Отец Димитър Стойков пред dolap.bg: ”Повече от 1100 години Св. Теодор Тирон е небесен покровител на Стара Загора“
Отец Димитър Стойков е предстоятел на храмовете „Свети Теодор Тирон“ и „Галактион и Епистима“ в Стара Загора. В навечерието на Тодорова събота (Тодоровден), който православната ни църква и народът отбелязват на 16 март, отецът разказа за празника, за храма и за чудесата, които стават в него.
Отец Димитър, на Тодорова събота, как ще отбележим празника на храма „Свети Теодор Тирон“, който се извисява на върха на Аязмото в Стара Загора?
Това е и празник на цяла Стара Загора, на цялата ни общност. За посрещането на първия празник след първата седмица на Великия пост, благочестивите християни три дни тримирят. В сряда сутринта пристъпват към храма господен. Свещеникът ги причастява със светена Йорданска вода, подава им някакъв плод за захранване и оттам насетне продължават поста си.
През тази седмица благочестивите християни се изповядват, за да могат на Тодоровата събота да вземат светото причастия.
Службата, посветена на храмовия ни празник, ще започне от 17:00 ч. в петък с малко повечерие, с първата част от Акатиса. В събота (16 март) от 9:00 ч. е началото на Божествената света литургия.
Приканвам всички благочестиви християни да поискат прошка от тези, които те са обидили и от тези, които са ги обидили, да се изповядат пред своите духовници и да пристъпят към Светата чаша. Защото именно светото причастие ни прави съпричастни към Възкресението на нашия Господ Иисус Христос. Причастието е крайъгълния камък на нашата вяра.
Как се е празнувал Тодоровден в миналото?
Според сведенията, с които разполагаме, както и от съобщенията от тогавашната преса, през така наречената Тодорова седмица, която започва от Неделя Сиропустна (Сирни заговезни) и продължава до събота, благочестивите християни от цяла България са пристигали в Стара Загора, за да се черкуват в храм „Свети Теодор Тирон“. Те са ползвали 70% намаление по железниците и 50% намаление на хановете и храните в тях. Тук те са получавали благословението и са вземали причастие. Празникът на град Стара Загора е бил Тодоровден. Тогава е ставал и най-големият Тодоровденски панаир, който се е разполагал от сградата на театъра, по улица „Митрополит Методий, на сегашния парк „Жабките“ до днешния стадион „Берое“.
Вярно ли е, че Свети Теодор Тирон е повече от 1100 години покровител на Стара Загора?
Първият православен християнски храм на Стара Загора е изграден на това място от управителя на града Цоло през 864 година с името на Свети Теодор Тирон. Според легендата той имал дъщеря Цвета с тежко неизлечимо заболяване. Сред пленниците имало и мъже, приели християнската вяра. Те му съобщили, че само с молитви към Господ Иисус Христос и с вода от аязмото, дъщеря му ще се оправи.
На мястото на днешния шадраван е имало езически храм. Цоло дал обет, че ако дъщеря му оздравее, той ще се покръсти, ще събори езическия храм и на негово място ще построи християнски.
С Божията воля чудото става и Цоло си удържа на думата. Новият храм носи името на Св. Теодор Тирон, каквото име дават и на щерка му – Теодора. Храмът е бил една от шестте лаври, лавра значи манастир с много монаси, на тогавашното Княжество България. Цяла Средна гора е била осеяна със скитове – килийки , в които монасите са се молили. В празничните дни те идвали в съборната църква „Св. Теодор Тирон“ да служат. Чак до днешното село Рупки е имало такива скитове. В долината край село Змейово се откриха наскоро останките от манастир със запазени иконописани стени по него.
Възрастните старозагорци си спомнят, че на мястото на бившия ресторант „Аязмото“ , се е намирала двуетажна сграда, която е приемала свещеници, монаси, богомолци. В нея, до последните си дни, е живял и дядо Методий. На входната врата на „Св.Теодор Тирон“ пише „Манастирски храм“. Значи всичко, за което говорим, е вярно.
