Център за върхови постижения „Наследство БГ“ се изгражда в България

„Преди една година, по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ в 4-ти компонент, стартира проектът „Изграждане и развитие на център за върхови постижения „Наследство БГ“. Свързан е с новите технологии в креативните и рекреативните индустрии. Периодът за изпълнението му е 28.02.2018 – 28.12.2023 г.“. Това съобщи за dolap.bg координаторът на проекта проф. Оля Харизанова.

Основна цел на проекта е да се изгради съвременна инфраструктурата за научноизследователска и иновационна дейност в сферите на креативните и рекреативните индустрии – Център за върхови постижения „Наследство БГ“. Очакваният резултат е създаване на условия за разработване на съвременни технологии и развитие на пазарно-ориентирани научни изследвания, които да допринесат за: преодоляване изоставането на страната ни спрямо водещите научни центрове на европейско и световно ниво; интегриране на български научни организации в европейското изследователско пространство; изграждане на устойчиви партньорства с водещи европейски университети и институти; засилване на връзката „наука–бизнес“.

Партнират си 12 институции, от които 6 са институти на Българска академия на наукитеНационален институт по геофизика, геодезия и география; Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей; Институт за изследване на изкуствата; Институт за литература; Кирило-методиевски научен център; Институт за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“; 4 университета – Софийски университет „Св.Климент Охридски“ – водеща организация, Технически университет, Университет по архитектура, строителство и геодезия, Национална спортна академия „Васил Левски“; Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“и Регионален исторически музей – София. Всички те са с научен статут, което е условието за участие в тази програма.

„Изграждаме Център „Наследство.БГ“ за да можем да приложим най-новите технологии във визуализирането, показване, разкриване, описание на всичко, което е свързано с наследството на България: история, археология, етнография, литература и изкуства, културните и творческите сектори (архитектура, филми, телевизии, видео игри и мултимедия, културно наследство, дизайн, включително моден дизайн, фестивали, музика, сценични и визуални изкуства, издателска дейност, радио, а така също и природното наследство на България, доколкото един от институтите на БАН е специализиран в тази област“- обясни проф. Харизанова.

В момента се изгражда нова научна инфраструктура. Това са специализирани лаборатории, които да позволят и дигитализация и виртуализация на много обекти от културното и природното наследство на България, които след това да могат да бъдат използвани в електронни услуги, предназначени и за бизнеса, и за образованието, и за туризма.

„За образованието имаме амбицията да разработим специални образователни игри, в които децата да се чувстват като историческите личности – основатели на българската държава в някакъв период или археолози, които откриват събитията в минало време, чрез новите технологии за виртуална реалност. На базата на телевизия „Алма матер“ има амбицията да се открие първата образователна телевизия в страната, която да излъчва и онлайн за младото поколение.

Вярвам, че това което предлагаме – да се използват съвременни технологии в правилно поднесено, коректно учебно съдържание и включване на учениците в съпреживяване, ще е възможно най-доброто. Защото учениците така или иначе растат в тези среди. И когато учебното съдържание е адекватно на средата, в която те обичайно битуват, тогава ще учат и със желание. Но могат да бъдат и откриватели. Сега ние не им предлагаме това. Предлагаме им да зубрят, да запаметяват. А когато съпреживяват, когато са в ролята на Ботев…“- уточни проф. Харизанова.

Програмата е изключително богата. Изграждат се 22 нови специализирани лаборатории, които за създадат ресурсите , на чиято база да се разработят по-нататък нови продукти и услуги. Лабораториите нямат аналог в момента в страната и в Европа: Централна научно-изследователска лаборатория за документиране и моделиране на недвижимото културно наследство, Централна научно-изследователска лаборатория за консервация и реставрация на недвижимото културно наследство, Лаборатория „Виртуална история на българската литература“, Лаборатория „Интерактивна карта на изкуствата в България“, Дигитален архивен център за движимо културно наследство, Лаборатория „Дигитален етнографски музей“, Лаборатория по консервация и реставрация на документално наследство, Лаборатория за консервация и реставрация на книжовни паметници, Национална образователна телевизия и др. Университетът за архитектура, строителство и геодезия оборудва специална лаборатория за заснемане на цели сгради – паметници на културата, които в момента се рушат, за да могат поне идните поколения да видят това, което е в момента и с виртуална реалност да се реставрират.

Изгражда се единствен в страната Институт за икономика и управление на културното наследство, което да разработва стратегии за опазване или маркетизиране как да се печели от културното наследство, какви туристически дестинации могат да се предложат с него. Към този институт ще има специална секция, която да разработва маркетингови стратегии на български производители, чрез използване на обекти от културното наследство.

270 са учените от 12-те партньори, всеки със своята експертиза и специализация в съответните лаборатории. Най-ценното е, че са обединени интелектът и ресурсът. Т.е. не се работи на парче и отделно, а се търси интеграция. Защото българската култура е във всички аспекти. Тя не е просто литература, изкуство или сграда.

„Очакваният ефект е в много посоки, но най-важното нещо е видимо и осезаемо,коментира проф. Оля Харизанова. – Ние ще изградим интеграционен портал, чрез който на много езици да се ползва това, което е постигнато по проекта. Изграждаме специален Data center център с много сървъри, в който да се съхранява всичко на едно място и да има един интеграционен портал „Наследство БГ“. В него, в зависимост от мястото, от което се достъпва – например Америка, да се види какво е наследството на България на английски език в различни варианти- аудио – видео.

Оля Харизанова е професор в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Родена e на 13.10.1959 г. в гр. Петрич. Завършва висше образование през 1984 г. във Факултета по математика и механика на Софийски университет. Има редица следдипломни квалификации. От ноември 2011 г. до сега е професор по Информационно-търсещи системи към катедра „Библиотекознание, научна информация и културна политика“ (Философски факултет). Преди това, през март 2005 г. е избрана за доцент по Информационно-търсещи системи в същия университет. За периода 2001–2017 е участвала в общо 36 проекта, повечето от които са свързани с развитието на Информационното общество, ИКТ развитие, разработване на електронно съдържание и електронно обучение (в 11 като ръководител, в 25 като ключов експерт, експерт или участник). За същия период има общо 90 публикации, от които 17 книги (8 монографии и 9 в съавторство), 22 учебника и учебни пособия, 51 студии и статии. Сред тях са: Въведение в информационните и комуникационните технологии, Бази от данни, Уеб проектиране, Уеб технологии, Презентация и презентиране, Компютърна обработка на емпирични данни (SPSS) и др. Проф. Харизанова е координатор големия проект „Изграждане и развитие на център за върхови постижения „Наследство БГ“ www.nasledstvo.bg).

Росица Ранчева