„Петя и Вълкът” – умна забава за най-малките посетители на Операта

На 15 март 2019 г. от 12:00 и от 14:00 часа на сцената на Операта бе представен премиерно спектакълът за деца „Петя и Вълкът” от Сергей Прокофиев.

Уточнение за тези,които следят заглавията на Операта редовно! Не, не грешите. „Петя и Вълкът” на същия талантлив режисьор Славчо Николов наистина бе показан на 15 ноември 2013 г. заедно с „Малкият коминочистач” на Б. Бритън.

Само че:

• Оттогава изтекоха много цветове по реката… и дойде златната вода, в която да се „потопи” новият спектакъл
• Спектакълът бе не просто променен, а надграден, разширен, просветлен, одухотворен
• Участниците са нови и сред тях – екзотични за децата чужденци
• Неподражаемият водещ Георги Динев свободно преминава от български на английски и руски, а децата веднага подемат… английския. Ама моментално!

Визията на новия спектакъл на „Петя и Вълкът” е различна и естетска – дело на художника Александър Гьошев. С него режисьорът Славчо Николов създаде постановките – „Севилският бръснар” – за деца и за пораснали деца и напоследък – оперетата „Хубавата Елена”.

Екранът на „Петя и Вълкът” е красив, сменя цветовете си – красиво е оформен от Александър Гьошев. Идеята за Театър на сенките на режисьора Славчо Николов винаги, във всяко време, дори в супер-технологичния 21 век – е интересна на малки и големи. Въпреки че малките сега вероятно не са наблюдавали пламъчето на огъня през дупката на капака – на печка с горящи дърва. И как пламъчето прави сенки на стената.

Въпреки че на повечето от възрастните  не им е идвало наум да видят /сега в Интернет, къде другаде!/ как с двете си ръце могат да правят сенки на различни живот на стената на една сумрачна стая – пред смаяните погледи на децата си.

/Бел. на автора на статията… Баща ми едно време можеше да прави такива магии – за мен и за брат ми. Освен това си имахме прожекционно апаратче. Трябваше да затъмним прозорците с дебели одеала. И наставаше славното време на Театъра на сенките. И на прожекциите, в които от сноп светлина оживяват картинки на стената…/

Та! Първото представление на 15 март 2019 г. на „Петя и Вълкът” беше препълнено, а публиката – начален /на партера/ и прогимназиален класове /на балкона/ беше толкова различна възрастово… Като взеха да влизат на балкона големите чак му се доплаква на човек от мисълта за евентуалните им реакции  – ужас, какво в спектакъла може да задържи вниманието на напъпили ранни тинейджъри и да ги държи мирни ЕДИН ЧАС?!

Е, мирни бяха попорасналите възпитаници на Второ основно училище „П.Р.Славейков“. А „зайците” от начален курс на НУ ”Димитър Благоев” ги „закопаха” направо с познания за различните инструменти в симфоничния оркестър и как отговаряха на английски на Кейко и Бриана от оркестъра на Държавна опера-Стара Загора… А малката Мария пък единствена в залата позна мелодията от операта „Кармен”, която засвири оркестърът. И получи минути по-късно награда-шоколад от директора на Операта Огнян Драганов.

Да, в симфоничната приказка „Петя и Вълкът” децата първо се запознават с инструментите от 4-те групи в един симфоничен оркестър. След това на сцената се кани малък зрител, който да е диригент на оркестъра. Но работата не става само с махане на ръце. Оркестърът не засвирва, той отчаяно вие разногласно. След това се кани и на сцената излиза истинският диригент /Димитър Косев, много млад и много хубав/ и….приказката тръгва.

Хореографията на Ромина Славова е много приятна. Много. Артистите от балета, макар и не под светлината на прожекторите, а като движещи се сенки на екрана – се справят чудесно. Задачата на Ромина никак не е била лесна-та това с танцуването им е като да поставиш движение на… отражения. И е много важно в случая да владееш… сянката си, също може да се каже и така!

Динамото на спектакъла, водещият Георги Динев, е явен /не е сянка/ – сладур и владетел на детските сърца. Пленява публиката си и тя го следи с внимание. Интересен й е. Друго си е: мъж /не фалцет!/,  актьор от тази порода на естествените, не на тези, дето си преправят гласа, когато обясняват нещо на малчугани и са стават смешни на децата всъщност. Георги Динев е естествена, /натурална може да се каже/  дарба с това свое общуване с младата публика.

А къде е тук режисьорът?! Е, и децата знаят, че един спектакъл е като конструктор от най-различни на вид и цвят части, които режисьорът сглобява в една цялостна фигура. Затяга болтчетата, внимателно поставя меките връзки, ресьорите, амортисьорите, хидравликата, фината електроника. Той създава двигателя на един спектакъл, той сипва и горивото. Славчо Николов ги прави всичките тези работи успешно. Много семпло и много естетски. Това е негова запазена марка. Чистите линии.

На добър час и още много запленени зрители желаем на храброто момче Петя.

/Петя е на руски, Петьо е на български/ и неговата тайфа!

Действащи лица и изпълнители от Балета на Държавна опера-Стара Загора:

Вълк – Ивайло Янев,  Петьо – Калин Любенов,  Птичка – Марина Сороче,  Дядо – Драгомир Христов,  Пате – Богдана Сергеева,  Котка – Ивелина Димитрова, Ловци – Ивелина Николова, Юлия Коева, Натали Братанова.

Уляна Кьосева

Снимки: Рад Димитров за Държавна опера – Стара Загора