Министър Красимир Вълчев:“Предвижда се законодателно увеличаване на санкциите за родители, които не осигуряват децата си в училище“
На 11 март 2019 г. в Стара Загора се проведе граждански диалог на тема „Качествено образование за икономически растеж и за по-високи доходи“. Инициативата е част от платформата за граждански диалог “Европа в нашия дом”. На форума участваха зам.председателят на Народното събрание Емил Христов, министърът на образованието Красимир Вълчев, зам.-председателят на Комисията по образование в Народното събрание Галя Захариева, евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Ева Майдел, началникът на Регионалното управление на образованието – Стара Загора Татяна Димитрова. Присъстваха още народният представител Радостин Танев, областният управител Гергана Микова, кметове и зам.кметове от общините в областта, директори на училища и детски градини, синдикалисти, представители на бизнеса и на неправителствени организации, родители, обществено активни граждани.
“Инвестициите в по-добра образователна база са сред приоритетите и на държавата, и на местната власт – каза при откриване на форума Емил Христов. – Важно е да водим разговор за образованието на бъдещето, защото ако това беше направено преди 20 г., нямаше да се сблъскваме с днешните проблеми. Преди осем години, когато екипът на кмета на Стара Загора Живко Тодоров обмисляше приоритетите си, образованието залегна като задача номер едно. В Казанлък направиха същото и резултатите днес са налице.”
По Оперативна програма “Региони в растеж” 2014-2020 е изпълнен ремонт и реконструкция, оборудване и подобряване на материалната база на 16 училища и 5 детски градини в област Стара Загора на обща стойност 34,6 млн. лв. Към момента в Стара Загора и Казанлък е реновирана и оборудвана близо 100% от образователната инфраструктура.
„Говорейки с народните представители в националния и в европейския парламент решихме, че такъв формат на граждански диалог ще бъде полезен- и като работен разговор с всички тук присъстващи и като възможност да свържем европейското с националното и местното измерение на всяка една политика, каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. – Участвайки в първите срещи на министрите по образованието мислех, че въпросите, които се коментираха там са твърде далечни и абстрактни за българското образование. След това, обаче, осъзнах, че макар и в дългосрочен план, те имат много силно въздействие в националните ни политики. Например през 2006 г. Европейският съюз прие препоръката за въвеждане на ключови компетентности, която малко или много инспирира промени във всички образователни системи с въвеждането на компетентностния подход.
Сега обучаваме деца, които ще бъдат на пазара на труда през 2040/2050 г. и не сме сигурни кои професии ще са нужни. Но ключовите компетентности ще са онова, към което имаме относителен консенсус и достатъчна увереност, че трябва да придобият децата, за да имат базата за всички останали знания и умения, които ще придобият по-нататък в живота си“, заяви министърът.
Министър Вълчев се спря подробно върху националните политики с акцент и измерение в региона. Изведени са няколко приоритета , които са всъщност постоянните задачи в системата на образованието: На първо място целта е да се обхване всяко дете, което да завърши образованието . На второ място е да се модернизира системата, защото динамиката на времето го изисква.
По отношение на първия приоритет целта е намаляване на броя на преждевременно отпадналите ученици от образователната система. От това зависи дали ще живеем в хармонично, развито, проспериращо общество. От това най-вече ще зависи потенциалът на даден регион и инвестиционно, и икономически, и доколко той ще бъде добро място за живеене в бъдеще.
Необходими са още много съвместни усилия. Записването на децата е съвсем малка част от решаване на проблема. Много по-трудно е да се осигури ежедневна посещаемост и най-трудната част – многочасовата работа на учителите. Затова и механизмът от тук нататък в много по-голяма степен ще бъде фокусиран не толкова върху първоначалното записване, колкото върху ежедневната посещаемост на децата в училищата и детските градини. В много учебни заведения са назначени медиатори за сметка на допълнителното учене. Целта е ежедневно посещение в училище. Върху това ще бъде фокусиран и контролът на регионалните управления на образованието.
