Фондация „Св. Киприян“ учреди митрополит Киприан Старозагорски

Фондацията на името на свети Киприян Цамблак Чудотоворец, митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия учреди Негово високопреосвещенство старозагорският митрополит Киприан.

Фондацията ще осъществява дейност в обществена полза. Членовете й ще се стремят към обединяване на усилията с тези на държавните и общински органи и организации, физически и юридически лица за подпомагане развитието на културно-историческото наследство на град Стара Загора, на деца с изявени творчески способности, с изявени знания по учебните предмети, както и на деца в неравностойно положение.

Цели на фондацията са:

– Устойчиво развитие на политики по опазването на културното наследство.

– Гарантиране на равен достъп на гражданите до културни ценности, чрез открояване и конкретизиране на местната специфика с оглед превръщането на културното наследство в съществен фактор за социално икономическо развитие на град Стара Загора.

– Съдейства за осигуряване на финансови или материални средства за подпомагане на деца в неравностойно положение.

– Подпомага изграждането и поддържане на материално-техническа база

– Подпомага формите на изява и дейността на талантливи деца

– Съдейства за реализиране на образователни програми за децата / здравно възпитание, детски празници и конкурси, състезания, др./

– Подпомага деца с изявени способности в учението.

Средствата, с които фондацията ще постига своите цели са доброволни вноски от членовете, дарения от физически или юридически лица, държавата, обществени организации, приходи от участия в национални и международни проекти и програми.

Св. Киприян Цамблак Чудотворец, митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия е роден около 1330 г. във Велико Търново, България. Починал е на 16 септември 1406 г.

Произхожда от болярския род на Цамблаковците. Заедно със Свети Евтимий бил ученик на свети Теодосий Търновски, школата на когото се намирала в Килифарския манастир. Заедно с Евтимий той придружил болния си старец-учител Теодосий при пътуването му до Цариград.

Замонашен е по негови думи на Атон, където е представител на исихазма сред последователите на цариградския патриарх Филотей І Кокин. Счита се, че успехите на Филотей през второто му управление на Цариградската патриаршия (1364– 1376) – помирението на Сръбската и Българската църкви и укрепването на Руската църква, са постигнати с активното съдействие на Киприян.

Киприян се изявява като успешен дипломат. През 1373 – 1374 г. е изпратен с първа мисия в Киев, за да помири руския митрополит Алекси с княза на Твер и последния– с литовския княз Олгерд. Митрополитът бил отлъчил от църквата на княза на Твер. Един от посланиците на Цариградския патриарх Филотей е Киприян, който пристига в Литва в края на 1372 г. и остава там до пролетта на 1374 г. След това заминава за Твер при княз Михаил Александрович. Там пристига митрополит Алексий, който се подчинява на указанията на Цариградския патриарх. Поради политическата неумелост на Алексий, Киприян моли патриарх Филотей да раздели Руската митрополия. От името на литовските князе той пише писмо до Цариград „да го назначат митрополит, иначе те ще си вземат друг от латинската църква“. Цариградският патриарх Филотей го ръкополага за митрополит на Киев и Литва в Цариград на 2 декември 1375 г., „за да се запази древното устройство на Русия и в бъдеще, т.е. тя пак да се намира под властта на един митрополит, да се подчинява на съборните закони, та след смъртта на кир Алексий кир Киприян да получи цяла Русия и да бъде единствен митрополит на цяла Русия“.

Според Никаноровската летопис Киприян пристига сам в Москва в 1376 г. и получава рязък отказ от княз Дмитрий Донски: „Ние си имаме митрополит Алексий. А ти защо се поставяш на жив митрополит?– Той замина от Москва за Киев и остана там да живее“. На 9 юни 1376 г. пристига в Киев и като представител на цариградския патриарх и императора дава на литовските и полски земи църковна независимост, ръкополага епископ на вакантния пост на Владимиро-Волинската епископия, връща имуществото на митрополитската резиденция в Ново-грудок и на Софийския събор в Киев. Спечелва доверието на литовския велик княз Олгерд, а след това и на неговия син Ягело, който може би е бил православен християнин. Ако кръщаването на княз Олгерд на името Александър (1377) не е легенда, а исторически факт, то не би могло да се състои без участието на Киприян. Ягело, с православно име Яков, продължава да дружи с Киприян и като полски крал. Главна цел на Цариград и Киприян е възстановяването на единната Киевска митрополия. Киприян потвърждава първенството на великия княз на Владимир и Москва, макар че още в 1376 г. княз Дмитрий Иванович Донски се възпротивява на неговото назначение, а Руският митрополит Алексий го приема и му симпатизира.

Поради политически интриги повече от 10 г. Киприян е низвергнат. Едва през 1386 (или 1390) той заема официално митрополитската катедра в Москва. Според преданието по времето на митрополит Киприян Москва е спасена по чудо от нашествието на хан Тамерлан (Тимур или Темир-Аксак). Когато Тамерлан се приближава на брега на Дон, Киприян изпраща духовници във Владимир, за да донесат в Москва чудотворната Владимирска икона на Богородица. Когато шествието с иконата наближава Москва, митрополит Киприян, духовенството и народът я посрещат с молитви. Това събитие е сюжет на много руски икони. Легендата разказва, че Богородица се е явила насън на Тамерлан и му казала да си върви. Тамерлан напуска Дон, където е стоял 2 седмици. На мястото на посрещането на иконата е построен още при Василий I Сретенският манастир.

Киприян е известен църковен писател, редактор и преводач на богослужебни книги, на жития на руски светци. Пише статии по литургика, събира писмената на руски духовници и князе, води обширна кореспонденция с голяма историческа ценност.

Преписът на Лествицата на св. Йоан Синайски е направен собственоръчно от св. Киприян през пролетта на 1387 г. в Студийския манастир край Константинопол. Ръкописът съдържа 279 листа, изписани със заоблен полуустав, близък до бързописа, който е известен в науката като българско писмо. Киприяновият препис на Лествицата на св. Йоан Синайски се пази в библиотеката на Московската духовна академия и е дигитализиран.

Най-хубавото като литературна творба и най-ценното като исторически паметник за Киприян е надгробното слово за него, известно като „Похвално слово за митрополит Киприян“, написано от племенника му Григорий Цамблак. Той го създава през 1409 г. и го произнася на гроба на Киприян в Успенския събор в Москва вероятно по случай тригодишнината от смъртта му.

Dolap.bg