Изложба „От Виена и Константинопол. Етнография на града“ гостува в Стара Загора

На 7 март 2019 г. в Регионалния исторически музей Стара Загора беше открита изложбата „От Виена и Константинопол. Етнография на града“. Тя е съвместен проект на Регионален етнографски музей – Пловдив и Регионален исторически музей – Русе. Реализира се във връзка с Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.

Изложбата представиха директорите на музеите съответно доц. д-р Ангел Янков за Пловдив и проф. д-р Николай Ненов – за Русе.

Изложбата „От Виена и Константинопол. Етнография на града“ представя европеизацията на всекидневието в българските градове и прехода към модерността в края на ХІХ век. По това време Пловдив и Русе са главните икономически двигатели на младата българска държава, а ефектът от създаденото благосъстояние се отразява и върху начина на живот на техните жители. Възприемането на практики от модерността е резултат на влиянието на две империи, чиито столици са се превърнали в символи за страните от Балканите. Константинопол усвоява европейски модели и ги адаптира за елита в Османската империя, а Виена е посредник на влиянието от Западна Европа, но и сама създава стил.

„Изложбата е нетрадиционна за българските мащаби, коментира за dolap.bg директорът на Регионалния етнографски музей в Пловдив доц.д-р Ангел Янков. Това е така,защото представя културата на големия град – в случая Пловдив и Русе, които са двигатели на европеизацията , която започва след Кримската война (1853/56г.)

В Русе по реката Дунав, от Виена директно навлиза тази култура през Белград и Букурещ, а Пловдив е само на 400 км от Константинопол. Елитът на Османската империя също е запознат с Европа. Интересно е, че стилът алафранга навлиза, както за устройството в архитектурата, така и в дома и интериора. Тогава се обособяват, според функциите си, кухните, храненето, облеклото, маниери и поведение. Всичко е ново, по европейски и примерите могат да бъдат безброй. Това е революция във всекидневието на българина, защото в традиционното общество съвсем други са нагласите. Това, което става с алафранга стила, което буквално означава по френски маниер, води до създаване на европейски вкусове, навици и промени във всяко отношение. Но ние наричаме „алафранга“ и самия преход от традиционното към новото общество, защото любопитно е да се види как се комбинират костюмите: един е сложил фрак и цилиндър, но отдолу е с домашната си тъкана риза. Или сложил калпак с модерно сетре“.

Европейските архитектурни стилове – необарок, неокласицизъм и сецесион формират специфичен еклектичен стил на архитектурните ансамбли в големите български градове. В Пловдив работят чешките архитекти Хенрих Майер и Йосиф Шнитер. Русе попада под властта на австро-унгарския вкус чрез виенчаните Фридрих Грюнангер, Едуард Винтер и Петер Паул Бранг.

Едно от най-важните места за всекидневното общуване в Пловдив става Цар-Симеоновата градина, уредена от паркостроителя Люсиен Шевалас, завършил в Париж. Тук през 1892 г. се случва и Първото българско изложение, изграждат се павилиони, където мнозина за пръв път виждат електричество, фонограф, телефон. Владиковата бахча с алеите, Градската градина с Казиното, както и Кеят на река Дунав са места за публични срещи и забавления в Русе.

Модерността навлиза и в градската къща, която се урежда във виенски и цариградски стил. Сервизи от порцелан, стъкло и сребро заменят керамичните и медни съдове. Сред тях часовници и лампи стават знаци за новото „европейско време“ в българския дом.

Пространството в дома се разделя по нов „функционален“ признак. Оформят се стаи с по едно предназначение – кухня за готвене, трапезария за хранене, спалня, музикален салон, детска стая, всекидневна. Мебелите също имат конкретна функция – бюфети за порцелан, библиотеки за книги, нощни шкафчета, закачалки за дрехи, тоалетни маси, висока маса за хранене.

Храненето извън дома се превръща в част от етикета на модерността. На излетите се носят сандвичи, по време на приеми се поднася „студен бюфет“, в ресторантите се ядат месни продукти, а в сладкарниците -сладкиши и сладолед.

Бирата и лимонадата са специфични символи на модерността у нас, тъй като тези напитки се произвеждат във фабрики. През 1868 г. в Русчук вече работи пивоварната „Света Петка“, а от 1876 г. швейцарците Фрик и Сулцер произвеждат бира в Пловдив.

