Дружеството на старозагорските писатели отчете дейността си

На 27 февруари 2019 г. старозагорските творци отчетоха едногодишната си дейност. Председателят на дружеството Таньо Клисуров се спря на по-важните прояви на творческата организация, като изтъкна и някои от проблемите, които трябва да се решат през тази година. В дружеството членуват двайсетина автори, като най-активните от тях присъстват в националния литературен живот. Йордан Пеев, Йордан Атанасов, Виолета Бончева, Йордан Стоев, Ботьо Буков, Стойчо Маджарски, Керка Хубенова са имена, добре познати на българските читатели. През годината старозагорци приеха своите колеги от Хасково, Ямбол, Велико Търново. От своя страна нашите автори гостуваха със свои творби в Хасково, Казанлък и някои селища от общината, където бяха посрещнати много сърдечно. На успех се радваше съвместната изява на поетите с групата на художниците при откриването на изложбата „Еротиката в изкуството“. В навечерието на празника на Стара Загора се проведе голямо литературно четене под надслов „Градът“. А навечерието на Коледа пред многобройна публика се изявиха по-младите поети на дружеството. Книги на наши поети бяха представени на премиери от авторитетните критици проф.Светлозар Игов, Румен Стоянов, Пламен Анакиев и др. С активното участие на дружеството и подкрепата на Община Стара Загора и фондация „Космис“ вече пета година се провежда Националният поетичен конкурс „Николай Лилиев“. Със съдействието на община Стара Загора бяха отбелязани юбилейните годишнини на старозагорски поети. Продължи да излиза списание „Птици в нощта“, трибуна на авторите от областта и страната.

Таньо Клисуров посочи и няколко важни нерешени проблема. На първо място подмладяването на членския състав на дружеството. Мнозинството негови членове са белокоси и е необходимо да се направи необходимото за бъдещето на литературна Стара Загора. Един от пътищата за това са ученическите литературни кръжоци, които за съжаление през изминалата година замряха дейността си. Ще се потърси съдействието и на общинските власти, за да се възобнови тази дейност. Важен проблем е и повдигането на художественото ниво на книгите на авторите. Излизат може би стотина книги годишно, които потъват в забвение само седмици след премиерите си.

Трети проблем е финансирането на творческата дейност на дружеството, което вече има официален статут след регистрацията си в съда. Изготвена е програма, която е представена в Общината и се очаква подкрепа и оттам. С нетърпение старозагорските писатели чакат и откриването на новия дом „Литературна Стара Загора“, който ще се превърне в авторитетна творческа база за дейността им.

Със свои изказвания допълниха творческия отчет и направиха интересни и полезни предложения Йордан Пеев, Виолета Бончева, Керка Хубенова, Йордан Атанасов, Димитър Брацов. Обсъден бе план за работата през настоящата година.

Приети бяха нови членове на творческата организация.

Организираният литературен живот в Стара Загора се заражда още в първите години след Освобождението. През 1910 година Атанас Илиев – виден просветен деец, учител и книжовник, създава литературен кръжок, с членове – млади старозагорски интелектуалци.

Между 1911 и 1926 година в Стара Загора излизат вече девет литературни списания, някои от които на добро художествено равнище: „Искрици“, „Трептящи акорди“, „Хризантеми“ и др. Изявяват се старозагорски творци, чиито имена ще се утвърждават в бъдеще и ще дават литературния облик на града – Иван Хаджихристов, Иван Мирчев, Богдан Баров и др. Път за тях са проправили имена като Димитър Подвързачов и Кирил Христов. Заедно със старозагорските си колеги принос за литературната слава на Стара Загора дават и талантливите пера на Николай Лилиев, Георги Бакалов, а по-късно и Веселин Ханчев. Това дава право на Кирил Христов да заяви: „Без Стара Загора няма българска литература“. Родният град на толкова поетични таланти основателно си спечелва името „Градът на поетите“.

През 1944 година, веднага след обществените промени, е учреден литературният кръжок „Георги Бакалов“, продължител на Съюза на трудово-борческите писатели и неговия орган „Литературен подем“. През 1964 година кръжокът се преобразува в първото за страната Дружество на писателите. В средата на 70-те години като орган на писателското дружество започва да излиза литературният алманах „Хоризонт“, а литературната притурка на вестник „Септември“ – „Съвремие“ е ежемесечна трибуна на старозагорските литературни творци. Активни сътрудници на изданията са Константин Колев, Антон Михайлов, Стойчо Стойчев, Христо Кацаров, Жеко Христов, Янко Димов, Стоян Стаев, Петър Тонков, Йордан Стоев, Димитър Данаилов, Ганчо Проданов, Кънчо Стоянов, Иван Груев, Таньо Клисуров, илюстратори са художниците Иван Попчев, Михаил Косев, Христо Танев, Тодор Ковачев и др.

През 1980 година старозагорското писателско дружество вече има шест редовни членове на Съюза на българските писатели, което го прави най-авторитетното поделение на писателския съюз. Негов председател е Иван Мирчев. Ежегодно излизат книги на старозагорски автори в най-авторитетните български издателства: „Български писател“, „Народна младеж“, „Христо Г. Данов“, „Георги Бакалов“. Старозагорци са отличавани с награди на Съюза на писателите, на различни литературни празници в страната. В Стара Загора се провеждат Есенни литературни дни, когато се връчва и националната награда за гражданска поезия „Гео Милев“. С нея са отличавани поети като Веселин Андреев, Михаил Берберов, Рашко Стойков, Стойчо Стойчев и др. Ежегодно се присъжда и наградата „Стара Загора“ – първа и втора степен.

В последните години книгите на Георги Янев, Йордан Стоев, Неделчо Ганев, Мария Донева, Йордан Пеев, Виолета Бончева, Керка Хубенова, Ботьо Буков, Йордан Атанасов, Стойчо Маджарски, Стефанка Мирчева, Борислава Бонева привличат вниманието и на читателите, и на критиката. Освен редовните премиери на нови книги в Регионална библиотека „Захарий Княжески“, Библиотека „Родина“, къща музей „Гео Милев“, много често старозагорски творци участват дейно в инициативата на Община Стара Загора – „Поети по  селата“.

През октомври 2017 година се провежда учредително събрание на старозагорското писателско дружество, възстановява се неговата организационно-творческа дейност. Дружеството е регистрирано в съда и дейността му става легитимна.

За председател на Дружество на писателите в Стара Загора е избран Таньо Клисуров и членове Виолета Бончева и Йордан Пеев.

Дружеството, съвместно с община Стара Загора, фондация „Космос“, читалище „Николай Лилиев“, списание „Птици в нощта“, вестник „Литературен глас“ провеждат ежегодно през месец май Национален конкурс за поезия „Николай Лилиев“.

Dolap.bg