Нино Луканов пред dolap.bg: 25 години „Музикално общество „Борис Христов“ разпространява великото изкуство на своя патрон“

На 20 март 2019 г., сряда,  от 18:00 ч. в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ Стара Загора, Музикалното общество „Борис Христов“ ще чества своята 25-годишнина. В събитието ще участват и оперните певци – любими ученици на световно известния бас Бойко Цветанов, който специално за случая ще пристигне от Швейцария, Александър Марулев, Симеон Симеонов и Иван Кабамитов, които освен че ще разкажат за своя маестро, ще изнесат и концертна програма.

Основател и председател на Музикалното общество е най-големият изследовател и познавач на живота и делото на Борис Христов и негов личен приятел актьорът Нино Луканов. Той отговори любезно на въпроси на dolap.bg.

Господин Луканов, кога и как се стигна до създаване на Музикално общество „Борис Христов“ в Стара Загора?

През 1994 г., след представление на Кукления театър, Тенко Калайджиев, по това време директор на Концертна дирекция ми съобщи, че в София е учредено музикално дружество „Борис Христов“. Не би ли могло да се направи подобно общество и в Стара Загора.

Това беше първият сигнал, който няма да забравя, защото това предложение беше отправено към мене, тъй като всеизвестна беше любовта и привързаността ми към Борис Христов.

Няколко дни след това се обади наш общ приятел – мой и на Борис Христов – Любен Живков, който беше секретар на Музикалното общество в столицата и на Международния конкурс за млади оперни певци „Борис Христов“. Изпрати ми техния устав, за да го приспособим за нашите условия. Приех предизвикателството, но нито знаех как, нито с какво да създам общество и в Стара Загора. Но ентусиазмът ми беше голям. Срещнахме се с Димитър Димитров – тогава директор и главен диригент на Старозагорската опера, който прие с готовност предложението ми.

Полека лека се изясни, че главната задача на бъдещото музикално общество в Стара Загора ще бъде да популяризира живота и гениалното творческо наследство на Борис Христов. Но заедно с това, да представяме и наши, български певци, които прославят България по световните оперни сцени. За щастие имаме три световни оперни певици и трите почетни граждани на Стара Загора – Анна Томова-Синтова, Стефка Минева и Веселина Кацарова. През годините и трите големи дами сме представили в нашето музикално общество.

На 19 март 1994 г. ,в оркестровата зала на операта се насрочи учредителното събрание. Събрахме се 30-ина души – музиканти, артисти, дейци и творци на художествената култура и с подписите си сложихме началото на Музикално общество „Борис Христов“. Сред тях бяха маестро Димитър Димитров, проф. Петър Жеков, Мария Жекова, Борис Хаджипетков, Христо Буюклиев, Найден Рангелов, Петър Русков, Борислав Дойчев, Стефан Бастрев, Мария Клинчева, Иван Поров, Никола Кутин, Бонка Берова, Александър Марулев, Божидар Бонев и други. За председател единодушно предложиха и избраха мене, а за заместник председател – оперният солист Никола Кутин. Секретар – касиер беше Борис Хаджипетков.

Дадоха ни картбланш да действаме и започнах да подготвям първата проява.

Къде се провеждаха първоначалните прояви?

Първата ни изява от поредицата „Вечери с изкуството на Борис Христов“ беше на 12 октомври 1994 г. И то не случайно. Тогава се навършваха 18 години от първите записи на Борис Христов в България.

Приютиха ни с готовност в старата Художествена галерия, но нямахме нито техника, нито репертоар, нито виждане как ще се развият нещата. Разполагах само с огромно желание обществото да се случи, с Църковно славянските песнопения на Борис Христов на грамофонна плоча и едно интервю на бате Борко.

Поканих озвучителя от театъра Кръстьо, Бог да го прости. Дойде с огромен касетофон. Донесе и две-три прожекторчета…

Дали защото беше първо мероприятие, дали защото за първи път се изпълняваха всички песни на гениалния бас, но впечатлението на всички присъстващи беше много добро. В галерията ставаха най- задушевните, най-вълнуващите срещи, защото обстановката е такава – сред картините да звучи прекрасния глас на Борис Христов. И хората губеха усещане за друго пространство.

