Недовършен опит в стихотворна форма на Васил Левски

“Свобода  и  секиму  своето”.

„Никому не се надѣвайте! Ако ние не сме способни сами да се освободимъ, то значи, че не сме достойни да имаме и свобода; а който ни освободи, той ще направи това, за да ни подчини отново въ робство…”

„Васил, на баща ми – Иван, от Карлово съм и съм на двадесет и шест – двадесет и седем години, занятието ми е да облекчавам положението на българите и обикалях, за да им давам упование.” (4. І. 1873 г.)

Васил Левски – автобиография недовършен опит в стихотворна форма

Аз Васил Лъвский, в Карлово роден,
от българска майка юнак аз роден,
не щях да съм турски и никакъв роб,
същото да гледам и на милия си род.

Станах и отидох в Стара планина,
за година време се аз разгледах,
В Сърбия ходих и по Влашко скитах;
от нийде помощ за наша свобода…
Станах и отидох в Стара планина
с вярна дружинa, с Панайот войвода,
юнаци народни – техен аз байрактар…
За година време всичко разгледах,
което не знаех, войвода аз питах –
главни друмища и тънки пътеки –
си ги бележа – занапред кат леки…
Хубава гора, студена е и вода;
за наши жени и дребни деца…
Докат аз проходих Стара планина,
турци-поганци мен угадиха.
тежка потеря тий са дигнаха,
кат скакалци по гора тръгнаха,
и сичко Карлово обиколиха
и по улици стражи поставиха;
дано мен жив уловяха
или бар главата ми сдобиеха –
гламави турци, мръсни агарянци…
От планини слизах, за Карлово отивах
с Тюрюмето Иван аз да се видех
сам съминичяк, обкичен, обръжен
с пушка белгийка и чифт пищови,
и остра сабя на мен блещяха,
През две, през три стражи си минах, –
на четвъртата мене съзряха.
Потеглих пушка, извадих и сабя
ниски ми дувар гръдобран беше
стрaхопъзли турци веднага се пръснаха
от самичяк аз, щом ме видяха.

В зора то беше, в Карлово не влязох,

на кърът остах в зелени мамули;
кога бе вечер, промъкнах се аз

с работници хора, заедно и аз.

Няма Тюрюмето, уловен беше той
с още един другар – Тинко Пулев беше –
във Видин запрени за три години,
тяхната съдба – в друго уловени.
Нашите писма други посрещял
всичко подробно все той разправял.
Станах да с’ида пак при дружина,
дал бях й дума кой ден ще стигна.
Ден и нощ вървях, едни цървули скъсах,

за да стигна само, както си казах.
Дадох и лозинка „сечено дърво”.
Кат дойдох на място, няма ги тамо.
Засвирих с тръба – екна ми гора,
никакъв отзив от мойта дружина.
Повторих с тръба, овчар се обади:
„Добър ден юначе – тихом ми обади –
да не бъдиш ти Лъвский байрактар,
с Панайот войвода, негов ти другар!?“
Отговорих аз на стария овчар:
„Отде ти знаеш за Лъвский байрактар“?
„Виждам та синко, на него ти приличаш,
като ми е казал същий войвода,
ако те вида, да ти обада;
как не са тука, а при Царска мандра
ще видиш овчарите! Там са наблизо
под тях отдолу; малко по-ниско
потеря има, да свириш недей,
тендил тий ходят с юрушки дреи!“
То бе заран и с пушка на рамо
за един два часа стигнах аз тамо.
Посрещна ме стражя – един наш другар;
„Добре дошел – рече – Лъвский байрактар!“
Ето и дружината с Панайот войвода,
всички се радват и „добре дошел“ ми казват…

кр. на 1867 г. – нач. на 1868 г.