На Тодоровден да хапнем мекици за здраве и берекет

В първата събота след Сирни заговезни (16 март 2019 г.) отбелязваме църковно-народния празник Тодоровден. Той е посветен на Св. Теодор Тирон и се чества в първата седмица на Великия пост.

Легендата за Теодор Тирон разказва, че по време на гоненията на християните император Юлиан Отстъпник (332 – 363), решил да се подиграе с тях като ги застави да ядат идоложертвена храна по време на строгия Великденски пост. Юлиан наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара, така че християните, макар и без да знаят това, да се осквернят и да бъдат подиграни.

Св. Теодор Тирон се явил на патриарх Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник. Заръчал му също да предупреди християните да не вземат храна от пазара през тази седмица. Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара. На запитването на архиепископа: какво да ядат през тия дни, св. Теодор отговорил: да си приготвят коливо – жито, то да им бъде храната.

От стотици години на върха на Аязмото в Стара Загора се издига малък бял храм на небесния покровител на града Свети Теодор Тирон. От 9:00 ч. там започва света божествена литургия в чест на Светеца и на храмовия празник на Божия дом. Хубаво е да посетим това сакрално място, да запалим свещ и се помолим на Свети Теодор за здраве, мир и любов, да си вземем нафора, да пием светена вода от Аязмото.

В народния календар Тодоровден е познат още като Конски Великден, тъй като в този ден по традиция са се провеждали конски надбягвания /кушии/, които и до днес характеризират празника в някои части на България.

Традиците и обичаите на Тодоровден обединяват надеждата за здраве и щастие, плодородие и добро бъдеще за младите. Българите са вярвали, че на този ден Свети Теодор облича девет кожуха, яхва своя кон и отива при Господ, за да го моли да изпрати лятото. След като стигне царството Господне, забива копието си в земята и за него връзва юздата на коня. От земята се вдигала пара и желанието му бързо се изпълнявало.

Седмицата преди Тодоровден се нарича Тодорова неделя. Традицията повелява през всяка нощ от нея момите да поставят под възглавницата си три скилидки чесън и три зърна от царевица, боб или овес. Според това, което им се присъни могат да гадаят за бъдещето си и най-вече за това кога ще се задомят.

В подготовката на празника участват и млади и стари. Преди изгрев слънце стопанката на къщата замесва обреден хляб с формата на кон или подкова и го украсява с орехи и скилидки чесън. Най-често се наричат копито, конче, кукла или Свети Теодор. Стопанинът сресва празнично конете, в което помагат и момчетата от къщата. В гривата им се вплитат сини мъниста /синци/, които ги пазят от уроки и червен конец, за да ги пази от „зли очи“. За конската опашка на този ден е отредено специално внимание – тя се сплита и се украсява богато.

И тъй като Свети Теодор е покровител на плодородието и раждаемостта, на този ден младата булка за първи път замесва хляб. Ако той се услади на свекъра и свекървата, те започват да я наричат „невясто“, а от нея се очаква да ги дари с наследник. В други краища на България младата булка замесва малки хлебчета и ги намазва с подсладена вода, след което в празнично облекло и булчинския венец на главата започва да обикаля по домовете на близки и роднини, но започва от кума. Обичаят за здраве и плодовитост завършва в дома на нейните родители, където идват зетя и свекървата и се подрежда празнична трапеза.

Тодоровден се празнува винаги по време на Великденските пости, поради което на трапезата присъстват само постни ястия от картофи, боб, ориз, „тудоровска“ леща, гъбена каша ш задължителните пържени мекици.

По стари български традиции и обичаи, рано сутринта, майките бързат да изкъпят децата си, преди да се разтропат конете. Този обичай се прави за здраве, за да не ги боли глава през годината и да не се разболяват. Бабите отрязват кичур от косата на своите внучета, който след това заравят под ябълково дръвче, за да растат сладки и румени. Жените мият косите си с вода, в която са пуснали слама от яслите на конете, вързана с червен конец. Този ритуал се изпълнява, за да растат косите им здрави и лъскави като конска опашка. Водата, която остане се изхвърля след ездачите, тръгнали към кушията – дългоочакваното състезание на Тодоровден.

На Тодоровден празнуват: Тодор, Тошо, Тодора, Теодор, Теодора, Даринка, Дарка, Дорка и Дарчо.

Dolap.bg