Първоначално вечерите се провеждаха в 18:00 ч., но се реши, че има свободна ниша за матинета. Оказа се много приятно в събота преди обед, десетки хора, с отношение към музиката, да се разходят и да чуят нещо, което няма от къде другаде да чуят и видят . Навремето нямахме никаква възможност за излезм от България и на живо да присъстваме на концерт или спектакъл на европейска сцена. Освен това там цените на билетите са непосилни за нашия джоб. А тук, всичко беше безплатно.

И тогава, но и сега, името на Борис Христов отваряше всички врати.

След Галерията, Драматичният театър „Гео Милев“ ни осигури място за срещите. Радио Стара Загора ни дари един излишен за тях, но безкрайно полезен за нас магнетофон и тонколони, които макар че бях в силата си тогава, трудно пренасях. Тоноператорът от Радиото Иван Недев е човек, на когото винаги ще се поклоня, защото като мисия прие предложението ми да ни помогне. Щастлив съм с това, че всички, които са се отзовавали да допринесат с нещо за Музикалното общество „Борис Христов“ са го правили със сърце, с отношение.

Но всички записи, с които разполагахме бяха аудио. Хрумна ми да се свържа с Българско национално радио. Имаме музикално предаване, което водеше Олга Камбурова, Бог да я прости.

Наскоро след смъртта на Борис Христов беше излъчено предаване по БНР. Помолих ги на живо да дойдат в Стара Загора и да го излъчат. Те също го приеха. И на 29 февруари 1995 г. те пристигнаха… В Галерията се изсипа народ, какъвто не предполагахме че ще се събере.

Бях поканил Старозагорския митрополит Панкратий и той обеща да дойде. Забавиха се 30-ина минути, но аз не можех да почна срещата. Хората стоят прави и безропотно чакат.

Дойде дядо Панкратий достолепно, седна и ние почнахме. Олга беше сладкодумна. Нещата, които се изпълняваха бяха много хубави. Аз, слава Богу съм записал проявата. Финалът беше с великолепен хор от „Мойсей“…Записът свърши, но никой нито гъкваше, нито си тръгваше. И в тази тишина стана дядо Панкратий и каза много трогателни думи. Най-напред се извини за закъснението, сетне благодари за това, че сме го почели и няколко слова изрече за великото изкуство на Христов. Този запис смятам да пусна на тържеството ни послучай 25-годишнината на обществото. Имам друг запис – на представяне на филма „Не се предавай!“ То беше вече в малката зала на кино „Комсомол“.

На втората среща, предложих на участниците в нея да поканим г-жа Франка Христов -съпругата на бате Борко да ни стане почетен председател. Всички единодушно приеха. Написахме протокол, аз се подписах…Тя беше трогната и с най-добри чувства. Трябва да съобщя, че можех да вода активен диалог между Италия и България, благодарение на оперната певица Мария Клинчева. Сърдечно й благодаря.

Цялата разменена кореспонденция съм отпечатал в книгата си „Незабравими мигове на едно приятелство“.

През 1995 г. г-жа Франка пристигна в България във връзка с втората годишнина от смъртта на бате Борко. Беше приета от министъра на културата, направи запис и даде специално интервю за Радио Стара Загора с много снимки. Това е едно много емоционално послание към старозагорци.

Кои според Вас са знаковите срещи в Музикалното общество през годините?

В малката зала на кино Комсомол“ представихме филма „Не се предавай!“ от Христо Христов. След софийската премиера, второто представяне беше в Стара Загора. Дойдоха режисьорът и продуцентите. Беше много вълнуващо, защото филмът завършва с арията на Борис Годунов от последното действие. На следващия ден след официалното откриване на Стария театър след реконструкцията му направихме среща са Ани Томова.

За идеята ни реших да поканим дядо Панкратий. Тогава Мирчо Димитров – помощник режисьор на театъра стана отец Михаил. Той успя да ми уреди среща с митрополита. Не допусках че той, при всичките си ангажименти, ще откликне, но така се случи. Ако аз предложа едно, той предлагаше три събития. Оказа се изключително запален на темата Борис Христов. Споделих му, че църковно славянските песнопения, които изпълнява Борис Христов, са писани в храм и написани за храм и там е най-добре да се слушат. Той каза:“Нека да направим една генерална репетиция“ в Епархийския дом. Тогава той се намираше в бившото кино „Жельо Диманов“. Залата беше препълнена. Това ме ентусиазира още повече. От Художествената галерия предоставиха икони и направиха иконостас. Митрополитът също дръпна чудесно слово. Това се оказа сполучлива репетиция за следващото издание.