Вторият престол на храма „Свети Теодор Тирон“ е на Св. Цар Борис І – покръстител. Каква е причината за това?
Цоло е бил не само близък приятел, но и роднина на царя. Цар Борис поддържал контакти, както с Цариградската патриаршия, така и с Римокатолическата църква и е търсил най-доброто за народа си. Според преданията тук се осъществяват две срещи на Борис с тогавашния патриарх Фотий, за да изяснят принципните положения за покръстването на българския народ. Още преди да се покръсти, цар Борис поставя условия за самостоятелна църква, за български архиепископ, за водене на службите на български, а не на гръцки език, народът да знае какво е светото писание.
Именно в църквата „Свети Теодор Тирон“ на 14 септември 865 г., цар Борис приема кръщението в православната ни вяра. От това следва, че тук става кръщението на целия български народ. Затова на дясната страна в храма е изографисано кръщението на цар Борис.
Отец Димитър, откъде са сведенията, за които говорите? Достоверни ли са те?
Митрополит Методий е получил тези сведения от монах – католик, който се е подвизавал в библиотеката на Ватикана и е направил проучванията за българския цар Борис, неговото покръстване и покръстването на народа му в християнската вяра. После дядо Методий записва тези сведения в своите трудове.
На 2 май 1895 г. митрополит Методий прави първа копка и поставя основния камък за изграждане на сегашната сграда на храма. Как е изглеждал този Дом на Господа и кога е бил осветен?
Неслучайно дядо Методий избира тази дата. На 2 май 907 г. е кончината на цар Борис-Михаил. Сградата е била малка, около 20 кв.м. и е изградена бързо. Не е имала камбанария. Не е била изографисана.
Чак през 1933/1935 г. митрополит Павел разширява сградата на изток. Намерихме датата на изографисването й – 1942/1944 г. от проф. Николай Ростовцев и Николай Егер. Това е византийски тип мозайка. Само че византийците са я правели с тесери (малки камъчета), а при нас е със специална дълготрайна боя.
Дядо Панкратий изгражда камбанарията през 1994 г.
През 2015/2018 г. успяхме с дарения на всички, които се отзоваха на молбата ми, да възстановим храма. Реставраторът е Климент Атанасов. Това му беше 16-ия храм.
Бях дал обет за това. Благодаря на всички. Сега храмът е бижуто не само на Стара Загора, но и на България.
Бях чела, че храмът е записан като материална ценност в книгата на ЮНЕСКО. Така ли е?
През 2008 година, бях от две години на служба в този храм, дойде възрастно българско семейство от Австралия. Попитаха ме къде са изографисаните светци с български носии, но аз не знаех за такива, не се бях заглеждал в подробности. Хората веднага ги откриха: „Ето това са! Действително ги има! Женски и мъжки носии през 18 и 19 век“.
Тогава осъзнах, че този храм е познат в целия свят.
От южната страна двете женски фигури са на Света Злата Мъгленска – в народна носия със сукман и престилка, с пафтите, символ на девството, с типичната забрадка. До нея е преподобна Света Петка Българска в монашеско одеяние. До тях от западна страна са иконите на Свети Георги Софийски, Свети Николай Софийски, Свети Йоан Български, Преподобни Онуфри Български, Свети Лазар Български – с потури, пояси, навуща, цървули – с облекла от различни етнографски области.
Това е храмът с най-много български светци. След евангелистите – веднага са подредени светците Кирил и Методий и следовниците им Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларии, Иларион – епископ Мъгленски, Йоаким Осоговски, Прохор-Пшински, Св. Йоан Рилски и др.
Храмът е изграден върху аязмо. Действително ли водата е светена и лековита? Имате ли информация да е помогнала на нуждаещи се?
