли не. Беше забравил някои български думи. Маестрото беше респектиращ човек с висок интелект. Изпитваше голяма носталгия към България.“
„Велик творец, богата духовна личност, милеещ за всичко българско и родно, такъв беше и ще остане до края на дните ми Борис Христов – сподели Александър Марулев. – Нали и двамата сме баси и сме една зодия – допадахме си много. Наричаше ни „моите деца“ и се отнасяше към нас бащински. Заниманията си с нас обмисляше предварително. Работехме много сериозно всеки делничен ден. Осигуряваше ни учителка по италиански. Научи ни да вникваме в съдържанието на произведението, да изпипваме всеки детайл. Готвеше ни за певци, които да представят и него на големи конкурси. И ние не го посрамихме.
След инсулта, който прекара, по време на репетиции, когато харесваше изпълненията ни – от очите му се стичаха сълзи, но ако допускахме неточности – ставаше непримирим и яростен.
За всичко, което върша през годините, Борис Христов винаги е бил мой пример. И аз му благодаря“!
Младият баритон на Старозагорската опера Иван Кабамитов сподели, че неговите впечатления за маестрото са от съпругата му г-жа Франка, почетен директор на Академията.
„Личността на Борис Христов от дете ме е вълнувала с неговите руски и църковнославянски песнопения, каза Кабамитов. – Като студент в Консерваторията се явих на прослушване за Академията на Борис Христов в Италия. Неописуема гордост и радост изпитвах, и респект, че бях одобрен и приет. Госпожа Франка продължаваше стриктно да следи за провеждане на уроците, за преподавателите, за напредването ни. Живеехме на втория етаж в дома му. На първия имаше голям царствен портрет на Борис Христов и всяка сутрин г-жа Франка му слагаше по една красива роза…“
Специално за честването на 25-годишнината на Музикално общество „Борис Христов“ от Швейцария пристигна световно известният тенор Бойко Цветанов.
„Борис Христов преобърна живота и съдбата ми, разказа Цветанов. – През 1987 г. напуснах Софийска опера и столицата и се пренесох да живея в Ловеч. Обади ми се диригентът Димитър Манолов да участвам в негов концерт. След концерта в НДК се провеждаше конкурс-прослушване за Академията на Борис Христов. Правеха се записи на касетка и се предаваха на маестрото. Пробвах се и аз. През 1988 г. ми се обаждат от Държавна сигурност: „Вие сте първия одобрен от Борис Христов за Академията му, но тъй като не работите, не можете да заминете за Италия. Ако се върнете в Софийска опера, ще преразгледаме случая…!“
Върнах се в операта и заминах. Благодарение на него продължих кариерата си.
За мен той е най-велик българин. Човек с огромно значение за развитие не само на българската, но и на световната духовна култура. В Лондон, той принуждава да се пее Мусоргски на руски език. Английската кралица лично го поздравява, че е накарал нейните поданици да пеят на оригинален руски език. Маестрото беше изключителен патриот. Всеизвестен факт е, че за него е написана операта „Самуил – Цар Македонски“, като на него е предложено да изпълни ролята на Самуил цар Македонски. Това толкова го е вбесило, че е изхвърлил партитурата през прозореца.
Работата с него беше изключително задълбочена. Вникваше цветово в музиката и текста и изваждаше от тях всички нюанси.
Притежаваше над 26 000 тома музикална литература, безценни книги свързани с историята и преди всичко с историята на България, безценни картини и пр. богатства, разпилени в много голяма степен от българското Министерство на културата“, заяви Бойко Цветанов.
Под акомпанимента на пианистката Светлана Денева, оперните артисти поднесоха на публиката, препълнила салона на Регионална библиотека „Захарий Княжески“, стилна концертна програма: Симеон Симеонов изпълни речитатив и ария на Ксеркс от едноименната опера на Хендел и италианската канцонета от Чезаре Биксио „Говори ми за любов“. Александър Марулев изпя романсът „Сомнение“ от Глинка и руската песен „Дубинушка“. Иван Кабамитов се представи със Серенада на Дон Жуан от Чайковски и ария на Жерар от операта „Андре Шение“ на Джордано. Бойко Цветанов изпя ария на Сид от едноименната опера на Жул Масне, ария на Андре Шение от едноименната опера на Джордано, а за финал – с Иван Кабамитов – дует на Дон Алваро и Дон Карло от „Силата на съдбата“ от Джузепе Верди.
Заместник-кметът на Община Стара Загора Иванка Сотирова поздрави постоянното присъствие в Музикалното общество, за поддържането на изконния музикален дух и естетически вкус на културната общественост в града. Тя благодари за неуморните усилия на Нино Луканов и за неговите заслуги за стореното през годините.
Финалът дойде с Многолетствието, изпълнено от великия Борис Христов и присъстващите в залата! На многая и благая лета!
Росица Ранчева