Появата на ресторанти, кръчми, бирарии, сладкарници е част от динамичната картина на града и е белег за превръщане на храненето в средство за социална комуникация. Появяват се бирени градини и кафе-шантани, които предоставят нови сетивни удоволствия на гражданите.

Кухнята в модерността се усъвършенства чрез поява на нов тип уреди – печки, хладилни чанти, уреди за белене и рязане, за разбиване и оформяне на храната. Съдовете за готвене започват да се различават от трапезните. Гражданите ядат три пъти на ден, а децата имат и допълнителни закуски. Семейството усвоява нови модели на поведение, изгражда нова йерархия – от общо хранене от един съд се преминава през хранене по групи – децата, родителите, възрастните и се стига до индивидуалното хранене, в отделни съдове за всеки.

В изложбата може да се видят редки екземпляри например – тенджера под налягане, което е уникално за ХІХ в. Внесена е от Букурещ, и е битувала в Русе. Има хладилна чанта за пикник, миксер, шприцове и форми за сладки, различни сервизи и пр.

Музиката е проводник за приспособяване на българското общество към европейските културни модели. В дома влизат пианото, цигулката, цитра, китара, както и механичните музикални кутии и фонографи.

Самите форми на веселие са други. В изложбата са показани снимки на жур-фиксове, матинета, соарета…В началото са били осмивани. Петко Славейков във вестник „Македония“ осмивал тази мода, фустите, лустра и пр., които в началото са били като бели лястовици в стил ала франга. После в началото на ХХ в. тази мода прониква и в малките градчета, докато в средата на ХХ в. традиционното облекло изчезва и от селата.

Модернизацията е и в новото изкуство – фотографията. Най-старата снимка у нас е на русенеца Тодор Минков, който е основател на Южнославянския пансион в Русия. През 1842 г. той се снима с майка си във Виена. Най-ранната снимка в Държавен архив Пловдив е от 1855 г. на католическия епископ Андрея Канова. Снимката е правена в Париж. Многобройни са и пощенските картички, които са форма на общуване, но и своеобразно средство за опознаване на света. Първите пощенски картички в България са отпечатани във връзка с Изложението в Пловдив от 1892 г.

В края на ХІХ в. основна дреха при мъжете е костюм с широки панталони, бяла риза с права колосана яка за папийонка или фишу, жилетка, сако, връхна дреха, предимно с двуредо закопчаване. Делничните дрехи са различни по цвят, докато празничните са черни. Фракът е официален костюм за балове и тържества, а смокингът е вечерен костюм, който показва тютюнопушенето като мъжка привилегия.

Женската красота в модерността се налага от модели, които очароват и съблазняват. Мазила и помади се рекламират постоянно в местната преса. Оформянето на косата задължително се съчетава с шапката и тоалета. Роклите се изписват от чужбина или се поръчват на местен модист. През 80-те години на ХІХ в. като образец за елегантност се възприемат роклите с „турнюр“ – възглавничка, която се поставя между талията и ханша, както и роклите с шлейф. В края на века предпочитани са роклите с вталена горна и широка долна част. Шапките са пищно декорирани, използва се и дантелено боне, което замества забрадката на омъжената жена.

Облеклата се различават според употребата си на дрехи, които са за „вътре“ – всекидневие, бал, прием – и такива, които се носят „вън“ от дома – на пикник, разходка, екскурзия, спорт. Новите дрехи изискват различен вид украси и допълнения. Освен обувки, към дамските костюми се появяват чанти, шапки, чадъри за слънце, ветрила. Мъжете не са подминати от модните тенденции, които променят стила на шапки, шал, бастун, часовник или игла за вратовръзка.

Употребата на бельо е задължителна част от градския костюм и се превръща в един от знаците за разграничаване от традицията. Под кринолините се носят дълги гащи, отрупани с панделки и дантели по крачолите. Мъжкото бельо е просто, състои се от гащи и фланела. Жените и мъжете спят с нощници и шапчици, а след сън обличат халати, за да изпият сутришното си кафе.

Много интересната изложба, която съдържа над 200 експоната, може да се види до средата на месец май 2019 г.

Росица Ранчева