Освен молитвите на християните, дъщерята на Цоло е пила и от този извор и се е изцерила. Историята показва, че безброй много чудеса са извършени тука. Затова целият български народ е идвал на поклонение. Но това са съкровени неща, за които не се говори. Но щом като и сега идват християни от различни краища на България да се помолят, да им се прочете молитвичка, значи те са напътствани от Бога да дойдат тук.
Чудо е, че възстановяването на храма започнахме с 4000 лв при проект 100000 лв. Благодарение на Божията воля и на благочестивите християни това се случи. Когато се бях отчаял, че няма никакви средства, дойдоха парите, които бяха необходими да довършим започнатото, което беше мой обет, моя кауза.
Под трона на дядо владика намерихме кандилницата на митрополит Методий – разбита на парчета, развалена, даже беше пукната от едната страна. Но благодарение на моя иподякон Валентин Текелиев кадилницата беше възстановена. На нея пише кои са я подарили на дядо Методий. След като наскоро му чествахме 140-годишнина, можете да си представите тя колко е годишна. В една неогледна дървена кутийка открихме частица от мощите на Свети Теодор Тирон. Върху месингова пластинка е изписано, че са мощите на светеца, които се изнамериха след десетилетия. Това не е ли чудо? Купих една прилична ракличка, в която поставих мощите, които се намират в Светия олтар. А ето и друго чудо, станало със стенния часовник на дядо Методий. Три пъти го крадат и три пъти го връщат от границата. Господ и Теодор Тирон явно са се намесили и сега часовникът продължава да тиктака и да отмерва времето абсолютно точно.
В средата на църквата по-чувствителните хора веднага усещат силно геомагнитно поле. Какво е обяснението Ви?
Точно под купола, на 10 метра дълбочина, се намира изворът на лековитата вода – Аязмото, която лекува всякакви болести. Тук наистина са ставали и стават чудеса. Хората са се връщали десетки пъти, за да благодарят на Бога и на Св. Теодор Тирон.
Тук е събрана вярата на хората, които пристъпват с надеждата, че ще получат това, за което идват.
Стара Загора винаги е свързана най-напред с Аязмото. То води началото си от храма. Църквата не е придатък на парка, а паркът е към църквата. А църквата е на старозагорци, на българите, на човечеството.
Преданието говори, че дядо Методий дълго е търсел най-доброто място за храма. По централната алея, която е била само камениста пътека, се задал цар Фердинанд със свитата си. Той вижда митрополита легнал на земята, опрял глава плътно у нея. Фердинанд го попитал:
– Владико, какво правиш?
– Тука, ке има вода! – рекъл митрополитът.
– За каква вода на тоя баир говориш? – продължил царят.
– Со парите на царя и со акъла на дядо владика, вода ке има!
Царят дал пари и с тях е направена централната алея, която води от „Жабките“ до църквата „Св. Теодор Тирон“, може би и за прекарване на вода от Дъбрава.
Коя е всъщност силата, която помага на хората?
Молитвата е в основата на онова, което искаме да се случи в живота ни и вярата в Бог. Молитвата е връзката ни с Бог. Вярваш, молиш се – и Бог го дава. Понякога Господ прави чудеса и на тези, които не вярват, да повярват в него. Но всичко е в Божиите ръце.
Отец Димитър, какво ще пожелаете на онези, които четат тези редове и на всички миряни за хубавия празник Тодоровден?
Мир в сърцата и усмивка на лицата. Да нямаме злоба. И точно това е постът. Да се отървем от нашия егоизъм. Да запазим разумът си от лоши помисли, езикът си в изговаряне на гнили думи. Ръцете ни да са насочени към добри дела. Да не слушаме непристойни думи и песни по време на Великия пост. Нозете ни да са насочени към добри дела. Така бавно и сигурно ще изобразим Господ в своето сърце. И да помолим Свети Теодор Тирон да ни помага в този път.
Росица Ранчева