„Формулата е тази: първо да обхванем тези деца възможно най-рано в системата на предучилищното образование; второ да осигурим ежедневна посещаемост, дори като се използват всички налични инструменти на принуда; трето-да имаме мотивирани учители, които да работят допълнително с всяко дете, търсейки индивидуалния подход, осигурявайки индивидуалната подкрепа, – каза министърът. – По отношение на елементите на принуда, преди всичко трябва да използваме всички прийоми на убеждение, но когато няма отношение, когато е налице откровено нежелание, тогава трябва да се приложат инструменти на принуда.
В тази връзка народните представители, с които работим заедно, ще внесат законодателни предложения за допълнително обвързване на социалните помощи с посещаемостта, за промени в Закона за социалното подпомагане и в Закона за семейните помощи за деца, така че периодът на спиране на помощта да бъде по-голям, или санкцията при непосещение да бъде по-голяма по този начин“.
Министърът съобщи, че стартират два проекта по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Те касаят допълнително обучение на децата по български език в предучилищната възраст, за да не отпадат или се самоизключват от системата поради непознаване на езика. Целта е детето максимално да бъде подкрепяно.
Следващият приоритет е да има мотивирани учители, които да работят многочасово, допълнително с всяко дете, търсейки индивидуалния подход и осигурявайки индивидуална подкрепа. Още тази пролет – в края на април или в началото на май – ще стартира и друг проект – “Подкрепа за успех”. Основните предизвикателства обаче си остават в работата на терен на учителските екипи.
„Учителите са най-важни и в тази, може би най-важна битка, и по отношение на всички останали деца. Ако имаме добри учители, ще имаме добри специалисти и във всички останали професии- категоричен е Красимир Вълчев.- Като министър се радвам, че беше взето бюджетното и политическо решение за увеличение на възнагражденията на учителите в четиригодишен период. Следващите две стъпки са заложени в средносрочната бюджетна прогноза и ще бъдат реализирани с бюджета за 2020 и 2021 година. Надявам се и в бъдеще да го има този консенсус – учителските заплати са бъдат над средните за страната 120-130% .. Тази година за пръв път средната учителска заплата надвишава средната в България“.
Вече се реализира Национална програма за учителите в три модула: За най-дефицитните дисциплини, където има най-голям дефицит на учители – физика, математика, химия. Ще се финансира придобиването на учителска правоспособност. Вторият модул е за допълнителна квалификация за преподаване и на други предмети, особено за малките училища. Третият модул е за създаване на своеобразен корпус от специално обучени и подбрани учители, които да преподават в най- уязвимите училища предимно в обособените ромски квартали. Там държавата трябва да създаде максимални необходимите организационни предпоставки това да се случи.
Другата голяма тема – модернизацията има много аспекти. Най-често тя се свързва с подобряване на материално-техническата база . По ОП „Региони в растеж“ за настоящата година са осигурени 700 млн лв. за реновиране на 500 институции.
Това, което миналата година МОН реализира във всички училища е финансиране на изграждането на IT- мрежи. До средата на 2019 г. всички училища ще имат локални мрежи, Интернет със защитена среда. Децата трябва да бъдат насочени към полезно образователно съдържание, към дигитални ресурси. Стартира проект „Образование на бъдещето“. Това ще бъде платформа с безплатно образователно съдържание. Всички образователни системи работят в тази посока.
Днешните деца, които ще бъдат на пазара на труда след 20-30 г. ще работят в дадена част от трудовия си живот на позиции, които ще изискват много голяма степен ползване на изкуствен интелект. Това предполага не само притежаване на дигитални умения. Затова се акцентува върху дигиталната активност и за дейностите по интереси, които проектът ще осигурява. Въвежда се от трети клас предмет по компютърно моделиране. Трябва да започне преподаване на информационни технологии и обучение чрез информационни технологии.