То беше насрочено на 25 март – Благовещение. Храмът „Св. Богородица“ беше препълнен. Присъстваха и свещениците от всички църкви. Разполагахме и с апаратурата, предоставена ни от Радио Стара Загора. Като пуснахме записите, сълзи се стичаха от лицата на всички, сълзи, които като че ли пречистваха душите ни. Въздействието беше неописуемо.

След като всичко приключи и хората си тръгнаха. Дядо Панкратий ме повика и ми съобщи:“Един възрастен човек дошъл при него и го попитал:“Дядо владико, къде е Борис Христов да му целуна ръка и да му се поклоня?“ Аз , казал архиереят, се позасмях и му казах, че му е рано да се среща с певеца“. После по негово предложение повторихме този концерт в Казанлък, в Чирпан . За един Великден в катедралния храм „Св. Димитър“ се беше получило много хубаво. За първи път след промените хората можеха да обикалят, без да се страхуват.

Как създадохте голямата фонотека със записи на изпълнения – концерти и цели опери с участието на Борис Христов?

От Българска национална телевизия получих записите на трите филма, които бяха направени за Борис Христов- „Песента е целия ми живот“, „Завръщане в България“ , „Мигове от живота и сцената“.

При поредно гостуване в България г-жа Франка ми донесе записи на Борис Христов на операта „Мефистофел“ от Бойто. При среща с нея й казах, че представям Борис Христов, но нямам записи. Обеща това, с което разполага да ми изпрати. Освен това ще говори с IMA – световно известна английска звукозаписна фирма. Оказа се, че по молба на г-жа Франка ми изпращат звукозаписи с участието на Христов, правени при тях. Така получих кашонче, пълно с дискове със записи на цели спектакли, на концерти, но на аудио. Живот и здраве от следващия сезон, ще започна да ги представям, защото тукашните ни приятели и почитатели малко се разглезиха и все искат да гледат видео. Навремето, когато Борис Христов е бил в силата си, не е имало видео. Записи са правени на кинолента, с тежка апаратура.

Написах до Датската телевизия, че за нуждите на Музикалното общество, ни са нужни записи. В рамките на една седмица получих пакет от тях – запис на Реквиема на Верди с участието на Юлия Винер, Александрина Милчева, Любомир Бодуров и Борис Христов, с хор и оркестър на Датската телевизия. Освен заснетия концерт , е заснета и репетицията преди това и едно интервю с Борис Христов в гримьорната. Записът е направен през 1968 г. с две изпълнения на живо на Борис Годунов и пета картина на „Дон Карлос“.

Имам племенница в Италия, която редовно ми изпращаше каталог, на който отбелязвам какво ми е нужно и тя ми изпраща всичко, което пожелая, при това като дарение. Последната заслуга на Музикалното общество е, че моята родственица изпрати филм за Мая Плисецкая. Веднага го включих в репертоара. Бяхме първите у нас и дори в Русия, които я представиха приживе.

Мисля, че може би единствено Националното радио има повече записи от мене свързани с Борис Христов. Притежавам всички официални, но и пиратски записи. Не всички са в добро качество, но все пак ги имаме. Имам над 900 записа на Борис Христов – песни, арии, концерти, 20 опери, като на „Борис Годунов“ имам 3 различни записа – единият с диригент Исай Добровен, в който за първи път изпълнява трите басови партии; през 1966 г. запис със софийския хор във Франция на „Княз Игор“ и „Борис Годунов“; има два различни записа на „Дон Карлос“.

Каква е рекапитулацията, какво е записано в 25-годишната биография на Музикално общество „Борис Христов“ Стара Загора, освен паметните срещи с великото изкуство на Борис Христов, новите приятелства, разширяване на музикалния кръгозор на публиката?

За изминалите 25 години са организирани 197 прояви с около 160 различни заглавия. 6 изяви са извън Стара Загора – Варна – два пъти, София, Пловдив, Казанлък и Чирпан. Около 25000 са посетителите. При свободен вход.

Благодаря на ръководството на Община Стара Загора и специално на отдел „Култура“ за макар и малко, но отпуснатите ни средства за дейност.

Росица Ранчева