Предстои цялата система да се префокусира в промяна. Една от тези системи е ефективно и последователно въвеждане на компетентностния подход. Промяната, която трябва да се извърши е обучение на всеки ученик по интереси. Учителят трябва да се чувства в много по-малка степен задължен да следва учебника, да има повече свобода и повече стимули да търси различни методи на обучение, с които да провокира ученика. Това насочва дейността към подпомагане на креативния учител.
Според министъра, тази промяна ще започне преди всичко от МОН и регионалните управления и трябва да личи във всеки издаден документ. Тя в най-голяма степен ще бъде видима и отчетлива. Регионалните управления следва да подпомагат, отчитат и разпространяват тази култура сред директорите, които пък да я установяват във всяка образователна институция – насърчаване на креативния учител.
Министър Вълчев подчерта, че модернизацията преминава между връзката на образованието и пазара на труда. Включването на повече деца в професионалното образование е възможност да бъдат задържани в региона и в страната. Развитието на регионите и на отделните фирми от сега нататък в най-голяма степен ще зависят от човешкия ресурс. При направените анализи сега най-голям драматичен недостиг на кадри има с техническо професионално образование и с инженерно-техническо висше образование. Има недостиг и на педагогически специалисти, на специалисти по точните науки. Тук е и най-високият ръст на възнаграждението. Правят се промени с разумни крачки в средното и висшето образование. Преструктурира се приемът при така наречените приоритетни специалности. За тях се предоставят стипендии и допълнително финансиране. Допълнително финансиране има и за учениците в дуална форма на обучение.
Повече от два часа продължи активният диалог между присъстващите в залата и гостите. Ресорният заместник кмет на Община Стара Загора по хуманитарните дейности Иванка Сотирова предложи задължително включване на четиригодишните деца в детските градини, за по-лесното им адаптиране в начална степен на обучение. Тя обърна внимание за необходимостта от по-задълбочена работа с родителите, на недостатъчната работа с децата с изявени дарби и таланти, както и даване на възможност на 12-класниците да работят по време на ваканциите.
Кметът на Казанлък Галя Стоянова сподели, че местната власт, в случая общината, де факто е изключена от образователната система и законът трябва да се промени в тази посока. Трябва да има промяна и при безсрочното назначаване на директорите, които често след няколко години занемаряват работата си.
Представители на Асоциацията на софтуерните фирми в Стара Загора поставиха въпроса за генерирането на IT специалисти, които да са на достатъчно добро ниво. Млади специалисти от частния IT -сектор споделиха положителен опит и препоръчаха МОН да финансира краткосрочни, например 6-месечни курсове, за обучение на кадри. Предложение беше направено кариерното ориентиране да бъде предлагано на децата още в началния курс, а не в навечерието на гимназиалния. Областният координатор на Синдиката на българските учители Иван Поров говори за ползотворното социално партньорство и изрази благодарността на 3800-те учители от област Стара Загора за повишението на заплатите.
„Образованието е приоритет на правителството. Като законодатели се стремим да сме в непрекъснат контакт с директорите и учителите“ – подчерта Галя Захариева. Тя посочи, че има много добър диалог със синдикатите, а изпълнителната власт вижда и чува всички проблеми в сектора. Спазени са предизборните обещания, които се надграждат.
„Когато говорим за Европа не трябва да си представяте, че това е нещо далече от вас. Европа е във вашия дом, във вашия град, във вашите училища и детски градини“, сподели евродепутатът Ева Майдел. И допълни, че ГЕРБ е единствената политическа партия, която пое конкретни ангажименти за образованието, с реални приоритети. „Направихме сдружение „Образование България 2030“, което пое ангажимент у нас да няма млади хора без образование и всеки да намира успешна реализация“, припомни Ева Майдел. Тя посочи и търсения резултат – равен достъп до качествено образование, резултатите на учениците, приложимостта на образованието, образователната макросреда и др.
Росица Ранчева